Екатерина Йорданова е председател на Съюза на транспортните синдикати в България и вицепрезидент на Международната и Европейската федерации на транспортните работници. Член на Изпълнителния съвет на КНСБ. Председател на Постоянната комисия по транспорт и туризъм в Столичния общински съвет.
Родена е през 1969 г. в София. Висшето си образование завършва в УНСС със специалност "Международни отношения". Магистър е по "Управление на европейски проекти" от ПУ "Паисий Хилендарски", има много специализации в чужбина по теми като организиране на кампании, публично-частно партньорство и лидерство. Последно завършва индустриални отношения и стратегическо планиране в Токио, Япония и в Харвард, САЩ.
- Г-жо Йорданова, много ли са големи разликите в заплащането на жените и мъжете у нас и в Европа ?
- Неравенство има в много аспекти. По данни на Евростат средноевропейското ниво на разлики в заплащането за една и съща професия е около 16% в полза на мъжете. В отделните страни от ЕС обаче има голямо разминаване. В Румъния разликата е 5%, а в Естония е цели 29 на сто. В България тя е около 15%. По данни на КНСБ при средна работна заплата 934 лева у нас, мъжете получават 1 022 лв., а жените 845 лева. В диапазона на ниските заплати неща стоят още по зле – жените получават с 28% по-малко от колегите си. Най-голямата ножица е във финансовия и застрахователния сектор, където разликите стигат до 40 %. Проблемът е, че по-ниската заплата по-късно се проектира в пенсията като разликата между двата пола стига до 39%. Жените са много повече изложени на риск от бедност в късна възраст.
- Защо са ощетени жените, заради това, че са майки и често излизат в болнични, а и по принцип поставят семейството пред кариерата ?
- Жената все още жертва кариерата в името на повече грижи за семейството. Тази част от нейните ангажименти е невидима, но няма как да на се отразява на работата и доходите.
Необходимо е да се промени мисленето на част от самите жени, които дали заради липсата на информация, дали заради културни наслагвания или липса на самочувствие, допускат трудът им да не бъде оценен по достойнство. Жените продължаваме да сме по-ниско платени, защото не умеем да преговаряме за заплати с нашите настоящи или бъдещи работодатели, а масово в големите компании на ръководните позиции са мъже. Според мен един от основните инструменти за преодоляване на различията в заплащането могат да бъдат преговорите по Колективния трудов договор в предприятията и фирмите.
- Жените са по-ниско платени, а в същото време висшистите сред тях са с 60% повече. Все още ли повечето фирми се придържат към т. нар. стъклено правило дамите да достигат само до определени управленски позиции ?
- Жените наистина получават по-добро образование, но съпътстващите дейности забавят кариерата им. Постигането на реална равнопоставеност на двата пола върви със смяна. на стереотипите. В контекста на моето участие в 61-та сесия на Комисията за статута на жените към ООН в Ню Йорк внимателно разгледах данните за САЩ. Там средната разлика в заплатите е 20%, с процент по-малко спрямо 2015 г. Това обаче означава, че с подобни темпове изравняването ще бъде преодоляно през 2152 г., което ни кара да бъдем силно неудовлетворени.
- В някои страни по света поощряват фирмите, които дават шанс на повече жени да вземат управленски решения. Каква е практиката в Европа ?
- През 2012 г. еврокомисар Вивиан Рединг поде инициатива за засилване на ролята на жените в компаниите, имаше и резолюция на Европарламента в тази връзка. Стигна се до законодателни предложения за квоти на жените в ръководните органи на предприятията. Идеята беше до 2020 г. те да достигнат 40%. След широко обществено допитване обаче не се постигна съгласие за законодателни промени.
В същото време фактите показват, че ръководените от жени компании от жени са по-успешни. Въпреки това има драстично неравенство в лидерските позиции. Заемащите ръководен пост жени са 11% срещу 89% мъже.
- И в ХХI век ли има мъжки и женски професии ?
- Не бива да има както „мъжки професии", така и „женски". Фактите, обаче, все още говорят за друго. Има цели сфери, в които доминира женската заетост. Близо 80% от работещите в здравеопазването, образованието и социалната сфера са жени. В същото време в транспортния сектор пилотите и локомотивните машинисти са преимуществено мъже.
Съвременните технологии имат потенциала да помогнат за преодоляването на традиционните разграничения между мъжки и женски професии и все повече стопяват разликите в достъпа до информация, ресурси и знания. Време е и ние да осъзнаем промяната и да я използваме за повече свобода и справедливост. Време е и за повече солидарност между половете – както на работното място, така и в дома.
- Много жени се оплакват от насилие на работното място и у дома. Как може да се промени тази печална тенденция ?
- Проучванията по проекта „Сигурност у дома, сигурност на работното място" на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) показват, че тормозът на база пол на работното място придобива все по-различни форми, а данните са доста стряскащи. Жертвите обикновено премълчават за проблема, за да не загубят работата си. Много от синдикатите в Европа признават, че по тази причина проблемът остава скрит и затова предприемат действия за повишаване на осведомеността. В същото време насилието у дома, вече се приема като синдикален проблем, защото влияе на доброто представяне на потърпевшите на работното им място.
По отношение на домашното насилие проучването е установило, че всяка една от пет жени е подложена или е била подлагана от бивш партньор на домашно физическо или сексуално насилие, в това число използването на финансовата зависимост като начин за тормоз, контрол над децата и др.
Синдикатите са предприели много мерки срещу насилието – имаме програми, работодатели, които са се включили в тях, кутии за сигнали, както и осигуряване на професионална подкрепа от юристи и психолози.
Трудното време, в което живеем, още веднъж ни показа, че от насилието страдаме всички. То е болест за всяко общество и е еднакво неприемливо, независимо към кого е насочено. Затова и трябва да сме всички заедно в борбата с него. 226 милиарда евро годишно е цената на насилието над жените в Европа – а колко ли плащаме за насилието, престъпността и военните конфликти по света? Тези средства, инвестирани в условия на труд и живот, в борба с бедността и недохранването, в наука и образование могат да преобразят света.
- Как виждате ролята на българката в модерния свят ?
- Гордея се, че все повече българки не се страхуват да поискат мястото, което заслужават в обществото.
Гордея се също, че много българки всеки ден доказват правото да бъдат равнопоставени тук, и по света – в политиката, в икономиката, културата и спорта. Тяхната роля е много важна за младите жени, които идват след нас. Те трябва да могат да мечтаят и да знаят, че си заслужава да следваш мечтите си. Да знаят, че все повече врати се отварят пред тях и най-важното – че те самите могат да бъдат част от този процес. Не искаме да бъдем жени, допуснати в един мъжки свят – това вече се случва, а да направим света по-добро място за всички.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
