Пълзящата криза

Пълзящата криза | StandartNews.com

България преживя много кризи през последните 28 години – политически, икономически, финансови и банкови. Но това, което се става днес, докато политиците се борят настървено за власта, е далеч по-опасно от всички тях. Уж нищо страшно не се случва, но въпреки това ден след ден бавно потъваме без никаква идея как да се измъкнем. Ето ги и фактите.

Демографският срив

Населението ни се топи с всеки изминат ден – през 2016 г. сме намалели с 45 000 – един средно голям град е изчезнал от картата на България. През същата тази година поставихме исторически рекорд за най-малко родени деца – около 60 хиляди. А от началото на тази година сме се стопили с още 7 хиляди. Официално днес би трябвало да сме 7 милиона, но близо 2 милиона българи живеят, работят или учат извън пределите на страната ни и повечето от тях остават там завинаги.

Структурата на населението

Пенсионерите вече са два милиона и двеста хиляди, а над 40% от тях живеят с пенсия до 200 лева на месец. Повече от половината деца днес се раждат в семейства, които трудно ги изхранват и не им осигуряват добро образование и възпитание. По брой на инвалиди на глава от населението сме на едно от челните места в света. Увеличава се и броят на хората, които не желаят да се интегрират в обществото, не работят и не не търсят работа.

Неграмотността

Българите стават все по-неграмотни – вече сме извън първата петдесетица по грамотност след Киргизстан, Туркменистан, Тринидад и Тобаго и т.н. , а в Европа сме на последното 28-мо място. Около 40% от децата под 16 години са функционално неграмотни, а близо половината от учениците от първи до трети клас не припознават българския език като майчин. У нас важи максимата „Където се родиш, там оставаш" – само 13% от децата, родени в така наречените „непривилегировани семейства" успяват да се измъкнат от гетото, вследствие на което то става все по-голямо. Училището е слабо и не успява да надделее над средата. Учителите са унизявани и мачкани отвсякъде.
Висшето ни образование с малки изключения е далеч от нивото на престижните университети в Европа – у нас дипломи се раздават или продават на килограм. Икономиката ни изпитва остър недостиг от квалификацирани кадри, вследствие на което инвестициите продължават да намаляват, въпреки ниските ни данъци.

Унищожаването на българския елит

Въпреки че населението ни намалява, застарява и оглупява, ние продължаваме да унищожаваме крехкия си елит, от който очакваме да ни изведе от поредната криза и да ни поведе напред. Все повече млади образовани хора напускат страната, а тези, които остават, не са сигурни в своето бъдеще. Интелигенцията е натикана в ъгъла, а всеки, който дойде на власт, разчиства кадрите под себе си, за да се огради със „свои хора". Вследствие на това в парламента, правителството и всички останали държавни иституции все по-често се появяват хора, които не са за там. Те създават хаос в държавата – непрекъснато променят закони и подзаконови нормативни актове и подхващат безумни реформи в своята област. Следващите, които се доберат до властта, запретват ръкави и започват контрареформи – въвеждат и отменят пръстови отпечатъци, спират или размразяват строителството на големи инфраструктурни проекти и т.н.
Здравеопазването е под всякаква критика. Имаш ли пари – лекуваш се, нямаш ли – бог да ти е на помощ. Висококвалифицирани лекари и медицински сестри напускат България при първа възможност или търсят препитание в скъпи частни клиники.

В резултат на всичко това България е най-бедната страна в ЕС – с годишен брутен вътрешен продукт 5400 евро на човек. Пред нас е Румъния с 7200 евро на човек, а в Германия се радват на 35 000 евро на човек . На този фон икономическият ни растеж от 3% изглежда микроскопичен, т.е., крайно недостатъчен.
Всичко това се нарича пълзяща криза, а тя е най-страшната. Вторачени в някакви измислени проблеми и реформи, ние не й обръщаме особено внимание, а тя стяга обръча около нас с всеки изминат ден. Вместо да се тупаме в гърдите подобно на прочутия герой на Алеко Константинов, трябва да си признаем, че един намаляващ, беден, болен и необразован народ със слаби и корумпирани институции не може да създава силна икономика, за да живее по-добре. От тази криза няма бързо измъкване. Който отново обещава, че утре всичко ще е наред, като се докопа до властта, или не е наясно какво става в държавата или лъже безобразно.
Вече е ясно, че така наречените реформи и реформатори няма да помогнат на България. Предизборните лозунги и програмите, които прашасват в партийните централи, в Министерския съвет и Народното събрание, не вършат работа. На България е нужна тотална промяна на приоритетите, ценностите и стила на управление, които да намерят отражение в бъдещите закони и държавния бюджет. Трябва ни и дългосрочен план за спиране на процесите, за които вече стана дума. В различните партии има разумни хора, които разбират всичко това, но никоя от тях не е в състояние сама да промени България поради простата причина, че няма достатъчна обществена подкрепа. Политическото пространство е толкова разбито, враждебно и мъгляво, че има голяма опасност след изборите през март отново да не бъде формирано устойчиво правителство. Затова днес повече от всякога ни трябват повече смирение и разум, трябват ни обединители и държавници, които да си подат ръка в името на България.
Ако това не се случи след предстоящите парламентарни избори, струва ми се, че хората ще поискат тотална промяна на по-голяма част от сегашната политическа класа. Но дали това ще тане по демократичен начин?

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай