Куражът на Гърция ще й донесе орязан дълг

Берлин и Париж няма да си върнат нищо, ако изгонят Атина от еврозоната

Да не виним съседите, че не искат да си разпродават евтино държавата, казва Константин Проданов

Константин Проданов е роден през 1977 г. в София. Завършил е Международни отношения в Юридическия факултет на СУ и магистратура по Международно развитие (профил финанси) в Япония. В периода 2001 - 2011 г. работи в банковия сектор в Токио, в някои от най-реномираните световни инвестиционни банки като ЮБиЕс и "Голдмън Сакс" като вицепрезидент на отдел "Търговия с деривати". В последната година на мандата на президента Първанов е негов съветник по икономически и финансови въпроси. Понастоящем е главен инвестиционен мениджър в международна финансова компания в София.

- Двете спасителни програми досега не дадоха резултат
- Грексит ще свие икономиката с 20 на сто
- Часовникът тиктака и за Ципрас

- Г-н Проданов, гърците казаха голямо "охи" на споразумението с кредиторите? Какво значение ще има техният глас?

- Повечето интерпретации на резултатите бяха бинарни - ако гърците гласуват "за", всичко става прекрасно. Ако гласуват с "не", вещае се зловещ апокалипсис. Последната теза се представяше усърдно от страна на Брюксел и на кредиторите. Развиха се ужасяващи сценарии как е възможно да се национализират част от депозитите на обикновените вложители в гръцките банки. Тези трактовки искаха да уплашат гърците. Аз не разглеждам резултата от референдума като нещо чак толкова страшно. Това беше част от преговорната тактика на премиера Ципрас. За него никога не е стоял въпросът при отговор "не" Гърция да излезе от еврозоната. Той целеше допълнителна легитимация от страна на суверена. СИРИЗА беше доста сатанизирана в последните месеци, но след референдума тя има по-стабилна преговорна позиция. В ЕС все още поне на думи държат на такива ценности като демокрация и власт на народа. Сега ще бъде много по-трудно за кредиторите да го натикат в миша дупка. Но е факт, че Ципрас иска веднага да се върне на масата на преговорите. Като жест на добра воля той отстрани финансовия си министър Янис Варуфакис. Това не е вот на недоверие към него, а реверанс към Брюксел след влошените му лични отношения с евроминистрите. Подходът му е правилен, тъй като всеки рационален анализ показва, че и двете страни имат интерес да се споразумеят. Гърция няма интерес да излезе от еврозоната - най-малкото това е непознат път, по който никой не е минавал досега. Възможно е след няколко тримесечия при девалвация на новата им валута експортът отново да ги изведе напред, но този период ще е свързан с много сериозна болка. Налице ще бъдат и огромни административни препятствия пред въвеждането на тази валута, затова е трудно за който и да е политик да си го причини.

- ЕС дали вече не е склонен да им посочи изхода?

- Европа също няма интерес. Германия и Франция са основните кредитори и суровите сметки показват, че при изход Гърция няма им да върне почти нищо от дължимите суми. По-добре е да помогнеш малко на длъжника и да си вземеш обратно заема, дори и в леко редуциран размер, отколкото нищо да не получиш. Да не говорим, че изходът от еврозоната може да отприщи редица разпадни процеси и центробежни сили в други задлъжнели страни като Португалия, Италия и др. Има и геополитически отражения, тъй като изваждането от еврозоната може да изведе Гърция и извън ЕС, и автоматично да я тласне в друга орбита, която не е приемлива за Запада. Ципрас заиграва с Путин, говори с китайците - едва ли на Европа ще й бъде приятно да ги види да вървят по този път. Преди да бъде обявен референдумът преговорните позиции между Атина и кредиторите бяха доста сближени. Има две-три неща, които ги разделят, и разковничето е нежеланието на кредиторите да обмислят нова редукция на дълга, разсрочването му във времето и обвързването на част от плащанията по него с растежа на гръцката икономика. Обективността изисква да признаем, че гръцкият дълг в този си вид е неплатим. При тази структура на гръцката икономика няма как тези пари да бъдат върнати. Колкото по-бързо това се осъзнае и дългът бъде свален до нормални нива, толкова по-бързо ще може икономиката им да се задвижи, да расте и да го обслужва. Това призна и МВФ в последния си доклад. Една редукция от поне 20-30% ще го направи по-управляем. Институциите ще трябва да признаят също, че двете спасителни програми за Гърци не са довели до желания резултат. Точно обратното, дългът е нараснал от 115% от БВП до 179%, а икономиката им се е свила с 25 на сто, което е съизмеримо със спада по време на "голямата депресия" в САЩ. Платена е огромна социална цена.

