Проф. Бахмайер: В ЕС растат исканията за по-балансирана политика с Русия

САЩ и ЕС ще се отдръпнат от Украйна, защото тя се превръща в ненужно бреме, казва проф. д-р Петер Бахмайер

Проф. д-р Петер Бахмайер е водещ австрийски експерт по Източна Европа, историк и политолог. Председател е на Австрийско-Белоруското дружество. Той даде специално интервю за "Стандарт" пред Бойчо Дамянов.

- Каква е Вашата прогноза за Източна Европа през 2017 г.?
- През последните месеци се появиха някои примери в страни като Молдова, също и в България, където са налице тенденции на преориентация. Новоизбраният български президент Румен Радев заяви, че в резултат на своята едностранчива прозападна политика България е загубила Русия като пазар, но не е спечелила европейския. Каква беше ползата от това? Очаквам нещо да се промени и в Украйна в тази посока.
- В България предстоят предсрочни парламентарни избори. Какви са Вашите очаквания?
- През октомври бях в България и останах с впечатлението, че недоволството от досегашното управление е много голяма. Икономическото положение на по-голямата част от населението е лошо. Вярата в Запада и в ЕС се е загубила, хората вече не очакват този модел да донесе благоденствие и напредък след като 25 години не получиха нищо. Изборът на ген. Радев беше знак, че българите не желаят повече досегашния едностранен прозападен курс и искат промени.
- Какви промени могат да се очакват?
- Най-вече по-балансирана външна политика, възстановяване на занемарените връзки с Русия. В много страни на ЕС тази тенденция набира сила, също и в Австрия. И у нас хората искат да се прекрати антируската политика на Брюксел. Предполагам, че и в България картината е подобна, още повече, че страната има дълга история на ползотворно сътрудничество с Русия. Срещнах много българи, които се питат защо правителството поддържа тази политика на Запада и каква ни е ползата от нея?
- Наскоро медиите публикуваха информация за обширно проучване на общественото мнение проведено в Украйна с доста неочаквани резултати.
- Резултатите не бяха неочаквани, неочакваното беше, че над 72% от населението счита, че Украйна върви в неправилна посока. Само 20% одобряват политиката на президента Порошенко. По-голямата част от хората- 78% считат, че икономическата ситуация ще продължава да се влошава. Но най-забележителното е, че възложител на въпросното проучване е консервативният Международен републикански институт в САЩ, а финансирането е осъществено от правителството на Канада.
- С какво се обяснявате тези резултати?
- Хората много добре виждат своето положение: не само, че не става по-добре, а става все по-зле. Те считат, че скъсването на отношенията с Русия и ориентацията само на Запад е грешна посока, както се казва "изстрел в собственото коляно". Познавам много украинци, които в началото подкрепяха преврата срещу Янукович от февруари 2014. Мотивите им бяха, че в страната се шири корупция, че хората живеят зле и нещо трябва да се промени. Обещанията от страна на опозицията и на Запада бяха големи, в протестите на Майдана участваха емисари и политици от САЩ и ЕС. Фондациите на Сорос поддържаха и финансираха украински неправителствени организации с цел преориентиране изцяло към САЩ, НАТО и ЕС. Но много скоро хората започнаха да се съмняват в изречените обещания. За отрезвяването помогна и езиковият въпрос. Украинската Рада прие закон за дискриминация на руския език, който развърза ръцете на министерствата и местните власти. Това бе и една от основните причини за бунта и последвалото отцепване на източните области Донецк и Луганск.
- Проучването в Украйна показва, че почти 80% не одобряват политиката на днешното правителство, 40% (около 20 милиона) при първа възможност биха напуснали страната най-вече в посока ЕС.
- Имах една студентка, която в момента е учителка в Западна Украйна. Тя си беше и е на националистически позиции. Скоро се видяхме и ми сподели, че украинското ръководство в момента е ужасно. Тя също счита, че нещо трябва скоро да се промени, защото става все по-зле.
- Как бихте обяснили факта, че проучването се финансира от Канада и е поръчано от САЩ?
- Напоследък в САЩ настъпиха сериозни промени във вижданията на част от управляващия елит за бъдещата роля и място на страната в света. Промени забелязвам и в позицията на водещи страни от ЕС по този въпрос.
- Каква е връзката на тези процеси с избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ?
- Твърде рано е да се дава оценка за Тръмп, но и в ЕС и общо на Запад все повече се забелязва недоволство от това, което върши Киев. Започна да се формира мнението, че Украйна е ненужно бреме, от което няма полза. Поглъща огромни разходи, не осъществява исканите от Запада реформи, не въвежда пазарно стопанство и създава трудности в отношенията с Русия, което до сега беше толерирано и добре дошло, но днес вижданията са вече други.
Трябва да очакваме, че САЩ и ЕС ще се отдръпнат от Украйна- сметката не излиза. Все повече гласове в Германия, още повече в Австрия, искат подобряване на отношенията с Русия.
- Напоследък оставаме с впечатлението, че президентът на Белорусия Лукашенко се опитва да
се сближи със Запада и до се отдалечи от Русия. Като добър познавач на Белорусия как бихте коментирали тази тенденция?
- Да, има такъв процес на подобряване на отношенията със Запада, но не мисля, че е за сметка на отдалечаване от Русия. Белорусия пострада косвено твърде силно от санкциите на Запада срещу Русия. Само един пример: по-рано почти цялата продукция на минския тракторен завод се изкупуваше от руски фирми. Днес поради санкциите руските фирми разполагат с доста по-ограничени финансови средства и внасят далеч по-малко стоки от Белорусия. Това се отразява негативно на експортните отрасли, в последствие и на цялото национално стопанство. Страната няма договор за асоциация с ЕС и експортът на белоруски стоки допълнително е обременен с мита и ограничения. Минск има нужда от западни кредити за стабилизиране на ситуацията в страната. Това налага подобряване и разширяване на дипломатическите отношения. През миналата година бе открито австрийско посолство в Минск. Австрия премахна санкциите срещу Белорусия и поддържа активни дипломатически и икономически връзки със страната.
- Какви са условията на Брюксел за разширяване на икономическите и политическите връзки с Белорусия?
- Основното изискване е допускане на опозицията в политическия живот, освобождаване на политическите затворници. Но това са неща, които отдавна вече са осъществени. Въпросът е друг, че на практика няма опозиция и то не защото е забранена или подтисната, а защото няма какво да предложи на хората. Аз самият съм участвал два пъти в изборите като чуждестранен наблюдател по линия на КССЕ. Имал съм множество срещи с кандидати на опозицията, наблюдавал съм преброяванията на гласовете и мога да кажа, че резултатите отговарят на действителността и не са манипулирани.
- Как се обяснява този голям процент в полза на сегашното ръководство?
- Населението е много добре информирано за събитията в Украйна. В Белорусия има и украинско етническо малцинство от около 150 000 души. Наблюдавайки какво става в съседната страна, хората просто не искат да поемат по този път. Те също така са наясно какво представлява опозицията- тя няма нито политическа, нито икономическа концепция. Единственото им заявление е, че се стремят към западната система. Но това за избирателите е недостатъчно. На последните президентски избори кандидатка от опозицията Татяна Караткевич получи общо 5%, единствено в столицата за нея гласуваха повече- около 30%.
- Ако Лукашенко се съгласи на условията, поставени му от Брюксел, какво би получил в замяна?
Евентуално кредит, но условието е още реформи в посока нео-либерално пазарно стопанство, т.е. повече приватизация. В момента около 50% от предприятията са приватизирани. Западът иска още либерализация и дерегулиране.