Болестта на първата целувка удря напролет

Болестта на първата целувка удря напролет | StandartNews.com

- Доц. Попов, отива ли си грипът?
- Категорично може да се каже, че сме на края на опашката на грипната епидемия. Тази година тя започна в края на декември, плавно се повиши като амплитуда и достигна върха си в края на януари и след едно плавно понижаване в началото на месец март настъпи затихване на заболяването и намаляване броя на приетите болни. Грипът обаче е целогодишно заболяване и болни ще има и през пролетта, лятото и следващата есен, за да се стигне до следващия пик през новата година. Всички типове грип (А,Б,С) циркулират постоянно сред населението, като по този начин се поддържа епидемичния процес.

- Каква е разликата между грип и парагрип?
- Съществена, защото това са два съвсем различни вируси. Има разлика и в клиничното протичане. На пръв поглед симптомите им си приличат – температура, отпадналост, болки в ставите и мускулите, главоболие. Има обаче разлики, които ги разграничават коренно един от друг. Грипните вируси често предизвикват усложнения - пневмонии, предизвикани от самия вирус и от вторичната бактериална флора, която се наслагва след вирусното заболяване. Много често засягат белите дробове, централната нервна система, бъбреците. Най-тежко протичат грипните инфекции от тип А, тип Б протича сравнително по-леко, а най-леко е при тип С. Парагрипните вируси наред със специфичните оплаквания, които наричаме грипоподобни, могат да засеганат и гласните връзки на малките деца, клинично проявено с характерна „лаеща кашлица". Заболяването по принцип протича леко, но при децата е възможно да се развие усложнение, което се нарича круп, често с летален изход поради остро настъпилия оток.

- Повече българи ли боледуваха тази година от грип спрямо предходните ?
- В сравнение с изминалите две години, може да се каже, че тази година имахме повече случаи и като брой болни, и като усложнено протичане. Тази година преобладаваше грип тип Б, който по принцип протича леко, но имахме и доста усложнения, като типични пневмонии, насложени микоплазмени, хламидийни и легионелни инфекции. Също така и някои по-редки усложнения, като бъбречни и такива на централната нервната система. За съжаление имахме и един починал болен, който разви остър респираторен дистрес синдром.

- Кои възрастови групи бяха най-засегнати?
- Най-засегнати бяха младите хора, които не са се срещали с грипния вирус от тип Б. Българите на средна възраст които са го срещали в предишните си години, бяха естествено имунизирани от него. Боледуваха и по-възрастните хора над 70 години, които имат изчерпан имунитет.

- До колко са ефикасни противогрипните ваксини?
- Тази година ваксината беше четирикомпонентна. Световната здравна организация беше дала много добри препоръки кои вируси да бъдат включени в нея и точно те циркулираха най-масово. Ваксината включваше двете генетични линии на грип тип В – Виктория и Ямагата, както и щамовете на грип тип А - Хонконг и Мичиган. Ваксинирането имаше много добър ефект. Друг е въпросът, че тази година много малко хора се имунизираха. По мои лични наблюдения в предходните години 2010-2015, повече хора се имунизираха за грип. Имаше масови кампании във фирми и болници с осигурени безплатни ваксини, което в последните години забелязвам все по-рядко. От друга страна самите хора не отделят нужните средства и внимание, което доведе до повишената заболеваемост.

- Какво да очакваме при затопляне на времето? Има ли нови вирусни инфекции от които трябва да се пазим през пролетта?
- Грипът ще продължи, макар и не така епидемично разпространен. Парагрипът също ще циркулира. Появяват се и нови вируси, характерни за пролетно-летния сезон. Говоря за коронавирусите, които в никакъв случай не протичат леко и също дават тежки усложнения. Аденовирусите засягат черния дроб и лимфните възли. В по-топлите месеци преобладават ентеровирусите, които миналата година бяха доста разпространени. Те имат много характерни симптоми – пъпчив обрив по устата, краката и ръцете (синдром уста-ръка-крак), диариини оплаквания, коремни болки, неразположеност. Най-вероятно със затоплянето на времето тези заболявания отново ще вземат превес. Очаква се разпространение и на характерните за този сезон вирусни заболявания от херпесната група, най-вече Ебщайн-Бар и цитомегалвирусна инфекция с характерното клинично проявяване като инфекциозна мононуклеоза и мононуклеозо-подобен синдром или още "болест на първите целувки". През последните години наблюдаваме, че тя засяга не само 16-17 годишните, но и по-малки деца. Миналата година установихме инфекциозна мононуклеоза при 3-5 годишни деца, което не е характерно. Най-вероятно и тази пролет ще зачестят заболяванията от този тип, особено във детските градини, училищата, университети и други затворени колективи. Това заболяване все повече се разпознава от широк кръг специалисти, но и родителите трябва да са добре информирани. Характерните симптоми са зачервено гърло, налепи по сливиците, увеличени лимфни възли, температура и нерядко засягане на, черния дроб.
Почти всички респираторни, хепатитни, кърлежо-предавани заболявания започват с грипоподобна симптоматика. Тези симптоми не бива да ни лъжат зад тях може да се крие хепатит, бактериална инфекция, предавани чрез ухапване от насекоми или по кръвен път болест. Над 200 вируси причиняват „грипоподобна" симптоматика и различаването им само по клиничното им протичане е невъзможно, поради което се препоръчват специализирани изследвания.

- Освен вируси какви други рискове крие пролетния сезон?
- Очакваме да се увеличат бактериалните инфекции на респираторния тракт, като коклюшните инфекции. Коклюшът засяга най-често децата под една година, които не са имунизирани, но и възрастните хора на които имунитетът е изчерпан. Ще има увеличение и на кърлежово-преносимите болести, защото кърлежите започват активно да се размножават и имат нужда да се хранят с кръв от животни и хора. Лаймската болест е особено характерно заболяване през пролетно-летния сезон. Обръщам внимание на хората когато забележат един много характерен червен кръгловат обрив с форма на мишена, най-често по крайниците, веднага да потърсят лекарска помощ. Колкото по-рано се започне насочено антибактериално лечение, толкова то ще бъде по-ефективно. Иначе се налагат 3-4 курса на антибиотично лечение, които нарушават качеството на живот на болния.

- Как да различим бактериалната от вирусната инфекция? По различен начин ли се лекуват?
- Симптомите са подобни, но има малки разлики, които е необходимо да се оценят от специалист и да се вземат съответните мерки. При много малко вирусни заболявания има разработено антивирусно лечение. За бактериалните инфекции се използват антибиотици, които трябва да се назначат от специалист. За стрепто-стафилококовите инфекции имаме един тип антибиотици, при други инфекциозни заболявания, каквито са хламидийната и микоплазмената инфекция - друг тип.

- Кога е необходимо включването на антибиотик?
- Погледнато строго професионално, антибиотик е необходим след преценка на клиничната картина на заболяването и клинико-лабораторните изследвания, по възможност след антибиотикограма. Съответно само причинените от бактерии заболявания се нуждаят от антибиотично лечение. Трябва да се преценят и маркерите за възпалителен процес - броя на левкоцитите, нивото на С-реактивния протеин, скоростта на утаяване на еритроцитите, като по тях също се ориентираме дали се касае за вирусна или бактериална инфекция. При вирусните инфекции усложненията от страна на белите дробове, на пикочните пътища и централната нервна система също задължително изискват антибиотична лечение.

- Как да се справим с пролетната умора? Може ли тя да бъде израз на вирусна инфекция или някакво друго заболяване?
- Хората чувстват умора през пролетния сезон. Това не рядко се дължи на вирусни заболявания, прекарани през зимните месеци. Голяма група вирусни и бактериални инфекции са причинители на симптома на хроничната умора. Някой път си мислим, че сме изморени заради пролетта, но това може да е симптом на едно инфекциозно заболяване.

- Бихте ли дали някои популярни съвети за предпазване от вируси и бактерии ?
- Трябва да приемаме голямо количество течности, повече от 4 чаши дневно, вода, чай, прясно изцедени плодови сокове. Консумиране на повече плодове. И е важно в този сезон човек да е адекватно облечен – предимно няколко слоя дрехи, които лесно може да отстрани за да се предпази от нежелано изпотяване. Да се диша през носа, не през устата, както повечето деца правят. Да сме позитивни и да се усмихваме по-често, защото това ни повишава имунитета и ни предпазва от вирусни заболявания. Това е научно доказано. И разбира се, да мием ръцете си по често, защото дори едно ръкуване с болен, може да ни зарази ако после докоснем лицето си. Да се храним по- здравословно, да си почиваме повече. Това са неща, които всеки знае, просто трябва да се старае да спазва.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай