Клетва пред Левски за новия парламент

Клетва пред Левски за новия парламент | StandartNews.com

Това би дало надеждата, че българският народ ще преодолее препятствията, казва Васил Василев

Васил Василев е председател на Общобългарския комитет "Васил Левски". По негова инициатива завчера в Министерство на културата бе учреден Национален инициативен комитет за честване на 180-годишнината от рождението на Левски. Председател на комитета на министърът на културата, заместник председатели са Васил Василев и кметовете на Ловеч и Карлово - Корнелия Маринова и Емил Кабаиванов. Василев бе човекът, който помогна основно за реставриране на паметника на Апостола в София. Той подпомага от години развитието на клубовете "Млади възрожденци", които вече имат филиал в Чикаго, САЩ

- Г-н Василев, по Ваша инициатива бе създаден Национален инициативен комитет за достойно честване на 180-годишнината от рождението на най-великия българин Васил Левски. Какви са целите на най-мащабната кампания за Апостола, правена някога у нас?
- Левски няма нужда от нас. Ние имаме нужда от него. Левски по такъв начин е вкоренен в нашето съзнание, че винаги, във всеки един момент, той може да служи като ориентир за това какви хора сме, какви родолюбци сме, как изпълняваме дълга си към обществото и към родината. И от тази гледна точка честването на Годината на Левски за мен е изключително важен момент в родолюбивото възпитание на младите хора.
- Защо?
- Много често те се сблъскват днес с нелицеприятните истини на живота. И, ако не познават другия полюс, ако не знаят какво е морал, етика, човещина свободолюбие, патриотиотизъм, смелост, те не биха могли да се ориентират правилно в този свят, в който живеем. А Левски съчетава в себе си всичко това. Той може да помогне на всички, ако се доближат към него, да видят къде са те самите днес в днешното общество.
- Редица публични фигури обаче превърнаха във времето думата морал твърде в разтегливо понятие...
- Обществото има много огромна нужда от морал. Хората имат нужда от повече морал.
- И от примера на човек, който го е отстоявал.
- Да, разбира се. И когато се съпоставят с него да видят какво им липсва, за да се приближат до неговия образ. Това е подобно на ситуацията в която човек чете книга, тя остава в съзнанието му, пренастройва го така че да го кара на съответства на образите в книгата и представата, която тя му е създала. Същото, както когато слушаш една опера, която ти влияе. Много по-силно е въздействието от един жив пример, който всички знаем, че е съществувал. Той ни кара да се опитаме да се измерим с него. И колкото можем да надраснем себе си, за да се опитаме да го достигнем или поне доближим. Затова ни е нужна Годината на Левски.
- Освен пример за подражание Левски е философия, идеология и както сам казахте най-вече морал. Следват ли днес българските държавници и политици неговите завети?
- За съжаление отговорът ми е напълно отрицателен. Като цяло това, което Левски проповядва, че ни е нужно, не се спазва от хората, които управляват държавата. Ще отбележа нещо, което може би е незначително, но остави отпечатък върху мен. В рамките на предишното 42-о Народно събрание Европейската комисия поиска от народните представители да съставят свой етичен кодекс на поведение. Предполага се, че това е императивно искане. След известно колебание и мълчание от страна на парламента обаче не последва никакъв отговор. Тогава написах на един лист около 15-ина от заветите на Левски и ги изпратих в лично писмо до всеки един народен представител. Написах 240 лични писма. Като им казах, че по-морален кодекс за поведение от този, който е съставил Левски за сам себе си и за своите съратници, не може да има. В него се съдържа всичко това, което един народен човек, по днешному казано - държавен мъж, трябва да притежава като качества, за да води народа. Понеже народните представители всъщност водят народа, те би трябвало да приемат тези качества и да опишат себе си като хора, които вярват в тези завети на Левски. Нещо повече - ако бяха го приели като свой морален кодекс, те щяха да покажат на Европа, че преди 150 години в България е имало човек, който в най-черните години на робството успява да види това, от което има нужда човечеството. Да го въздигне в култ и да накара милиони българи да повярват в него. Преди 150 години. Това са великите думи свобода, братство, равенство. Народните представители имаха възможност да покажат на Европа, че ние не сме по-назад от другите, че Левски е съизмерим и с Лайош Кошут, и с Петьофи, и с Мацини, и с Гарибалди, и с всички други борци за свобода, които тогава са се развили в Европа. Просто в онези години ние сме били в условия, които не са позволили на Левски да излезе и да засияе в пълната си светлина на европейския небосклон. Но, ако ние можем да приемем, особено народните представители, заветите на Левски като етичен кодекс на своето поведение, то ще направим, убеден съм, впечатление на Европа като народ който изповядва вече 150 години тези основоположни ценности на съвременното човечество.
- Какво се случи тогава? Някой отговори ли Ви?
- Отговориха ми отрицателно или не ми отговориха. Само трима души от 240 народни представители подкрепиха и подписаха този етичен кодекс. Но те бяха съвсем недостатъчно. Аз продължавам да се надявам че в един момент хората, които представляват българският народ ще съумеят и ще намерят в себе си сили да положат тази клетва пред собствената си съвест и да покажат, че са в действителност такива, каквито Левски е искал те да бъдат. Нека да го направят за 180-годишнината от рождението на Левски.
- Кои бяха тези трима депутати?
- Обещах им да не казвам, защото ще излязат като белите врани над голямото стадо.
- Отново предстоят избори за Народно събрание. Ще подновите ли писмото си до народните представители да приемат заветите на Левски като свой морален и етичен кодекс?
- Разбира се. С голямо удоволствие ще запозная всички народни представители с етичния кодекс на Васил Левски. И този път се надявам - не само защото е годината на Левски, а защото духът на Левски става все по-силен в нашата земя, те да приемат този кодекс. Мога да ги уверя отсега - всички тези които искат да стават народни представители, че доверието в тях ще бъде неимоверно по-голямо, ако сложат ръка на сърцето си и се закълнат, че ще изповядват в политическата си работа в следващото Народно събрание на България моралните и етични принципи на българския държавник, формулирани от Васил Левски преди 150 години. Това ще бъде много голямо достижение. И Народното събрание направи това, ако депутатите се подпишат под това, то действително можем да очакваме началото на един подем на българския съзидателен дух, който да бъде воден от политици, които гледат по нов начин на бъдещето, на морала, на историята, на чувството си за принадлежност към нашия народ.
- Всъщност не е ли най-логично и естествено в годината на Левски, когато следващото Народно събрание полага на първото пленарно заседание клетвата си такава, каквато е разписана в конституцията, да се закълне още, че ще спазва принципите на Левски в своята работа? Така ще депутатите ще направят една публична декларация, че поемат ангажимент да се ръководят от заветите и етичните норми на Левски в своята работа.
- Това би било един чудесен старт не само на Народното събрание. А на надеждата, че българския народ ще преодолее препятствията и ще възроди държавата ни такава, каквато Левски я е виждал. Една наистина чиста и свята република.
- По идея на "Стандарт" Националният инициативен комитет прие като свое решение и отправи към държавата предложение летище София да бъде именувано Васил Левски. Днес (б.р. вчера) депутати днес от различни групи подкрепиха с готовност идеята. Като заместник-председател на Националния инициативен комитет как оценявате предложението и какво ще препоръчате като стъпки да направи комитета за реализирането му?
- Приветствам горещо тази позиция на народните представители. Надявам се да успеят да реализират това намерение. Нека поне, когато става дума за такива жалони в нашето развитие, нека поне в такива случаи да не си служим с политически хватки. Надявам се, че всички са били искрени. Ако е така, то ще видим резултата съвсем скоро. И едно становище на народното събрание по този толкова важен въпрос, така навреме поставен от в. "Стандарт", ще бъде действително прекрасно начало на годината на Левски. Денят се познава от сутринта. И ако сутринта започне с нещо толкова хубаво, то можем да очакваме през цялата година много повече добри новини за развитието на България.
- Как си обяснявате факта, че Европа е приела още преди 150 години принципите на Левски за свобода, равенство, братство, а ние като общество тепърва ги откриваме?
- След като ние не сме в състояние дори днес, когато те са основополагащите ценности и на съвременното човечество, на съвременната европейска и световна цивилизация, да ги приемем като свои морални опори и ориентири, това не говори никак добре за нас. Какво пречи прегърнем тези принципи на Левски? Той казва: "Днешний век е век на свободата. Да бъдем задружни, за да станем като другите европейски народи. Да казваме един на друг кривиците си, па да не лъжем защото утре ще ни се смеят на работата хората. Да избираме само най-достойните, най-великодушните хора начело, които да ни водят". Това е наистина цяла една философия една идеология на българския национален дух и на стремежа на българина към свобода и развитие. За съжаление тя не е осъществена защото от Освобождението насам ние сме живели много пъти в периоди, в които са вземали власт едни или други политически пристрастия, които автоматично загърбват заветите на Левски и ги правят излишни. Много от политиците, ако погледнем цялата ни история от Освобождението насам, имат основание да се срамуват от заветите на Левски. Защото по никакъв начин не се покриват с това, което той казва.
- Една от големите цели на кампанията за Годината на Левски е образователна и възпипателна, насочена специално към младите хора. Как се роди идеята за създаването на клубовете "Млади възрожденци"?
- Тя се роди от съзнанието, че когато децата излизат от семейството, попадат изведнъж в коренно различен свят. Приемаме, че семейството ги възпитава, че ги учи на доброта, морал почтеност. Извън него обаче изведнъж те навлизат в свят, в който традиционните български ценности, историята ни, духа ни, литературата ни, насилствено започват да се обезличават. Това става под влияние на различни ненормални образователни програми и всякакви опити за реформи, които всъщност дереформират българското образование. И ако не са тези всеотдайни усилия на учителите в цялата държава, негласно да се противопоставят на наслагвания от властите стремеж за обезбългаряване на децата, резултатите за нашето общество щяха да бъдат много по-страшни. Децата много добре чувстват, че това което се учи в учебниците, особено по история, няма нищо общо с действителността. Те имат нужда от истината. Тези клубове се създадоха именно с тази цел. Но постепенно в тях започнаха да се развиват и други качества които децата също носят в себе си.

- Какви, например?
- Те носят в себе си много повече човещина и доброта от възрастните. И обичат да изразяват тази доброта пред другите. Имаме 230-240 клуба, в които се включиха около 3500 деца. Знаете ли какви невероятни прояви на човещина и на грижа на състрадателност, на солидарност има в тях? Представете си - децата се събират и правят благотворителни кампании. Рисуват новогодишни картички, продават ги. С парите купуват храна на бедстващи хора. Ходят и се грижат за самотни, болни старци, изоставени от целия свят и от Бога дори в селата си. Помагат на наранени животни, какво ли не. Кой от нас е събрал приятелите си, колегите си, съседите си, за да съберем пари и да помогне на някой бедстващ странник? Ние не го правим, нали. Но децата започнаха да го правят. И колкото повече това чувство се възпитава, толкова повече ще се разраства. Децата са по-добри от нас. Животът, който ние сме им създали, ги омърсява и ги кара да стават лоши хора. Но, ако доброто бъде подкрепяно, подпомагано, то със сигурност ще остави за цял живот място в сърцето на децата. Това са младите възрожденци.
- Събирате ги на национална среща в София на 6 май. Какво ще се случи тогава?
- Всяка година децата представят най-хубавото, което са направили - най-доброто дело, как са се грижили за някой изоставен и буренясал паметник, кое дете какво стихотворение е научило или какво есе е написало. Представят най-добрите рисунки, или походите, в които са участвали, добрините, които са направили. Някои пишат историята на рода си. Други правят малки етнографски музеи като събират предмети от бита, които иначе отиват на боклука. Ние, възрастните, не се интересуваме от тях. Но децата ги пазят. На националната среща всеки клуб представя себе си. И действително тогава излизат много интересни неща. Обмяната на опит на дейности между тези деца също е безкрайно ценна. Те се учат едно от друго. И нещо, което съм наблюдавал с изключително задоволство - те не завиждат на другите за това, което са направили, а се радват. Най-много да го копират. Но да копираш доброто - от това по-голямо добро няма.
- Във време, когато много политици и бизнесмени държат в кабинетите си портрети на Левски, но не спазват неговите завети, какво Ви провокира Апостола да се превърне във ваша съдба?
- Левски е във всеки от нас. Всеки от нас има в себе си частица от Левски.
- Но не всеки посвещава живота си на възстановяване на паметниците му, на възкресяване на делото му, на възраждане на философията му, на подпомагане на млади възрожденци...
- Смятам, че по този начин мога да бъда полезен на обществото. Много хора го правят по най-различен начин. Антон Дончев го прави като пише. Пламен Карталов - като създава оперни спектакли, Славка Бозукова - като прави един прекрасен вестник "Стандарт". Ние искаме да бъдем полезни на обществото. И аз съм намерил своя начин да бъда полезен на отечеството.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Автор Спорт
Коментирай