Изпитите в четвърти клас са безсмислени

Летвата е принизена, така че всички да успеят, казва Мария Николова

Изпитите в четвърти клас са безсмислени | StandartNews.com

Последните изпити в четвърти клас отново събудиха драми с нелогични и непроверени отговори. Трябва ли да отпаднат изпитите и какви са проблемите, свързани с тях, "Стандарт" подпита Мария Николова, начален учител в СУ "Георги Измирлиев", град Горна Оряховица.

- Госпожо Николова, Вие сте учител в начален курс. Какви трудности срещнаха учениците Ви по време на изпитите в четвърти клас? Прекалено сложни ли бяха въпросите и диктовката за тях?

- Моите ученици тази година са в трети клас и ще бъда щастлива, ако следващата учебна година тези изпити приключат окончателно и няма да им се налага да се занимават с тях. Имам преки впечатления от минали години, както и от времето, когато съм проверяващ. Срещали сме подвеждащи въпроси, необмислени формулировки, сгрешени отговори, неправилно подбрани текстове. Като цяло форматът не демонстрира онова, което учениците показват, когато ние им дадем самостоятелна работа. Излизайки от тези изпити, обикновено децата казват, че е било много лесно. А е лесно, защото съдържанието е принизено така, че всички да успеят. За отличните ученици дори е обидно лесно.
На наскоро миналата "матура" по български език и литература диктовката сигурно можеше да бъде такава, в която всички думи да са познати на децата. А те за първи път чуха дума, която масово са написали с грешки, като "трапчинката" например, защото го асоциират с "тръпчинка". В съвременния език никой не използва думата "лятос", която присъстваше в диктовката. Верният отговор пък в девети въпрос въобще го нямаше и децата се объркват или ограждат невярното.
 

- Отдавна твърдите, че тези миниматури трябва да бъдат закрити. Защо?

- Здравомислещото българско учителство отдавна е на мнение, че тези матури нямат място в образованието на децата до 4 клас. Ние ги отричаме. Те не показват реално нивото на учениците по съответните предмети, защото в тях липсват важни знания, на които сме наблягали през годината. Да не говорим за критериите в диктовката по български език. Тази година в тях отсъстват важни правописни правила и не е трудно да се досетим защо. А една диктовка е много показателна за грамотността. Летвата е ниско поставена. По математика предложения на децата тест е бил с добре подбрани задачи. По "Човекът и природата" и "Човекът и обществото" нивото на теста е било като за второкласници. Отново ниска летва. Интересно е как по тези предмети, които се изучават един час седмично, резултатите винаги са много добри, а някъде шестиците валят като из ведро. В края на всяка учебна година всеки учител дава на децата изходно ниво, което обхваща най-важното от учебния материал. Ако някой иска да провери работата на някой учител и успеваемостта на учениците, да се възползва от тях.
Има и нещо друго, което не знам как да квалифицирам. Това е даването на прогнозни резултати от всеки учител на 4 клас за всяко дете и, ако има разминаване в оценката, учителят трябва да обясни защо. Това, освен че е смешно, е и много несериозно. Бихме искали да знаем кои лица са способни да измислят това безумие?
Всяка година се забавляваме и с резултатите. Като парадокс мога да посоча водещите резултати в райони, където българският език не е майчин. Да отчетем и факта, че винаги си личи там, където на децата е подсказвано и защо вече се лъжем години наред, не знам. Създаде се цяла индустрия с помагала, сборници и тестове за НВО. Директори стресират учители, учителите стресират децата и родителите и се завихря някаква параноя. Добре, че има и такива, които не създават хаос и напрежение, че даже са взели на подбив тези матури. В училищата започва да цари някаква истерия, която е толкова неоправдана, че дори отстрани е смешно. В ефир чухме, че "малките матури не са задължителни, а желателни". Колеги призовават в тези дни децата да не ходят на училище. Това с незадължителните матури го чуваме за първи път!
Бих казала, че вече се заформя единен учителски фронт за отменянето на тези безполезни изпити. Несериозни са и обясненията на министерски чиновници, че така четвъртокласниците се подготвяли за това, което им предстои в 7 клас.

- Проблем ли е това, че МОН така и не представя хората, които стоят зад тестовете?

- Дългогодишна практика на МОН е да крие хората, които съставят тестовете не само за НВО. Но от тяхното съдържание е видно, че действащи учители там нямат участие, иначе всеки би се замислил. Има там някакви хора, мистични и тайствени, които правят нещо, но някой да излезе с името си - досега не е било. И с право, защото ще бъдат подложени на публичен линч.