- Всички признават провала на спасителните пакети, но според едните рецептата на кредиторите е грешна, а според другите – Гърция не е приложила правилно лечението, включително и предписаната им приватизация.

- Истината е по-скоро на страната на гърците. МВФ в друг доклад откровено призна, че очакванията им за развитието на гръцката икономика в последните години не са се оправдали. Оказа се, че затягането на коланите има негативен ефект върху икономическия растеж, който в голяма степен е бил подценен. А без съмнение в Гърция са приложили много сериозни мерки за икономии. За петте години гръцките държавни разходи /без обслужването на дълга/ са намалели с 20%. При Испания, която се дава като успешен пример за остеритет, няма никакво свиване на държавните разходи, те дори леко са се увеличили. Гърция съкрати една четвърт от държавните си чиновници - от 900 на 650 хиляди. Има значителна редукция на част от пенсиите - най-високите са намалени с 44%, а най-ниските с 15%, като средното намаление е 25-30%. Това са стъпки, предприемани като част от спасителните пакети и за съжаление те не са довели до желания резултат. По отношение на приватизацията Гърция е може би малко виновна, че не е била активен приватизатор, но като българин и свидетел на редица неуспешни приватизации не мога да ги виня много. В ситуация, когато си притиснат до стената да продаваш на пожар, винаги става в ущърб на обществото. Така че не мога да ги виня, че не искат да разпродадат държавата си евтино. Безработицата им е 25%, а сред младите хора е 60%. Самоубийствата са се увеличили с около 60 на сто. Има много сериозни и тежки последствия и е нормално, след като нещо не е проработило, да се търсят алтернативи.
Странно е защо след като и МВФ призна, че остеритетът не е път към просперитета, продължава да се настоява за него. Може би от някаква позиция на абстрактен морализъм - когато си взел дълг, трябва да го връщаш. Има обаче редица примери, когато държави не са си връщали дълговете, за да могат да се възстановят. Пример за това е и самата Германия, която през 1953 г. получи редукция на дълговете с 50%., именно за да й се даде шанс да започне на чисто. Същото стана и с Полша през 1990 г., когато Лех Валенса дойде на власт. Освен това при даването на заем отговорността на кредитора е не по-малка - той трябва да прецени кредитополучателят дали може да си върне дълговете, събира ли достатъчно приходи, каква е структурата на икономиката и т.н. Години наред немските и френските банки охотно са кредитирали гръцката икономика и са прибирали високи бонуси в резултат на този забележителен ръст. И в онези години Гърция е плащала по-високи лихви, отколкото са плащали Германия и Франция. Този цикъл е въртян в продължение на десетилетия и тогава никой не се е оплаквал. Огромната част от спасителните пакети сега не достигат до гръцката икономика, те отиват за обслужване на падежиращи плащания и лихви към западни кредитори. Гръцката икономика има много проблеми, най-вече свързани със структурата й. Основният елемент в нея е туризмът, където съществува голям „сив сектор" и не се събират данъци. Преструктурирането обаче не може да се случи без инвестиции. Ако средствата от спасителните пакети просто влизат от единия и излизат от другия джоб, няма как гръцката икономика да се промени.

- От по-миналия петък банките са затворени, как се отразява това на гръцката икономика?

- Отразява се зле безспорно. Извън чисто битовото неудобство да не можеш да теглиш пари всеки ден, се отразява на бизнеса, тъй като блокира всякакви разплащания между фирмите. Някои от тях са преминали на кешови разплащания и най-вероятно имат план "Б", но като цяло това парализира икономиката и няма как да продължава много дълго. Затова би трябвало референдумът да ускори преговорите и намирането на решение, тъй като всъщност Гърция няма време. Една седмица банкова седмица е много дълго време, а се очертава и втора. Часовникът тиктака и за Ципрас. Той има сериозен интерес от бързо решение. Освен това гръцката хазна е празна, не могат да се обслужват плащания към пенсионери и държавни служители. Споразумение им е необходимо спешно, иначе в противен случай ще трябва да почнат да печатат нещо, което условно ще наречем драхма. Това ще бъдат обещания на хартия, срещу които държавата се задължава да изплати във бъдеще някаква сума.

- Големи банки и кредитни агенции повишиха вероятността за "Грексит". До какво ще доведе той?

- Много зависи от това как ще бъде осъществен. Дали изходът ще бъде направен едностранно и кой ще го инициира. Няма разписана процедура по излизането от еврозоната. Гърците ясно казаха, че не желаят да напускат валутния съюз. Единственият начин е те да бъдат изтикани. Това ще стане, ако банковата им система колабира, което ще се случи, ако ЕЦБ спре да предоставя финансиране. Това ще бъде крайно политическо решение. При този негативен сценарий ще има банкова ваканция за доста по-дълъг период. Ще се наложи тотално ограничение върху капиталовите потоци извън страната. Ще се въведе паралелна валута и държавата ще задължи бизнеса и гражданите да я използват за определени разплащания, за да може тя да почне да циркулира. Ще накара фирмите и хората да плащат данъците си в тази валута, а не в евро. След известен период тя ще почне да се търгува свободно, но стойността й ще падне значително под това, което първоначално държавата е фиксирала като обменен курс спрямо еврото. Това обаче ще направи Гърция доста атрактивно място за инвестиции, понеже цената на труда ще поевтинее, имотите в Халкидики и почивките на море също ще са евтини и т.н. Всички отрасли ще получат стероидна инжекция от конкурентноспособност. В течение на няколко месеца позитивният търговски баланс ще им помогне лека полека да се възстановят. Въпросът колко време ще е необходимо зависи от много фактори и е трудно да се каже. В случай на „Грексит" страната ще получи хуманитарна помощ от ЕС, а също вероятно и други геополитически центрове, които ще се опитат да се възползват от ситуацията. Ще има първоначален болезнен период за страната, но той едва ли ще продължи повече от няколко тримесечия, ако съдим по опита на други страни, минали по този път като Аржентина например. В свой анализ една от големите рейтингови агенции – S&P, е изчислила, че при този вариант БВП ще се свие с 20% до 2019 г. Грекситът ще струва 20%, а спасяването досега им коства 25%. Изводът е, че Грекситът не изглежда чак толкова зле.

- При излизане от еврозоната, ще бъдат ли отписани гръцките дългове?

- При "Грексит" голяма част от дълговете няма да бъдат платени. Тези към частните инвеститори най-вероятно няма да бъдат платени изобщо. Дълговете към МВФ и ЕЦБ ще бъдат платени частично и ще бъдат предмет на договорки. Ще има редукция на размера на лихвите, ще има разсрочване и на падежите. Пак ще се случи същото, което Гърция иска, но без този болезнен период. Некоректно е отношението на кредиторите, които се опъват на молбите за редукция и разсрочване на дълга, тъй като те през цялото време генерират значителни печалби. МВФ е направил милиарди от спасителната помощ към Гърция, тъй като цената им на финансиране е под 1%, а на Гърция ги отпускат средно срещу 3.5%. Това е лихвен марж, който те слагат в джоба си. Същото се отнася и до ЕЦБ, и до европейските правителства, които получават доста сериозни лихви.

- Какви ще бъдат последствията за България от евентуален "Грексит"?

- Като цяло ще бъдат негативни, въпреки че чух някои бодряшки изказвания, че щяло да ни се отрази положително, тъй като някои гърци щели да дойдат у нас да правят бизнес и да пренесат капитали. Гърция е сред основните ни търговски партньори, износът ни към тях е около 3 млрд лв. годишно. Това означава, че ще почнем да изнасяме много по-малко. Голяма част от нашите фирми, които работят с гръцки контрагенти, ще имат проблеми, защото те няма да могат да си плащат. Дори и да са добросъвестни, контролът върху капиталовите потоци и влошената конюнктура ще ги направи по-неизрядни платци. Има и една тенденция на международната инвестиционна общност да пакетира държавите по региони. Нашата географска близост с Гърция също ще ни навреди. Видно е, че заразен ефект има и в момента - българските ДЦК поевтиняха значително, повече от тези на проблемните страни като Италия, Испания и Португалия заради опасения, че ние като граничеща с Гърция страна, която има гръцки собственици във банковия сектор, може да причини и заразен ефект. Обективни предпоставки за проблеми в българските банки с гръцки собственици няма - те нямат инвестиции в гръцки ДЦК и не зависят от финансиране от банките-майки. БНБ поне в това отношение си върши работата, така че капитали от нас към тях няма начин да изтекат. Ако по някаква причина има промяна на възприятието на българските вложители към гръцките банки и те почнат да си теглят парите, тези трезори ще имат проблеми, въпреки че обективно те са съвсем платежоспособни. Ще идват доста по-малко гръцки туристи, а много от нашите гастербайтери ще си загубят работата и ще се върнат у нас. Ще бъдем ударени по доста линии от гръцката криза и да се надяваме, че този краен сценарий няма да се реализира.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com