Кризата навън може да събере ГЕРБ и БСП във властта

Кризата навън може да събере ГЕРБ и БСП във властта | StandartNews.com

Следващите избори ще се печелят с популизъм, патриотизъм и социални обещания , казва Първан Симеонов

- Г-н Симеонов, политическата 2016 година започна изненадващо спокойно – стабилно мнозинство в парламента, макар и малък, но икономически растеж, инфлация в нормални граници, доходите също леко се повишаваха. Годината обаче завърши катастрофално – оставка на кабинета, изпокарани коалиционни партньори, раздори в партиите. Защо се случи така?
- Не бих казал, че има нещо катастрофално. Има просто смяна на властта. Катастрофално би било, ако не можем да го възприемем нормално – това значи, че сме отвикнали от демократични навици. Ако въобще сме ги имали. Пък и нищо изненадващо няма в тази предсрочни избори: през два-три месеца в отминалата година се говореше за такива избори, те постоянно бяха зад ъгъла. Още по това време миналата година казах, че предсрочни избори са по-вероятни през 2017 г. Затова и не бих казал, че 2016 г. започна спокойно – напротив, започна пак с чудене ще има ли избори, нали помните? Местан беше отстранен, а отношенията Русия – Турция, които пряко ни засягат, бяха в много неприятна фаза след свалянето на самолета. С напускането на Христо Иванов като правосъден министър и опозиционното поведение на Радан Кънев в края на 2015 г. правителството на Борисов остана на един крак – позагуби прозападна легитимация. А Борисов до онзи момент винаги балансираше между онова, което за краткост наричаме „Кой", и онова, което за краткост наричат „Капитал". Та в първите месеци на 2016 г. изпусна второто и го питаха кого вижда в огледалото. После самият Борисов мина в контранастъпление – помните, снима се многозначително с метла и обяви, че спира поръчки и т.н. Някъде там обаче сюжетът „реформи" окончателно бе заменен със сюжета „стабилност". Така почна 2016 г. Да, после нещата се укротиха, но видя се, измамно е било. Под повърхността се е събирала съпротива.
- ГЕРБ инкасира първа загуба на избори от основаването си след 10 поредни победи. Изчерпа ли се харизмата на Борисов, лоша ли беше предизборната им кампания, Цецка Цачева ли беше несполучлив кандидат за президент, подценяване ли имаше или пък много добре улучен кандидат и силна кампания на БСП –как да подредим тези причини за загубата?
- Във филмите за самолетни катастрофи често казват нещо от типа на: пилотите направили всичко по учебник, но не подозирали, че височината вече не е хиляда метра, а е сто метра. ГЕРБ са били тежко заблудени от онези, които са им мерили височината. Подцениха значението на не особено яркия си резултат за листи от есента на 2015 г. и решиха, че меродавен е резултатът им за кметове. Само че кметовете имаха и своя собствена политическа стойност, отвъд партийната. Нещо, което Цачева нямаше. Така разчитаха на чисто партийна логика и в президентските избори, а не на ярка личност. И това се оказа грешка, въпреки че направиха предкампанията като по учебник – с разпиляването на левия вот, с конкурентите за протестния вот и т.н., и т.н. Това е едното.И второ. Усещането за безалтернативност винаги е измамно. Ако алтернативата не се вижда в системата, явно набира сили и чака реда си извън нея. Така и стана: хората гласуваха за несистемни играчи, за непознати, гласуваха в референдума за промяна на системата. Гласуваха с антипартийни настроения. А ГЕРБ им предложи най-партийния си възможен кандидат.
- Мажоритарен вот очевидно няма да има на предстоящите избори, но продължават тоталните разминавания на политици, социолози, политолози дали трябва да има мажоритарен избор и каква да бъде избирателната ни система.
- Много пъти съм имал възможност – като гражданин и изследовател – да споделям опасения от идеята за мажоритарна система във вида, в който се предлага. Привърженик съм на засилването на т.нар. мажоритарен елемент, но на базата на пропорционална система с по-добра възможност за пренареждане на листи. Така ще се съчетаят предимствата на двете системи – гласуването за личности, но и гласуването за програми и политики. Личният елемент, но съчетан със справедливостта, която пропорционалната система носи.
Искам само да напомня, че поне в последните петнайсетина години гласуваме все „за личности" (Сакскобургготски, Борисов и мнозина други) и „срещу партиите; срещу досегашните". Не забелязвам да сме станали по-доволни.
- Как да си обясним ниското доверие в парламента – не е ли заради факта, че тази избирателна система вкара в парламента над 40 партии в рамките на коалициите. И няма ли това да се преекспонира и в следващия парламент?
- Но пък с толкова партии вътре, парламентът успя да бъде наистина представителен. Парламентът е средоточие на партийността – затова го и възприемат като символ на елита. Този навик трудно ще се заличи. Пък и нали се сещате, че доверие в парламента обикновено изразяват само привърженици на партиите на власт. Освен това парламентът си няма някоя ярка личност, която да го „тегли нагоре" като доверие – както например е при правителството. Накратко, доверието в НС не е рекордно ниско, а е закономерно и традиционно ниско. Всъщност, не знам дали това не е по-неприятен извод.
- Да се върнем пак към служебното правителство. Мнозина обвиняват Плевнелиев, че нарочно тупка топката, за да може този кабинет да завърши започни сделки, обществени поръчки, да се получат последните траншове по европейските пари.
- На Плевнелиев едва ли му е било и доста лесно да намира хора за по няколко седмици. Но, да, в един момент действително пролича, че не бърза особено.
- Други пък обвиняват президента Радев, че отказа да приеме поканата на Плевнелиев и да участва в съставянето на правителство.
- Логиката на консенсуса и приемствеността носи очакване за общо усилие на двамата президенти. Но в същото време Радев добре знае, че не е добре да носи чужди отговорности – особено в момент, като този, когато по-разсъдливите политически фигури деликатно се дистанцираха от отговорност и оставиха по-нетърпеливите да се мъчат да съставят правителство. В днешната ситуация отговорността не е особено желана.
- Как виждате разположението на силите в следващия парламент. Повечето социологически агенции предвиждат изравнени позиции на ГЕРБ и БСП, броят за сигурни участници в парламента Патриотичния фронт и ДПС, а останалите са на ръба или под чертата. Ще има ли някакви изненади напролет ?
- Очевидни изгледи да влезе в НС има и партия на Веселин Марешки. Реални възможности да е вътре има и РБ – при добра кампания. Има и една голяма неизвестна – Слави Трифонов. Ако той има своя партия или движение, то може да отбележи изключително сериозен резултат, който да го класира сред първите. Трябва да видим също новите проекти, които сега започват. Има, разбира се, и ред други формации, нека не изреждаме.
Не знам дали ДПС ще е неизбежен участник във властта. Пък и движението някак си и сега подкрепяше властта в ключови моменти. Като се замисля, формациите с шанс да влязат в НС от днешна гледна точка, са по-скоро дистанцирани от БСП и от ДПС. Така че може да се окаже, че БСП и ДПС някак естествено стават сами. ДПС може да стане по-приемлив при неблагоприятна международна ситуация например. Има доста време, нека не избързваме с прогнози. А представете си, че точно заради международната ситуация БСП и ГЕРБ встъпят в някаква форма на взаимодействие.
- Разединението на Реформаторите на РБ, ДСБ и Да, България може ли повтори печалната история с трите СДС-та, когато СДС-либерали и СДС-център не влязоха в парламента зарази няколко стотни. Сега могат пък да не влязат всичките и дясното да бъде представено само от ГЕРБ.
- Разцепленията обикновено носят такива опасности. Въпрос на много работа е тези опасности да се елиминират.
- Ако наистина се получи патовата ситуация от 2014 г. и невъзможност да се състави кабинет, възможна ли е голяма коалиция с участието на БСП и ГЕРБ, независимо как ще бъде наречена – кабинет на националното спасение, или експертен.
- Подобен вариант никога не е изключен. Аз съм един от хората, който още преди месеци посочи подобна опция като възможна. Не казвам, че е най-вероятната, казвам просто, че е възможна.

- Репетицията на Слави Трифонов за политическа кариера с референдума беше повече от успешна. Очаквате ли пряко или под някаква форма да се появи на тези избори? И как би променил той политическото подреждане?
- Не знам дали други не очакват да се появи. Например, виждам, че в кампанията за мажоритарни избори участват различни структури, формации, организации. Възможно е някои от тях да очакват бърза политическа възвръщаемост. Възможно е обаче самият Трифонов и сценаристите, а те са мислещи хора, да си дават ясно сметка, че ако направят партия, мнозина ще си кажат „затова ли беше всичко – за да направите партия!?". Разбира се, възможно е да мислят и да извеждат хора на улицата – заради предполагаемото пренебрегване на референдума.
- Може ли да се очаква през 2017 година разместване на политическия елит. И популизмът и патриотизмът ли ще бъде ракетата носител на новите играчи?
- Винаги са били. Добавете към тях и социалните обещания. Национал-социалното е непресъхващ извор на подкрепа у нас.
- Доколко международната ситуация – бежанската криза, войната срещу Ислямска държава, разнобоят в Евросъюза и енергийните игри на Русия ще повлияят на вътрешнополитическите битки у нас?
- Те вече влияят съществено. 2015 г. показа бурен свят и затишие в България. През 2016 г. затишието у нас свърши – бурният свят повлия. 2017 г. може да доведе до изключително сериозни и опасни събития. Помислете само за изборите във Франция и за какво ли още не.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай