„От 24 години насам на 14 юли повтарям един и същ ритуал. Денят ми започва в 11 часа с телевизионните репортажи от парада на „Шан-з-елизе" в Париж, в който се преплитат историята, гордостта от миналото и устремеността към бъдещето. Зрелището завършва с прекрасно авиошоу на Националната гвардия над многохилядната публика, когато в небето изгрява трицветният трикольор на Франция. Вечерта е приемът в градината в резиденцията на посланика на Франция в България. Там винаги ме обзема усещането, че съм изпълнила мисията си успешно – да спечеля доверието на французите. А то винаги завършва с "мерси" - кратка, но толкова значима дума", разказва навръх 14 юли Мария Конакчиева – прес аташе на Френския институт, една от най-известните и уважавани българки в дипломатическо-деловите и светски кръгове на Париж, Тунис и Алжир.
Животът й е истинско кино. Бащата на синовете й Софиян и Ясин е временно управляващият посолството на Алжир у нас през 60-те Хамза Бенамран. Женят се на 10 ноември 1967-а във Велико Търново, защото родената в Елена красавица няма софийско жителство. Вдигат мощна сватба в Дипломатическия клуб в Горна баня на 8 декември. Седмица по-късно става големият преврат в Алжир и Хамза губи почти всичко, като за две години няма право да се връща в родината си. До 1971-а Мария живее в Алжир без мъжа си. За известно време е в Тунис, където общува с хора от сегашния политически елит - включително и с актуалния президент. Във времето опознава Европа и Африка. Среща се с министри, олигарси, президенти, министър-председатели, звезди от сцената и екрана от три континента. В каквото и общество да попадне обаче, Мария винаги казва гордо: „Аз съм българка". За нея няма нищо по-естествено от това – тя е обикновен патриот. Прадядото на Мария по майчина линия е преуспяващ търговец в Елена. Момчетата в рода на Камбурови завършват университети във Виена и Лион. Днес Камбуровият хан, където е спал и Левски, е етнографският музей на града. Наследниците са дарили някогашната фамилна къща, въпреки че дядо им след 9 септември отива в затвора като кулак и всичко е отнето на семейството - от земите до дома им.
- Мария, защо, според вас, ние, българите сме сред най-утвърдените франкофони в Европа?
- Защото винаги сме обичали свободата, която ни е липсвала векове наред. А Франция е първата държава в модерния свят, която издига свободата в национална кауза. Още като дете в родната ми Елена усетих, че наоколо витае особеният дух на франкофонството – и Иларион Макариополски, и Мина Тодорова, и П. Ю. Тодоров, и Стоян Михайловски са учили във Франция. Братът на баба ми е завършил медицина в Лион през 1897 година – д-р Иван Камбуров. Но се завръща тук - работи в Айтос и Бургас, за да умре на 29 от туберколоза. Винаги казвам, че родовата памет и гордост не са в реституцията, а в това какво си получил от дедите си като послание. А моите до един са били революционери, участвали са още във Велчовата завера.
- Какво друго, освен свободата съществува в ДНК-то на французите?
- Преклонението пред бащите на нацията и почитта към традициите. Те никога не забравят тези, които са творили историята им. На 6 юли 1880 година по време на Третата република за национален празник е обявен 14 юли – след гласуване в Събранието. Въпреки че преди това Наполеон го отменя, защото Бастилията е била почти празна, когато са я превзели на тази дата.
- Как попаднахте във Френския инстиут?
- Всичко е случайност. Всичко е съдба. Напуснах Алжир, когато ислямистите дойдоха на власт, за да го разрушат и унищожат по най-жестокия начин. Не можех да остана в държава, в която вече не се чувствах между свои. Обърнаха автомобила, с който се прибирах в къщи. Върнах се в България и изпаднах в дълбока депресия – разрухата беше тотална. През февруари на 1991-а страната беше пълна с хора, които лъжеха, които крадяха всичко онова, което народът е събирал – няма значение, че е било по времето на соца. Синовете ми дойдоха с мен – единият учеше медицина, другият – информатика. Всички познати ми се чудеха: „Ти си луда - ние си изпращаме децата по света, ти доведе твойте тук в най-безумния период". Но всеки, който е живял в България през 91-98-а, може да оцелее навсякъде по света. Това бяха годините на големия грабеж. Не можех да повярвам, че моят народ се беше овълчил до степен, в която измамата беше морална категория. Един ден вървях безнадеждна по булевард „Витоша" и реших, че не е лошо да отида до френската библиотека на ъгъла с „Денкоглу". Така започнаха дните ми на лудо четене - бях се отдала на отчаяно самоусъвършенстване. Не след дълго момичета в библиотеката ми предложиха: „Поговорете с Елиан Льовре от икономическия отдел на френското посолство – и тя като вас обича Алжир". Отидох да се представя и споделих, че дори не мога да си намеря работа – аз съм завършила геохимия. В Алжир се занимавах с петрол, газ, полезни изкопаеми, злато, мини. Но точно в онзи момент в България никой не се интересуваше от подобни умения. Мислех , че съм ненужна. Елиан Льовре ме изпрати при мосьо Дюро от Френския културен център, който тогава беше отделно от посолството. Като чу за тегобите ми, ме взе в библиотеката. Преди това за кратко бях в „Лекари без граници" – обикаляхме домове за сираци, търсехме лекарства, а те бяха изнесени и препродадени.
- Кои са най-интересните ви срещи през годините?
- Благодарение на Френския институт в София, срещнах хора, с които едва ли някога щях да общувам дори в центъра на Париж – Франсоа Митеран, Никола Саркози, писатели, актьори, режисьори, певци... Бях на масата за 20-годишнината от прочутата закуска на Митеран в посолството на Париж в София през 1989-а. На 19 януари 2019-а ще отбележим 30-годишнината на тази митична сбирка. Живите десиденти вече са само Анжел Вагенщайн и Копринка Червенкова. Все още е жив и Ролан Дюма – тогавашният външен министър на Франция, който днес е на 97. Та на 20-годишнината дойде и Бертран дьо Латайад, който през 1989-а е бил посланик на Париж в София и от организаторите на знаменателното събитие. От българска страна беше поканена Миглена Кунева – министър по европейските въпроси. Тя беше единственият действащ политик сред Жельо Желев, Николай Василев, Светлин Русев, Анжел Вагенщайн, Копринка Червенова. Беше и Ив Манвил, прес аташе на посолството през 1989-а, който владее български и е приятел с много от интелектуалците ни.
- Припомнете интересен факт около митологията на тази прочута закуска...
- Митеран идва за първи път в България през 1977-а, когато е първи секретар на френската социалистическа партия. И обещава на Тодор Живков, че ще дойде пак, ако го изберат за президент. През 1989-а пък споделя на закуската, че не е очаквал толкова радикална промяна в Източна Европа. Той е с жена си Даниел, въпреки че и двамата са били подготвени от съветниците за скучно и протоколно събитие. За голямо учудване на французите се оказва, че София ври и кипи. Дори не се изненадват, че дисидентите са бивши членове на БКП. Особено очаровани са от срещата със студентите, която е трябвало да бъде осуетена от Държавна сигурност. Така Митеран открива една нация. Неслучайно през 1994-а, няколко месеца преди да умре, дойде за трети път в България – макар и вече доста болен.
- Вашето мнение за Сесилия Атиа, бившата съпруга на Саркози, с която общувате няколко пъти?
- Няма да забравя 24 юли на 2007-а, когато Сесилия Саркози върна сестрите в България. Още докато слизаше от самолета, изумителната й аура сякаш завладя всичко наоколо. Като че ли тази жена не беше материална. Не говоря за красота, а за излъчване, за походка, за езика на тялото, за начина й на говорене. Със Зорка Първанова влязоха във вип салона на аерогата. И когато всички подканящо я погледнаха, очаквайки да произнесе реч, Сесилия промълви: "Само свърших работата си. Няма повод за изявления". Обърна се с гръб към журналистите и заплака. Докато нашите политици се бутаха с лакти, за да влязат в обсега на камерите на най-големите телевизии в света. Много имаме да се учим – вместо постоянно да се самоизтъкваме. Сесилия е невероятна личност. Сестрите ми разказваха с каква желязна ръка е контролирала ситуацията, докато либийците са били с насочени оръжия срещу самолета на летището. Наредила на българите: "Долу главите - няма да се изправяте, докато не ви кажа!". Пилотите са нямали разрешение за излитане. Сесилия им дава заповед за това, а не диспечерите. И едва когато напускат въздушната територия на Либия, тя въздъхва: "Да отворим шампанското". Когато Саркози дойде на 4 октомври 2007-а, сестрите бяха разочаровани, че е сам, без Сесилия. Никой не знаеше, че 4 октомври е денят на развода им. Разбрахме го едва на другия ден, когато стана ясно защо президентът съкрати с час посещението си. Отчаяните от отсъствието й сестри пратиха икони и питаха Саркози къде е тяхната покровителка, а той само повтаряше „Ще дойде". Тя се върна през 2014-а, за да представи биографичната си книга „Желание за истина". И за пореден път стана ясно, че тук, в България, имаме много къса памет. Събитието премина между другото. Нямаше достатъчно журналисти, да не говорим за политици. Сестрите я бяха обградили, сълзите се лееха по лицата им. 40 души бяха и на срещата със Симон Вейл в Софийския университет, където тя представи мемоарите си „Моят живот". Жената, оцеляла на 16 в Аушвиц, станала министър на образованието, а после и първият избран председател на Европейския парламент, не успя да развълнува българите. Буквално преди дни тленните й останки бяха погребани заедно с тези на мъжа й в Пантеона, където лежат най-великите французи. Трима президенти се поклониха пред тях на церемонията – Макрон, Франсоа Оланд и Саркози. Да не забравяме, че благодарение на голямата подкрепа на Симон Вейл, Ирина Бокова стана председател на ЮНЕСКО.
- С колко посланици сте работили досега?
- С 10. Това са 10 живота. От дипломатите се научих как да приемам другия, как да му съчувствам, как да се отнасям към тъгата или радостите му.
- Кои са най-ярките артисти на Франция, с които сте кръстосвали пътя си?
- Пръв между писателите беше Алфонс Будар, изключителен интелектуалец, приятел на Един Пиаф. За по-широката публика – той е сценарист на криминалната драма „Полицейска история" с Ален Делон и Жан-Луи Трентинян. Показах му София, а той ми разказваше за неговите години в затвора и как човек може тотално да се промени. Срещнах и друг изключителен свидетел на френската история - Етиен Дескриен, последеният главен ординарец на генерал Дьо Гол. Споделяше, че човек като Дьо Гол се ражда през няколко века. Дескриен е от тези големи личности, които те карат да се чувстваш равен на тях, въпреки че няма как да бъдеш. Благодаря на Господ за тези срещи. Надин дьо Ротшилд обичаше да идва тук, беше свързана с България. Изключителната певица Лио направи уникален концерт в Народния театър – по средата на шоуто й токът спря, а когато светна, едната й гърда се показваше от деколтето. Много й допадна нашата ракия. Разказваше ми как е имала петима съпрузи, които до един са я разорили. Очарована съм от Патрисия Каас – страшно силна жена. Тя сподели нещо невероятно – майка й, която е от Елзас, е починала, без да говори френски. Силви Вартан пък е истинска българка, възпитана от майка унгарка и баща български арменец. Всеки ден гледам френските канали - няма случай, в който Силви да участва в предаване или в шоу, и да не спомене родината си - въпреки че я напуска, когато е само на 9. Годините не й попречиха да остане вечната любимка на французите. Много е важно, когато си някой в света, да работиш за името на страната си. Всеки от големите те променя, провокира те да се запиташ ти къде си, какво си постигнал. Затова този мост между България и Франция е толкова важен. Ще умра щастлива, ако оставя поне една тухла в него, ако съм провокирала поне един човек да мине по него.
- В момента кои са най-модерните вип дами и господа в Париж?
- Еманюел Макрон и съпругата му Брижит са във фокуса на цялата не само политическа, но и светска хроника. Президентската двойка е посланик на „Изкуството да живееш" – от това се вълнуват хората във Франция. Не знам дали Брижит винаги е вярвала в своята приказка. Но нейният изключително твърд характер в комбинация с ума и интелекта на мъжа й направиха чудеса. „Сега или никога. Не искам да вляза в Елисейския дворец на 70", е казала тя на съпруга си преди той да се кандидатира за президент. Е, влезе на 65.
- Споделете две от основните правила в бомонда...
- Никога не се говори за пари. Никога никой не знае размера на богатството на другия.
- Кои са най-известните места, където се събира хайлайфът?
- След Първата световна война най-проспериращите създават клуба „Интералие" – буквално на няколко метра от Елисейския дворец.
- Какво да очакваме в скоро време от Френския институт?
- 2018-а е европейската година на материалното и нематериалното културно наследство – още една от устойчивите традиции, създадени от Франция в международното пространство. На 15 и 16 септември у нас ще се случат големи събития. Между другото, досега само в Министерския съвет не е имало ден на отворените врати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
