Липсата на специалисти не е проблем само на бизнеса

Младите хора и родителите им трябва да видят, че във фабриките сега работят с бели ризи, казва Румен Атанасов

Румен Атанасов е председател на Българската асоциацията на електротехниката и електрониката /БАСЕЛ/. Нейната функция е да подпомагаме фирмите в отношенията им с държавната администрация. БАСЕЛ си сътрудничи с Агенцията за малки и средни предприятия, с Агенцията за метрологичен и технически надзор, с Българския метрологичен институт, както и с Министерство на икономиката, към което са всички тези агенции. БАСЕЛ подпомага фирмите в кандидатстването им за финансиране по проекти от европейски фондове, преди всичко по оперативна програма "Иновации и конкурентноспособност", по националния иновационен фонд, "Хоризонт 2020" и др.

- Господин Атанасов, отрасъл "Електроника и електротехника" е стабилен и значим за БВП на страната, продукцията е с добавена стойност, номер 1 сте в износа. Какви проблеми среща този бранш, каква нужда от помощ има от държавата?
- Най-главните проблеми на нашия сектор са проблеми и на цялата индустрия. Най-острият в момента проблем, който е от последните няколко години, е дефицитът на млади специалисти. Специалистите в нашия сектор все повече побеляват. Оказва се, че нашата професия не е много привлекателна за младите хора.
- Защо?
- Защото първо, тези данни за успеха на сектора не са известни на обществото и затова сме виновни преди всичко ние - браншовата организация, че не сме достатъчно активни в разгласяването на тези данни. Защото един такъв успешен сектор предполага една много успешна кариера за младите хора. На второ място е виновна държавната администрация, че тя също не отделя нужното внимание. Т.е. нашият сектор се развива някак си така в сянка - говори се за туризма непрекъснато, говори се за разни видове развлечения, за транспорта и за какво ли не, но не и за успехите на енергетиката и електрониката.
- Браншовете, които протестират, са във фокуса на обществото, а вие, понеже не протестирате, не ви обръщат внимание.
- Точно така. И на трето място са виновни медиите. Понеже новините от нашия сектор вероятно не са достатъчно интересни и не могат да бъдат представени по интересен начин на обществеността. Но аз мисля, че медиите биха могли да обърнат внимание на това и да покажат преди всичко на младите хора и на техните родители, които влияят за тяхната професионална ориентация, да отидат в съвременните фабрики в България и да видят, че те нямат нищо общо с тъмните мръсни и шумни помещения и цехове от миналото. А в съвременните фабрики се работи с бели ризи, те са чисти, светли и тихи, работи се в прекрасни условия. И това е хубаво да го видят младите хора и техните родители.
- А каква е средната заплата във вашия сектор? Това също е важно за младите, както знаете, те са доста прагматични.
- Средната заплата в нашия сектор не може да се мери с тази в IT-сектора. Но средната заплата при нас е над средната за страната. Заплатите в нашия сектор са силно диференцирани. Тези хора, които показват знания и умения, могат да се мерят със специалистите в IT-сектора като заплащане.
- Каква стартова заплата получава един млад инженер?
- Стартовата заплата е около 1000 лева за млад инженер. Но в нашия сектор са много ценени не само инженерите, ами и завършилите професионални гимназии, които имат добри знания и умения. Например електронен техник или машинен оператор - професии, които са дефицитни. Ние сме идентифицирали четири дефицитни за нашия сектор професии. Едната е инженер, другата е електронен техник, третата е електротехник и четвъртата е машинен оператор. Като под машинен оператор разбираме не само оператор металорежещи машини, но и оператор на всички машини, които са в електронното производство, например за производство на печатни платки.
Така че нашият голям проблем е с липсата на кадри. При нас професионалистите са добре платени, но за да стане това, се изисква учене, инвестиране в знания. Докато днес истината е, че младите хора, макар че не са виновни за това, им се ще бързо да бъдат оценени от обществото - да търкат лотарийните билети и да станат милионери или да пеят в "Гласът на България". Или да отидат в туризма и за три месеца да изкарат пари за цяла година. Но след това не правят нищо - не трупат знания и не си повишават квалификацията.
- Освен обръщането на нагласите за избор на професия, как би могла да помогне конкретно държавата в този случай?
- Ние сме направили редица предложения. И смятам, че държавата, и по специално Министерството на образованието и науката, е узряло да работи в това отношение. Защото смятаме, че дефицитът на кадри за този сектор не е проблем само на бизнеса. Т.е. не бива да разсъждаваме по следния начин: "Ами като им трябват кадри, да вдигнат заплатите и те ще дойдат. Не е така, няма да дойдат. Тези специалисти трябва да бъдат насочени още от училище. И тъй като се вижда, че този сектор е значителен за икономиката на България, на първо място е в износа - т.е. цялото ни общество е заинтересовано този сектор да продължи да се развива устойчиво и да допринася за просперитета на цялото ни общество - затова смятам, че това е проблем на цялото общество, а не на бизнеса. И държавната администрация го разбира вече това. Мисля, че в най-скоро време ще се приемат нашите предложения да се дават държавни стипендии за техническите специалности, които са за цялата мехатроника. Тези стъпки, които се правят, са недостатъчни, но все пак посоката е правилна. Държавата трябва по всякакъв начин да насърчава учениците и студентите в предприятията - чрез държавни стипендии, чрез субсидиране на стажове. Наскоро една компания направи предложение в камарата държавата да поеме осигуровките през първите две-три години на младите специалисти, така че да могат фирмите да ги назначават с по-високи заплати. Т.е. държавата като им поеме осигуровките в периода, в който се адаптират в индустрията, те ще получат с този процент по-висока заплата за следващите 2-3 г. И който се докаже, че е знаещ и можещ, фирмата ще му вдигне по-нататък заплатата на съответната длъжност.
- Освен липсата на кадри, какво друго мъчи този проспериращ отрасъл?
- Важен проблем, който се поставя от фирмите, е нелоялната конкуренция от страна на вносни продукти, които не отговарят на европейските технически изисквания. По отношение на изделията, които отиват в магазините, има институция, която осъществява надзор на пазара. Става въпрос за Държавната агенция по метрологичен и технически надзор. Но тази агенция контролира само пазара на дребно. Докато има редица продукти, които отиват направо в строителството. Например електрически кабели, които не отговарят на европейските технически изисквания. Това се отнася и за други електрически изделия, които влизат в сградите. Те са бомба със закъснител, която след време може да предизвика пожари.
- А тези материали влизат у нас от страни извън ЕС, така ли?
- Да, тези материали са внос извън ЕС.
- Как може да се засили контролът при вноса на некачествени материали от страни извън ЕС?
- Митницата трябва да придобие компетентност. Може да е с по-тясно сътрудничество с надзора или с нашата браншова организация. Ние не можем да искаме от митничарите да бъдат компетентни по всичко, но трябва да се изработи някаква система на експертност, като те ползват примерно наши експерти.