Защо наричам писанието си Скарлатина. Защото тя винаги отминава но по лицата или тялото остават винаги дълбоки белези.
Необходима ни е голяма сила, труд енергия и вяра, за да избутаме една скала до върха на планината. А надолу тя може и сама без чужда помощ да се изтърколи. Така доста често се случва и с нашите добри деяния. Те са, които ни издигат нагоре, а надолу ни повлича лошотията, завистта злонамереността или чисто и просто парите на някой над нас нарекъл се „доброжелател".
И в този порядък на мисли изскача идеята: За какво ни е история, я дайте шир потреба, нови "молчета" и нови модни магазинчета, където свободно можеш да гледаш до насита без да купуваш ? За какво ни е изкуство, та то само ни пречи на развитието на новата джендърска нация?
Сега е модерно да демонстрираме, че нямаме нужда от корен, дом, семейство, но имаме права за така наречения социален пол.
За какво ни е поезия? Та ние си живеем прекрасно със зайчета, червейчета, гниди и други тем подобни.
Мили приятели, до тук ли я докарахме, останахме 5 или 6 милиона българи и решихме да се превръщаме в обезродени джендъри, в предатели на собствената ни държава. За съжаление всеки от нас има пороци, но и тях ще ги има сигурно, докато хора ходят все още по тази земя.
Винаги ме е човъркал един въпрос: Дали всички пороци се раждат самостоятелно, което е невъзможно при джендърите ? Или всички те са подчинени на някои поръчители.
Този поет Вапцаров не е само на Сорос, или Чухов, той е още и на 92 страни, в които е преведен. Той е на всички нас, които сме докоснали невероятните космически стихове за вярата, за утрешния ден, за безмилостната борба, дълбоки душевни съчетания върху пътищата на човешкия разум. Този разум, който внимателно ни изважда от пошлостта, а после ни захвърля безпомощни в космоса, за да открием сами пътя си. Не онзи път на земните безмислици, фондации и разни там организации.
Да правиш хората щастливи и мислещи е необходимо да имаш памет, да имаш история и род, с което и самият ти ставаш щастлив. Не случайно има такава статистика - нашият народ е най- нещастният.
Изглежда, че всичко усъвършенствано от напредъка загива пак от него !
Дали това не е причината, че загубихме страх от бога. Безмилостни сме към ближните.
Може би е добре да свикнем и с другата мисъл, че всяко причинено зло, ражда и своето възмездие.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
