Европа не дава предписания за коалиции

Важно е министър-председателят да е познато лице с доказан опит и кабинетът да е стабилен, казва Симеон Дянков

Европа не дава предписания за коалиции | StandartNews.com

- Г-н Дянков, каква е прогнозата ви за условията, които ще договорят Лондон и ЕС след Брекзит? В кои области двете страни ще имат най-големи трудности при преговорите?
- Ще има трудности във всички области, защото преговорите ще засегнат и четирите основни свободи на ЕС: свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Над 90% от европейските финансови потоци минават през Лондон. Ситито не може да се премести в Париж, Франкфурт или Виена. Част от финансовите потоци ще се пренасочат към Съединените щати и Азия - Ню Йорк, Сингапур и другите центрове извън ЕС. Няма как за две години, дори в следващите десет и повече години, да се развие друг голям финансов пазар в Европа. Така че по отношение на финансовите потоци негативния ефект за ЕС ще се усети най-бързо. Великобритания е втората по големина икономика в съюза, затова предстоят трудности и в преговорите как и дали ще остане в общия пазар. От Европейската комисия дадоха ясен сигнал, че условията по тази тема ще са обвързани със свободното движение на хора. Ще има трудности и в самия механизъм на водене на преговорите. Засега знаците са, че ще се действа строго формално, по процедура. Част от британските евродепутати вече напуснаха ЕП, което намалява възможността за неформални обсъждания преди да се седне на масата със знамената.

- Какви ще бъдат последствията за европейските граждани и в частност – за българите? Ще се променят ли и как условията за работа и образование на българи в Англия?
- По-твърда законодателна политика от страна на Лондон, било с принципа на завареното положение, с въвеждане на визи или с регулации за достъпа до трудовия пазар, ще има реципрочен отговор. А в Европа живеят немалко британски граждани, само във Франция, Испания и Италия са близо милион. Не става въпрос само за пенсионери, които си купуват къщи на по-топло, а за работещи хора. От друга страна, във Великобритания са най-добрите европейски университети и ще изгубят, ако се ограничи достъпът на студенти. Затова академичната общност има не по-малки притеснения от тези на финансовия сектор. В момента няма знаци, че екипите по Брекзит в Лондон знаят какво точно ще правят, когато трябва да се премине от политическо говорене към формулиране на конкретните условия по раздялата. Така че очаквам преговорите и по тази тема да са внимателни и да отнемат повече от две години.

- Очаквате ли други държави-членки да последват примера на Великобритания?
- Никой в Европа не е възприел движението в лявата пътна лента. По-скоро е ставало обратното, например в Швеция и Австрия са минали от лявото към дясното платно. Казвам го образно, за да не надценяваме способността на популизма да е неизбежно заразен. В Холандия популистите не успяха. Не успяха и в България. Затова резултатът от нашите избори имаше толкова силен отзвук навън. Ние сме вторите след холандците, които показаха, че няма тенденция или поне, че тя не е необратима. Странното у нас беше, че най-големите популисти в кампанията бяха социалистите. От БСП надцениха антиевропейските настроения, заложиха на тях и изгубиха.
Така че не очаквам Брекзит да доведе до масов и траен във времето порив за отделяне на други страни. Причините са две. Първо, в месеците след референдума наистина изглеждаше, че ще има такъв процес, като настроенията бяха подсилени и от победата на Тръмп. Но сега във все повече държави си дават сметка, че последиците от Брекзит ще се видят след много години и съвсем не е ясно дали напускането е разумен ход. Марин Льо Пен не говори за излизане на Франция от ЕС, а от еврозоната и Шенген. Кампанията й е по-предпазлива - за повече суверенитет, както го разбират от Националния фронт, не за крайности като излизане от съюза. Второ, от Брекзит може да има и положителен ефект: завършване на общите пазари и изобщо по-ускорена политика към федерализъм, макар сегашните настроения още да не го показват. Това е и единственият начин ЕС да запази конкурентоспособност спрямо САЩ и новите азиатски икономики. Като сбор от държави, всяка със свой засилен протекционизъм, Европа няма никакъв шанс.

- Какво очаквате от изборите във Франция, където Марин льо Пен се очертава като сигурен кандидат за балотажа?
- Баща й също стигна до балотаж. Тогава френската левица подкрепи Ширак в името на националния интерес. Да, преди 15 години нямаше Брекзит и Тръмп, случаят във Франция беше изключение, а и Марин Льо Пен е по-умерена от баща си. Това ще й донесе повече гласове. Но очаквам подобен ход и сега: този път от страна на десницата, която ще застане зад Макрон на балотажа.

- Жан-Клод Юнкер предложи пет варианта за бъдещето на ЕС. Кой от тях е най-реалистичен? Къде трябва да се вмести България?
- Къде трябва да се вмести България зависи от нас. Трябва да сме по-амбициозни. Първо, председателството на съвета на ЕС ще ни даде важна роля в преговорите за условията по Брекзит. Второ, време е да кандидатстваме за ERM II. Влизането в чакалнята не означава бързо приемане в еврозоната, но ни поставя в друга позиция при разговори като този за различните скорости. Покриваме маастрихтските критерии. Не трябва да пропускаме момента, за да не чакаме после с години за нова възможност. Трето, границата ни с Турция е външна граница на ЕС. Доналд Туск беше у нас и посещенията от този ранг ще зачестяват. Затова не трябва да се подценяваме, а да сме активната страна.

- За първи път на избори ясно се видя значението на магистралите. Разделителната линия между бедния Север и богатия Юг, белязана от магистрала "Тракия", получи своето изражение в проценти и мандати. Северът заложи на БСП, югът избра ГЕРБ. Освен построяването на магистрала „Хемус", което Бойко Борисов вече обяви за свой приоритет, каква регионална икономическа политика трябва да провежда новият му кабинет, за да преодолее социалното неравенство между севера и юга?
- Преодоляване на неравенството север-юг не може да стане без „Хемус". Завършването на магистралата трябва да е основния приоритет в регионалната политика. Работата на държавата е да създава по-добри условия за бизнес. Има ли ги, развитието нататък е вече работа на предприемачите. Пътната инфраструктура е основно условие. Това, което наблюдаваме с индустриалните зони около Пловдив, Раковски, Стара Загора, няма да е възможно около Плевен и Велико Търново без магистралата. Завършването на „Хемус" не трябва да се отлага, иначе недобрата демографска тенденция на север ще стане необратима.

- Какви според вас трябва да са другите приоритети на следващото правителство?
- Във вътрешен план: средното образование. От първия мандат на ГЕРБ останаха добри проекти за реформа, които кабинетът Борисов 2 не успя да продължи заради особености в коалиционната политика. Сега трябва да са приоритет. Развитие на професионалното средно образование, така че от училище да излизат подготвени хора за реалните нужди на бизнеса. Време е на законодателно ниво да се отреди роля на общините и професионалните гимназии да минат под тяхна шапка. Кметовете знаят най-добре какви специалисти търсят инвеститорите по места. Заплатите на учителите трябва да се вдигнат, вече има ресурс. Във външен план: кандидатстването за ERM II.

- В България доста се спекулира с това какво е отношението на Европа към Обединените патриоти и в частност към „Атака" и НФСБ, за които преди време имаше оценки, че са крайни националисти. Как днес Европа гледа на тази коалиция?
- Европа не дава предписания за коалиции, това е въпрос на вътрешна политика. Важно е министър-председателят да е познато лице с доказан опит и кабинетът да е стабилен: предстои ни председателство на ЕС. От друга страна патриотите, макар и в по-различен формат, подкрепяха предишното управление и кабинетът беше приеман добре навън.

- Кои грешки от предишните мандати трябва да помни кабинетът Борисов 3 и да не повтаря?
- Не трябва да се отлагат секторните реформи. В коалиция е по-трудно да се правят реформи, но ако се започне още в началото на мандата, добрите ефекти вече ще са видими преди края му. Не очаквам живота на правителството да е кратък, така че не трябва да се отлагат реформите заради притеснения от лош резултат на следващите избори.

- Какво според вас трябва да е отношението на ГЕРБ към „Воля" на Веселин Марешки?
- ГЕРБ показват умерено отношение към всички политически сили. Така и трябва да е - от предизборната кампания се видя, че който нагнетява напрежението, губи. Господин Марешки не успя да запази инерцията си от вота за президент. Може би избирателите не разбраха каква точно е програмата на „Воля" за управление на страната. При тази неяснота не съм сигурен, че „Воля" биха се вписали добре в следващото коалиционно правителство.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай