Последните данни на НСИ показват годишен ръст от 9,9% на средната брутна заплата в страната през второто тримесечие на 2017 г. Това е най-голямото увеличение от третото тримесечие на 2009 г. насам, поне що се касае до номиналния ръст на възнагражденията. В реално изражение (ако вземем предвид промените в потребителските цени) средната брутна заплата през първото и второто тримесечие на 2017 г. нараства със съответно 7,3 и 7,5% на годишна база.

Това е малко по-бавен темп от наблюдавания през миналата година, като причина за това е завръщането на инфлацията в икономиката. Тенденцията за устойчив реален ръст в заплатите обаче е ясно видима, като от началото на 2015 г. насам основен двигател на този процес е по-бързото нарастване на заплащането в частния сектор. Последното е в унисон с прогнозите на ИПИ от миналата година, а именно че през 2017 г. можем да станем свидетели на дългоочаквания паритет на заплащането в частния и обществения сектор.

Причините зад тази динамика на заплатите са много, но все по-осезаем ефект в посока увеличение оказва нарастващият недостиг на работна ръка. Предварителните данни на Евростат за третото тримесечие на 2017 г. показват, че такъв недостиг изпитват 34,9% от индустриалните предприятия у нас, сравнено с 15,8% за ЕС. Сравнително добрият ръст на икономиката през последните 2 години и в началото на 2017 г., както и ръстът на потреблението в частност, също оказват ефект в това отношение, макар и с известен времеви лаг. Както при забавяне, така и при ускоряване на икономическия ръст решенията на работодателите да наемат или съкращават хора обикновено "следват" данните за състоянието на икономиката с известно закъснение.

Разбивката на ръста на възнагражденията по икономически дейности показва, че по-значителен спад в броя на наетите на годишна база се забелязва в селското стопанство (-11,6%) и хотелиерството и ресторантьорството (-5,3%). Най-голям ръст е регистриран в културата, спорта и развлеченията (9%), ИКТ сектора (5,1%) и операциите с недвижими имоти (4,2%). От огромно значение е фактът, че през последните две години възнагражденията в икономическите дейности, в които са заети най-много лица (преработващата промишленост и търговията), продължават да нарастват със сходен или по-бърз от средния за страната темп. В тези две дейности работят близо 39% от всички наети лица в икономиката, а месечното заплащане (924 лв. в преработващата промишленост и 986 лв. в търговията) постепенно доближава средните за страната 1040 лв.

Изпреварващият ръст на заплащането в частния сектор може да е знак за постепенно изсветляване на икономическите отношения – предположение, което намира подкрепа и в последните данни за изпълнението на бюджета. В същото време от 2015 г. насам ръстът на възнагражденията в хотелиерството и ресторантьорството, както и този в строителството е чувствително по-нисък от средния за страната. Това е любопитна динамика предвид факта, че това са две от най-нископлатените икономически дейности в страната и като такива, би следвало да бъдат в значителна степен повлияни от продължаващото покачване на минималната работна заплата. Възможно обяснение е увеличаване на дела на неформалните трудови отношения в тези сектори – обстоятелство, което най-вероятно важи и за селското стопанство.

Броят на наетите и в трите сектора е по-нисък от същия период на предходната година, което оказва влияние върху регионите, в които те са сравнително разпространени. Тук трябва да се има предвид и появилата се след кризата практика за формално наемане на непълен работен ден в туризма, което също има своето отражение върху броя на наетите и месечните заплати и също работи в посока задържане на ръста и на двата показателя. Причина за такова „посивяване" на тези сектори може да се търси в бързото покачване на минималната заплата в последните години.

В област Варна броят на наетите през второто тримесечие спада под 160 хиляди души, което е своеобразно дъно за този период от годината. Спад е регистриран и в други области с традиционно силен туризъм като Велико Търново, където наетите вече са под 70 хиляди души. Неблагоприятна е динамиката на наетите и в Добрич, като след кратко възстановяване през 2016 г. броят им отново тръгва надолу.

Обратно е положението в столицата и Пловдив, където наетите нарастват със съответно 12,8 и 6,4 хиляди души на годишна база. Положителни тенденции се наблюдават още в Стара Загора и Ямбол.

На фона на общо взето положителните данни на НСИ, притеснение буди фактът, че общият брой на наетите лица през второто тримесечие на 2017 г. е с близо 17 хиляди души по-нисък от предходната година. Наред с негативните демографски тенденции, това най-вероятно е следствие от стагниращата икономическа активност на населението, която ясно се вижда в други изследвания на НСИ. На този етап повишаването на възнагражденията се оказва недостатъчно за да накара част от неактивните лица да се включат на пазара на труда, като в същото време ръстът на минималната заплата прави същото включване все по-трудно за нискоквалифицирани или нискообразовани лица. Номиналният ръст на работните заплати най-вероятно ще остане значителен и през втората половина на 2017 г., но размерът на реалния такъв ще зависи от динамиката на инфлацията.

* Заглавията са на редакцията