- От какви промени има нужда образователната система, особено в начален етап?

- Образователната система в частта й начален етап се нуждае от спокойствие, емпатия, човечност. Радикални промени, не козметични. Олекотяване на учебната програма, олекотяване на раниците, непреследвана свобода за учителите, повече уроци сред природата, по-малко хартия за справки и повече спасени дървета. Жал ми е, че все още в България има училища, в които учителите пишат с тебешир върху черно-зелена дъска. В други училища пък учебният процес е разнообразен със съвременни технически средства - интерактивни дъски, таблети и др. Ножицата е голяма, а искаме НВО да е еднакво за всички. Четем за образованието в Дания, Финландия и други страни и винаги си задаваме въпроса защо в тези страни може, а в България да не може? Нямат ли чиновници в тези държави? Какви са им МОН-овете? Колко хора работят в тях и как работят? Защо в България имаме излишък на административен апарат и на кого е нужен?

- Какво най-вече вълнува децата, как могат да се направят уроците по-интересни?

- Децата не се вълнуват единствено от уроците и те не са в училище само заради тях. Нека да бъдем реалисти и да си дадем сметка, че не може всеки ден всеки урок да бъде интересен. Моментите, в които е забавно и в които е сериозно, се редуват. Дигитализацията на учебния процес дава възможност за повече интересни уроци, но на децата им са нужни и разговори по теми, които ги интересуват. Образованието не е само овладаване на учебен материал, а овладяване на ценното във взаимоотношенията между хората. Затова нека да не бъдем задължавани с определени теми в часа на класа, а да се даде възможност на всеки учител да избира такива, в зависимост от проблемите на класа си. Ако все пак държим на името "час на класа", а не " час на МОН".

- Доколко дигиталният свят променя нагласите и интересите им?

- Дигитализацията в образованието все още е факт за едни и химера за други. Докато то не стане факт във всеки един град или село, ще има разминаване в образованието на българчетата. В момента има училища, в които децата се обучават като в 21 век и училища, където обучението протича като в 20 век. Подготвяме децата на бъдещето, а им предлагаме познания от миналото. Дигиталната грамотност е съвременна потребност, от която не бива да лишаваме децата, нито да им забраняваме. Миналата година участвах в националната конференция за образование и технологии DigitalKidZ, която е част от проекта DigitalKidZ®: Училище с "отворен код" в подкрепа на дигиталната грамотност на съвременните родители, учители и деца и промяна на българското образование в унисон с „компетенциите на 21век". Това е първата българска конференция, която поставя акцент върху съвременните дигитални деца и техните потребности. Близо 80% от учителите споделят, че технологиите имат позитивно въздействие върху класните стаи и продуктивността на учениците. Обученията на учителите следва да се насочат в тази важна област.

- Вие сте един от администраторите на група "ОбразоваНие" във фейсбук. Какви оплаквания най-често имат колегите Ви от образователната система?

- Все още в българското образование е на почит документацията, която не показва, нито доказва нещо. С колегите много пъти сме говорили за това. Невероятно количество хартия и многото декари изсечени гори са най-големия грях и най-безсмислената част в образованието - документацията. Електронните дневници вече са факт, но докато не бъдат премахнати веднъж завинаги хартиените, нищо няма да се получи. Обсъждаме често теглото на ученическите раници, наказаната свобода на учители, които са имали смелостта да разчупят нещо в образователния процес и други своеволия на по-висшестоящи. Често влизаме в дискусии на тема "Вредата на чиновниците върху образованието" - било на ниво министерство или на ниво Регионални инспекторати. Осъзнаваме, че парите не са единственото и най-важно условие за качествено образование и по-решителната част от нас са за радикални реформи. Малко са хубавите неща в образованието, защото не можем да се отърсим от миналото и да го обърнем с хастара навън, за да отговаря на нуждите на съвременните деца. Те също имат право на избор, както и техните родители. Коментираме и притеснителния факт за армията учители, които в близките години ще се пенсионират. Както и факта, че само с повишаването на заплатите трудно ще бъдат заети техните места, ако не се подобрят условията на труд, ако не се намали напрежението, ако броят на децата в групите в детските градини не бъде намален и да се почувстваме свободни да избираме начините, по които да обучаваме нашите ученици. Много трудно се работи, ако учителят е новатор, ако разчупва старите образователни канони, но няма подкрепата на директора. Ако едно училище се управлява по стар съветски модел, никога няма да се доближим до човешкия образ на образованието в Дания, Финландия и подобни на тях държави, където свободата на учителите дава своето отражение върху учениците.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай