Светла Бъчварова беше зам.-председател на комисията по земеделие в 43-тото Народно събрание като депутат от БСП. Тя е завършила две висши образования: аграрна икономика и икономическа журналистика в УНСС - София. От 1981 до 1995 е научен сътрудник в Института по икономика и организация на селското стопанство към Селскостопанската академия. От 1994 до 2005 година е управител на системата за агропазарна информация. Междувременно в периода 2002-2003 е директор на Института по аграрна икономика към Селскостопанската академия. От 2003 до 2005-а е изпълнителен директор на Националния център за аграрни науки. Бъчварова е заместник-министър на земеделието в правителството на Сергей Станишев. Близо шест години - от 2005-а до 2011 г., е председател на Селскостопанската академия.
- Госпожо Бъчварова, големите притеснения на бизнеса са, че има неразплатени субсидии от фонд "Земеделие", които може да се забавят заради уволнението на шефа Румен Порожанов. Има ли такива основания?
- Фонд "Земеделие" е с изключително сложна структура, има си ресорни зам.-изпълнителни директори, освен това и г-н Порожанов продължава да изпълнява своите служебни задължения до съставянето на нов управителен съвет на ДФЗ. Вече са направени проверките на тези, които не успяха да получат до края на януари своите субсидии. Очаква се разплащането да започне евентуално в петък до понеделник. Така че не смятам, че ще има проблем. През ноември излезе график за периодите, в които ще се разплащат суми по директни плащания. Сериозен проблем има в агроекологията, който е наследство. Миналата година помощите за агроекология бяха платени през февруари, но след това има доклад на Европейската комисия, която счита, че в България министерството не упражнява добър контрол върху контролиращите сертифицирани фирми. И трябваше да се отстранят слабости, за да бъдат възстановени парите от 2016 г. И докато този проблем не се изчисти и не възстановят разходите, едва ли ще има плащане. Има екшън план, приет от ЕК, надявам се до края на февруари да се справят. Това е един от първите шамари по новата програма. Иначе за другите плащания, проверките ако са направени, няма проблем. Но някъде има лоши ортофото снимки, на които не се виждат добре парцелите, там трябва да се направят теренни проверки. Защото когато снимката не дава достатъчно информация, може да се стига до грешки. Така че процесът си върви. Според мен не би следвало да има никакъв проблем за разплащанията, които предстоят по графика.
- Какви проблеми са възникнали между фонд "Земеделие" и общините, което бе посочено като мотив за поисканата оставка?
- Миналата година имаше прием на проекти по мерки по ПРСР, които са свързани с общинската инфраструктура. Беше направен приемът, но веднага след това от земеделското министерство постъпиха допълнителни изисквания, които не са разписани в наредбата. Много общини бяха изненадани от факта, че по действащата наредба те имат 75-80 точки, но впоследствие се оказа, че точките им са 40-45 и въобще не се разглеждат техните проекти. 90 възражения са постъпили в министерството за ранкинга. И това създаде проблеми, защото общините са спазили изискванията, подготвили са документите и в края на краищата никой не им дава обяснение защо това се получава. Не могат да се променят правилата, особено след като е приключил приемът. Аз лично разговарях и ходих и във фонда да попитам за общините в моя избирателен район. Казаха ми, че имало комисии, направиха си възражения общините, но вече месец и половина няма развитие по тези възражения. Да се получи някакъв документ с обяснение. Министерство на земеделието има административен капацитет да разгледа всички жалби на база на действащата наредба и съответно да види къде ще коригира, къде ще запази същите точки.
- В един от мотивите за уволнението на Порожанов се посочва, че назначението му е спорно, тъй като предишният директор на ДФЗ Мирослав Николов е обжалвал и е възстановен от съда.
- Не мога да кажа това. Обаче след Виолета Александрова и Мирослав Николов, изпълнителен директор на фонда беше Атанас Добрев. И каква връзка сега има Порожанов? Ако се обжалва нещо, това е управителният съвет, когато Атанас Добрев е бил избран. Възстановяване от съда - ОК, но все пак органът по назначение и уволнение може същия ден и да го прекрати. Аз не знам дали е направено и дали е вписано в протоколите на управителния съвет. И Порожанов имаше такова изказване - че те са възстановени и УС след това веднага ги е уволнил.
- Питам ви, понеже по медиите излезе информация, че Мирослав Николов се връща. И тъй като е свързан с БСП, въпросът ми е има ли на политическо ниво разглеждано подобно нещо?
- Не. От БСП няма към този момент няма предложение. Включително и за зам.-министрите, които бяха предложени - те са от академичните среди. Както каза Корнелия Нинова, ние просто си гледаме в момента конгреса и предизборните платформи - нещо, което е важно за едни предстоящи избори. Няма как да има предложения БСП в каквато и да било насока по простата причина, че такава ни е позицията от самото начало.
- В програмата на БСП е записано, че трябва да има контрол върху тавана на субсидиите за земеделските производители. Бихте ли разяснили идеята?
- Да, много е важна думата контрол на тавана на субсидиите за директни плащания, който е от 300 000 евро. Защото се добавят заплати и осигуровки и сумата се увеличава. Доколкото аз имам информация, никога не се е контролирало колко се плащат за заплати и осигуровки. Например ако отчетете, че имате Фонд "Работна заплата" и осигуровки от 100 000 евро, заедно с максималната субсидия от 300 000 евро, ще получите 400 000 евро. И на практика нямате санкции. Но според мен, като гледам агростатистиката, структурата на земеделските стопанства - това не отговаря на истината, което означава, че тези декларации, подадени за разходите, не отговарят напълно на действително платените.
- Какви поправки предложихте в Закона за храните?
- Ние предложихме в парламента поправки в Закона за храните, които да гарантират определено присъствие на български продукти в търговски обекти с оборот над 2 млн. Това е заложено и в проекта за управление на БСП. Имаме консенсус и с представителите на бранша, че това е една от възможните мерки да се сключват договори с български производители от страна на търговците. Става въпрос за търговски обекти с над 2 млн. лв. оборот. Те да са задължени да имат български млечни продукти - 70%, плодове и зеленчуци - 80%, предлагани като сезонни стоки. Засега сме го предложили, предполагам, че когато реално започне да се работи по закона, разчетите могат да се направят по-точно. Но статистиката от НСИ и агростатистиката посочват колко е потреблението на продуктите - плодове и зелечнуци, колко е производството за годината в страната и на базата на тези цифри да се определи колко от производството в България задоволява нуждите на потребителите, без да се налага корекция от страна на страни от ЕС да предлагат своята продукция. Мисля, че повечето страни в ЕС го правят. Това е мярка, която по някакъв начин стимулира, първо - договорни отношения за по-продължителен период - ако е за плодове, те ще бъдат сключени за повече години, ако са зеленчуци - да се сключат в началото на годината. Ако има договор, всеки земеделски стопанин ще направи необходимото, за да си уплътни площта, която притежава, за да получи максимален доход. Съвсем точен икономически и пазарен механизъм. Не говорим за цена, а само продуктите да присъстват. А за да присъстват, трябва да има договори.
- Какво ще се случи с новия Закон за храните, който беше внесен в предишния парламент?
- В предложения съвсем нов Закон за храните има доста регистрационни режими. Има европейски практики и доста неща, които в проектозакона за храните отсъстват. Например минералните води даже. Но законът е добър, като експерт го казвам. В някакъв момент нашият закон, който е действащият, и новият трябва да се обединят в едно по процедурите на парламентарния правилник. Надявам се, че следващият парламент ще има шанс да го разгледа доста компетентно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
