Нова книга по общоакадемичния проект „Траките – генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността" с резултатите от двегодишни изследвания беше официално представена наскоро в БАН от ръководителя на проекта чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов. Богато илюстрираният сборник „Тракийската древност: технологични и генетични изследвания, история и нематериално наследство" съдържа 33 статии.
Книгата е посветена на 75-годишнината на Петър Манджуков, осигурил финансирането на проекта. Бизнесменът обяви желанието си да подпомогне превода и издаването на книгата и на английски език. За подробности по проекта "Стандарт" потърси чл.-кор. Васил Николов. Археологът е най-изявеният български специалист по праистория. Откритата от него Голяма къща в неолитното селище в столичния кв. Слатина през 1985 г. влезе в учебниците по праистория и се изучава във всички световни университети. След големите му открития е най-старият градски център в Европа – Провадия-Солницата, включително и „царски" гроб на 64 века в некропола му. Бил е директор на Националния археологически институт с музей на БАН. От януари 2017 г. е заместник-председател на БАН.
- Проф. Николов, наскоро представихте в БАН резултатите от проекта "Траките - генезис и развитие на етноса, културни идентичности, цивилизационни взаимодействия и наследство от древността", на който сте ръководител. Проектът се реализира с дарение от бизнесмена Петър Манджуков. Каква беше сумата и какъв знак е жестът му?
- Проектът, условно наречен "Траките" започна преди около две години, благодарение на 400 000 лева целево дарение от г-н Манджуков. Жестът е огромен. Това е може би най-голямата сума, дарена на БАН, при това от частен дарител, след национализирането на 63-те дарителски фонда, които са съществували в академията до 1944 г. С това фактически е ликвидирана изобщо идеята да се даряват средства на БАН за научни проекти.
- За какво са били използвани средствата от дарителските фондове навремето?
- Издавани са книги, давани са стипендии на млади учени за обучение в чужбина - за да се развият и с идеята да се върнат след това в академията и продължат да работят в определена научна област.
- А какво се случва след промените? Възстановява ли се дарителството за БАН?
- През последните две-три десетилетия наши и чужди фондации са дарявали средства за някои институти на академията. Но даренията от частни лица не са много. Като директор на Националния археологически институт и музей на БАН бях щастлив да получа дарения от две американски семейства, с които тогава поръчахме витрини за музея и така направихме направихме новата експозиция на Археологическия музей. Но не познавам или не съм чувал за частни дарители преди 2016 г., които да са дали пари за научен проект, за конкретно научно изследване. И това, което направи Петър Манджуков като че ли обръща нещата или поне дава идея, че може би хора от бизнеса могат да проявят интерес към подкрепа на научните изследвания, особено в този момент, в който държавата дава средства, но те са ограничени. Трябва да кажа, че след г-н Манджуков беше направено още едно голямо дарение на БАН от частен дарител, разработването на научен проект по което скоро ще започне.
- Защо частните дарения са изключение?
- Частните дарители, струва ми се, все още не осъзнават, че могат да подпомогнат изследвания, резултатът от които да е полезен на самите тях.
- Не е ли това логиката и практиката в Европа и Америка - бизнесът да финансира научни открития?
- Точно така. Но трябва да подчертая, че дарението на Петър Манджуков за изследването „Траките" изобщо не е насочено към бизнес, най-малко към неговия.
- Той с какъв мотив го направи?
- След разговор с академик Антон Дончев, който е запален по историята на траките. Акад. Дончев отправил предложението и Манджуков се съгласил да направи дарението, за да се проведат научни изследвания. Това беше по времето на предишния председател на БАН акад. Стефан Воденичаров. Тогава започна сформирането на екипа.
- Това ли е най-големият научен колектив, който работи по проект - 72 учени, 18 института?
- Да. Това е най-големият колектив, сформиран в БАН в един общоакадемичен проект. Това всъщност е първият общоакадемичен проект. През 2006 г., като директор на Националния археологически институт и музей предложих на тогавашното ръководство на БАН подобен проект за интердисциплинни проучвания на археологическото наследство, но ни беше отказано заради липса на средства.
В книгата „Тракийската древност: технологични и генетични изследвания, история и нематериално наследство" са включени 33 статии и е отразена работата на 72 учени от 18 института. Но в целия колектив участваха 90 души. Някои още не са завършили изследванията си. В началото беше трудна координацията, но после нещата потръгнаха. Нямам спомен досега да е правено подобно нещо. Проектите с европейски средства за върхови постижения също обединяват много институти, но те са друго - институционални проекти, свързани с държавата и фондове на Европейския съюз. Докато по проекта „Траки" БАН получава дарение от частно лице и обединява усилията си, за да покаже потенциала си. Това дарение ме кара да се замисля изобщо на системата на финансиране на науката и конкретно на научни изследвания в БАН. На представянето на книгата Петър Манджуков обърна внимание на учените, че трябва да бъдат по-активни, да търсят контакти с хора, които биха проявили интерес за подобно подпомагане. Трябва сериозно да помислим за целево финансиране с дарения за важни проекти на Академията - интердисциплинни, които да обхващат много учени от много институти на академията. Нещо, което досега не сме правили.
- За да прави дарения бизнесът, той все пак трябва да има ако не директна полза, то поне някакъв стимул. Мислите ли да предложите законодателна промяна, която да носи облекчения на бизнеса при целеви дарения за наука?
- Доколкото познавам законодателството, много е странно, че дарителите плащат и данък върху това, което даряват. За мен това е трудно обяснимо. Бих дал много стар пример с археологическата база на Карановската селищна могила. Там правехме проучвания с колега професор от Залцбургския университет, имахме сериозна нужда от изграждане на база за пребиваване на екипа и за научни изследвания. Това беше обявето в тяхното министерство. И тогава един австрийски бизнесмен, когото не познавахме, дари средства чрез Залцбургския университет за построяване на археологическата база в Караново. Тя и до ден днешен е там и се използва. Средствата, които той дари му се приспадат от печалбата и така той плаща по-малко данъци. В същото време помага на науката. Мисля, че това е много разумно и трябва да се разсъждава в тази посока.
- От години в БАН говорите за работа по проекти, поръчани от бизнеса. Дават ли задания компаниите?
- Ние търсим възможности, но бизнесът като че ли все още няма интерес. От една страна, не е с такива финансови възможности. От друга, явно му е по-изгодно му е да потърси иновации в работата си не чрез БАН, а по някакъв друг непряк начин. Защото иначе, през Академията, трябва да се вложат средства. Но все пак с началото на Четвърта промишлена революция няма как да се мине без науката и това трябва да бъде ясно в този все по-конкуриращ се свят. Други отдавна са го разбрали.
- Всички прогнози са, че следващите години са на технологиите. Много професии ще изчезнат и бъдещето е на учените, които създават технологиите.
- Да, за това се говори непрекъснато. Но имам чувството, че никой не иска да го разбере. Нашата наука е в много тежка ситуация. България има в най-добрия случай една трета от необходимия научен състав по европейските критерии. Ние имаме не повече от 6000 учени, което прави по 1000 учени на милион души население. Финландия има 7000 учени на 1 милион. В Швеция и Норвегия цифрите са също почти толкова големи.
Ние правим всичко възможно да привлечем млади учени. Но как да дойдат в БАН за малко над минималната заплата и перспективата до края на живота си да станат професори и доходите им да се увеличат с 250 лева?
Именно затова – връщам се на дарителството, трябва да направим всичко възможното то да се възроди, защото е един от начините целево да се подпомага науката.
- Кои на най-интересните резултати от проекта „Траките"?
- Едни от тях са свързани с изследването на метални находки, за които стана ясно, че не са произведени в днешните български земи, нито на Балканите, а някъде в Средна или Западна Европа през бронзовата епоха. Разбрахме го по съставките на бронза и най-вече една от тях - антимона. Тук няма такива изходни материали. Това свидетелства за търговски връзки, обмен на стоки.
- Намерихте ли отговор на въпроса какви технологии са владеели траките?
- Частично да. Изследването на една четвърт от 100 метални предмети от обредна яма в светилище от желязната епоха при Малко Тръново, Чирпанско, показа, че някои са правени в малоазийски центрове, в гръцки центрове, други – тук в Тракия и са събрани на едно място в ателието на един местен металург. Това разкрива връзките и прецизира датировките. За тази яма датировките са коригирани с половин столетие именно на база сравняване на технологията със съответните центрове в континентална Гърция и малоазийските градове.
Много интересни са изследванията за калаения бронз. Бронзът, както знаем е сплав на мед и калай. Калаеният бронз остава загадка, защото на Балканите няма калай, няма суровина. Той се среща в Средна и Западна Европа. Енигмата е как са били осъществявани връзките, за да може да се произвежда бронз тук.
- Траките са внасяли калая?
- Да, но от къде – това трябва да се разбере. Къснобронзови предмети от Балей, Видинско, показаха, че калаят е внесен от Средна Европа. Но как точно е вървяла търговията? Това е важно, защото липсата на някои важни суровини тук, на Балканите, е една от причините за преместването на центровете на европейската цивилизация след края на петото хилядолетие пр. Хр. към Средна и Западна Европа. Медта само по себе си е мека. Медните сечива са белег за социален статус, маркер за йерархия, не са оръдия на труда, затова успоредно с тях продължават да се произвеждат каменни и кремъчни, и то в големи количества. Бронзът е вторият изкуствено получен материал, който има съществено значение в историята на човечеството след керамиката. Големият скок в развитието на цивилизацията е именно след получаването на бронзовата сплав и производството на сечива от нея. Но тук няма калай. Затова центърът на цивилизацията се мести към, където има - към Средна и Западна Европа. Това става през четвъртото и третото хилядолетие пр. Хр.
- Какви са били връзките на траките с други народи?
- Имат връзки с Египет, например. Известно е, че има преселване на траки в Египет още през късната бронзова епоха – към края на второто хилядолетие пр. Хр. Дори представители на тракийска аристокрация са имали високо социално положение в Египет. Това е така чак до Римската епоха, когато следите им се загубват.
Работим върху следите на тракийския език. В сборника има две изследвания, които показват, че до VI век, почти до времето, когато идват прабългарите, тракийският език е в употреба в части от Източните Балкани. В рамките на проекта ще продължи изследването топонимията (имената на местности и места), свързана със солта. В праисторията солта има ролята на пари. Златото е само маркер на статус, солта е платежно средство. Топонимите, свързани със солта, се оказват много. Слатина, например, произлиза от славянското слат - сол. Значи на това място е имало сол, което означава, че в тази зона е можело да се отглеждат животни. Въз основа на това може да се реконструират аспекти на икономиката на древните общества.
- В хода на изследването е открито родопско селище с потомци на древен овчарски род, владеещ звукоподражателен език за разговор с животни. Какво представлява този род и как е разговарял с животните?
- Колегите фолклористи са попаднали на овчар, който носи тази традиция. С конкретни звуци, подредени по определен начин, той управлявал стадото си.
- И е доказано, че този звукоподражателен език е наследен от траките?
- Със сигурност идва от древността. Но дали традицията не е още по-стара, това е другият сложен въпрос. В началото на проекта беше поставена темата дали може да се изследва генетичното наследство на съвременните българи по отношение на траките или още по-назад във времето.
- Направени са ДНК проби на кости от 12 души, открити в тракийска надгробна могила от желязната епоха?
- Засега е ясно, че проблемът за търсене на генетична връзка „по вертикала" е изключително сложен, изисква много, много средства. Тук трябва да отворя една скоба. В Европа има няколко много големи лаборатории за ДНК анализи. Например, лабораторията в Копенхаген, която търси възможност за проучване на генетичното развитие от древността – шесто, пето хилядолетие пр. Хр. И нагоре, е емблематична. Тя събира банка данни, но засега не публикува нищо.
- Защо?
- Още не са сигурни в това, което ще кажат. В тази лаборатория досега, доколкото аз знам, са вложени над 30 милиона евро и тя вече десетина години работи, но все още учените там смятат, че не могат да си позволят някакви по-точни изводи. И при нас колегите от БАН започнаха да работят в тази посока, но стана ясно, че това изисква огромен ресурс и няма смисъл да се прави тогава, когато има подобни лаборатории. Може да се работи с тях, макар и засега да е скъпо.
- Какво все пак показват изводите?
- Приемственост „по вертикала" за днешните български земи винаги винаги ще има, защото през последните осем хилядолетия в този регион няма прекъсване на живота. Живял етнос, а обикновено повече, дошли други хора, слели се, после следващите и така може би до поне 40 – 50. Ето затова винаги трябва да се очаква частична генетична приемственост от неолита до наши дни. Засега по-конкретни резултати трябва да се очакват относно генетични връзки между хората „по хоризонтала", т.е. роднински връзки. И в този аспект показателни са точно тези 12 скелета от погребвания в питоси, в големи керамични съдове в надгробна могила от желязната епоха. Оказва се, че сред тях има роднини – едни по бащина, други по майчина линия. Това е изключително важно за възстановяване на родствената и социалната система на хората от конкретната човешка общност. Ето, в това трябва да се вложат средства занапред. Затова направеното в рамките на проекта пилотно изследване, публикувано в сборника, е много важно. Древните некрополи обаче невинаги дават възможност за генетични проучвания. Просто няма запазен генетичен материал. „Стандарт" първи писа за царския гроб на 64 века, който открих в Провадия-Солницата. Всички кости на шестимата убити и нахвърляни в гробната яма са изследвани, нито един скелет не даде материал за генетично изследване. Специалисти от лабораторията в Копенхаген два пъти вземаха проби - нищо не се получи. А щеше да бъде много интересно, защото тези убити хора са най-вероятно роднини. Така че в тази „хоризонтална" плоскост трябва да се вложат сили и средства.
- Всъщност изследването даде ли отговор на въпроса ние, днешните българи, траки ли сме?
- Ние сме такива, както се чувстваме. Чисто биологически е ясно, че сме смесени. В книгата си „Древни корени" Александър Фол беше написал, че през нашата земя са минали 42 етноса. Това беше през 60-те години, сега броят на доказаните етнически групи със сигурност е станал повече. Така, както се чувства човекът, това е неговият етнос. Чувстваш се българин, българин си.
По-рано интересът на българите стигаше назад във времето но прабългарите. Днес, благодарение и на нашия проект, интересът стига вече до траките. Стана модерно хората да мислят корените си до траките. И ако не могат да ги реконструират, ги конструират. Има един случай в Долно Дряново, Гоцеделчевско, изследван в рамките на проекта. Един физик-турист намерил в една местност археологически останки и проявил интерес. Запалил двама местни хора, след това предизвикаха разкопки, колеги от Археологическия институт на БАН работиха там. Откриха праисторически и тракийски пласт. Но изведнъж се появи цяла митология, при това напълно измислена. Но върши работа за развиване на интереса на много хора и на туризма там. Подобна е историята около село Склаве, близо до Сандански. На латински склаве е роб. Смята се, че там е имало пазар на роби (в последните векове там е имало пазар на животни). И от това, че един немски историк разчел, че Спартак е от племето на медите, които са живели в този район, днес се твърди, че той е бил пленен от римляните и е продаден именно на пазара за роби в Склаве. На това място вече правят възстановки и разкрасяват историята, туризмът процъфтява. Подобни конструкции не почиват на археологически открития, но поне развиват туризма.
- Наричали са траките конелюбивите. Изследването доказа, че има селектирани породи, които тръгват от времето на траките от българските земи.
- Да, така твърдят колегите от Националния природонаучен музей. Те изследваха костни останки, извадени от морето до местността Урдовиза край Китен. По-рано се предполагаше, че са от бронзовата епоха. Но сега вече са датирани по радиовъглеродния метод. Ясно е, че са от ранната бронзова епоха. Това дава възможност проследяване на връзката между древните и съвременните коне да обхване дълъг период.
- Кои коне днес са наследници на тракийските?
- Колегите твърдят, че арабският кон има връзка с тракийския. Това е заключението им. Даже има ДНК изследвания на двама японски специалисти, но трябва да продължи проучването. Нека не бъдем гръмки в това.
- Вярно ли, че бирата и сиренето също са творение на траките?
- Сиренето да, най-вероятно. Но аз мисля, че това „откритие" е станало по-рано, още в праисторията. За бирата – подкрепям тази теза. Но аз смятам, че и виното идва от времето на първите земеделци по българските земи през шестото хилядолетие пр. Хр., от неолита, а технологията му е наследена от траките.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
