- Професор Христов, защо се съгласихте да влезете в политиката и то от гражданската квота на БСП?
- Да сме наясно, аз не съм влязъл в политиката, а в един парламентарен цикъл. Да влезеш в политиката е нещо много по-сериозно и дългосрочно. Преди всичко гледам на себе си като на човек, който има академично призвание, в което се чувствам в свои води и в което има тепърва да върша много. Но от гледна точка на ситуацията и проблемите в България, кризата в българското общество, смятам, че хората на духа би трябвало да се намесят. Защото, както в началото на прехода, се намираме в изключително драматичен момент, както по отношение на бъдещето развитие на България, което никак не е розово, така и по отношение на нейната геополитическа ситуация, особено в контекста на европейските дезинтеграционни процеси. А защо в БСП? Защото въпреки всичките критики, които могат да се отправят към тази партия и които аз не съм й спестявал, БСП все пак е единствената истинска политическа партия в буквалния смисъл на думата. Въпреки проблемите, свързани с това кого всъщност тя представлява, с нейния елит и произход и т.н., ясно е, че БСП е единствената партия, в която има демократичен политически и идеен живот. Другите са или еднолични тоталитарни проекти, или представляват политически еднодневки, които изчезват в първи, втори или трети парламентарен цикъл. Второто, което трябва да бъде казано ясно, е един изключително тежък проблем, свързан със смяна на курса на страната. Цялостният курс, който се обвързва с досегашното управление, е дълбоко порочен и трябва да бъде подменен. И в този смисъл дребните сметки, стоенето встрани, тясната специализация в общите приказки, кокетниченето с безотговорното „надсистемно" морализаторство a la facebook, не помагат на никого. Това е причината аз и някои мои приятели да направим тази решаваща крачка. Даваме си много ясна сметка, че ние губим по тоя начин своя комфорт – медиен, човешки, социален, надсистемен и всякакъв, и второ, че все пак взимаме страна в една битка.
- От каква промяна се нуждае България?
- Цялостна. Първо, във вътрешноикономически и политически план в България трябва да бъде възстановена политическата демокрация, която отсъства в последните десет години. Второ, в България трябва да бъде сменен икономическият курс. В резултат на предишното управление в България беше убит духът на средния и дребния бизнес, бяха поставени под контрол от няколко олигархични клана жалките остатъци от българското производство, засили се неимоверно социалното неравенство и социална експлоатация. И трето, с изключително погрешната политика за европейска интеграция, която не е нищо друго освен усвояване от няколкостотин фамилии на подаянията, които Брюксел отпуска към нашия затънтен край, чрез което се възпроизвеждат всичките негативни процеси в икономиката, политиката, социалната и демографската сфера. Така повече не може. Всъщност може, но това ще доведе до пълния упадък и дезинтеграция на страната.
- Казвате, че сте академичен човек. От каква промяна има нужда образованието ни?
- Проблемите в българското образование са функция от проблемите на обществото.
Не може да имате примитивна и корумпирана икономика и покварена политическа система и да смятате, че образованието ще цъфти. То ще страда от същите пороци и ще обслужва същите механизми, които изброих по-горе. Второ, което е много важно – не може да има висококачествено образование във всичките му сфери, при положение, че има примитивна икономика, която се занимава с преразпределение на ресурси. Профилът на българската икономика е на страна от Третия свят, а не на европейска държава. Как при икономика, която е по-скоро с ниска степен на придадена стойност, с ниска технологизация, с висока норма на ръчен труд, очаквате, че образованието може да бъде нещо друго. То е това, което е – с всичките му кусури, корупция, неефикасност, имитация на някакви показатели.
- Очаквате ли на предстоящия вот България да стане част от световната тенденция за протестен вот и кой ще обере този вот?
- Да, естествено. Проблемът е, че българите няколко пъти с протестен вот докарваха все нови и нови „спасители" и резултатът е това, което виждаме. Време е българското общество малко да помъдрее и да поумнее. Всъщност нямам илюзии, че това ще стане.
- Очаквате ли, че БСП ще справи с очакванията на хората, които обикновено искат мигновена промяна, спасителна формула?
-Разбира се, че нямам такива очаквания. Това, което очаквам, е нормализация на цялостния обществен живот, който в момента е абсолютно изкривен от това, че страната от 2009 г. се намира в един абсолютно ненормален икономически, социален и политически модел. БСП има за задача да нормализира политическия терен, да възстанови истинското ляво и дясно в България, да възстанови що-годе някаква почтеност и отношения в икономиката, несвързани с рекет и смачкване на инициативността на хората, да започне действителна, а не на думи борба с престъпността и дивата бедност в страната. Ние не трябва да очакваме от БСП да отмени земното притегляне и след това всички да хвръкнат като гълъбици. Надявам се, че БСП е единствената политическа сила, която може да върне страната към такава нормализация. Да очаквате повече, би било наивно, да очаквате по-малко, би било действително песимистично. Това е нейната задача. Това е причината аз и още няколко колеги да се включим към гражданската квота. Аз не съм бил член на нито една партия и няма да бъда. Второ, има ситуации, в които човек трябва да даде едно рамо на действителната реална сила, която има потенциала да промени нещата.
- Какви биха могли да бъдат следизборните коалиции?
- Всякакви. Казал съм, че единственият компромис, който аз лично няма да подкрепя, е коалиционно правителство на ГЕРБ и БСП.
-Смятате ли, че т.нар. либерален модел е изчерпан и от какво може да бъде заменен?
-Т.нар. неолиберален модел в България и в някои други страни от Източна Европа и бившият Съветски съюз служеше като идеологически предтекст за ограбването на тези общества. Приказките за свободен пазар, за конкуренция, за свободно движение на стоки, хора и капитали бяха идеологическата пелена, зад която се извърши процесът по ограбването на тези общества, тяхната деиндустрализация, демодернизация и вкарването им от втория в третия свят. Това е повече от очевидно. Едно е неолибералният модел в ядрото на западния капитализъм, Западна Европа и Северна Америка, съвършено друго в периферните капиталистически и псевдокапиталистически общества, които се структурираха в Източна Европа и на Балканите, част от които сме и ние. Ние все повече придобиваме белезите на страна не от Европа, т.е. ние сме типичен пример на т.нар. зависимо развитие на периферен компрадорски капитализъм с всичките му „прелести". Неолибералният модел очевидно е изчерпан. Това съвсем не означава, че моделът, който се задава и е свързан с името на Тръмп, е т.нар. нов модел на национален капитализъм. И в двата случая ние ще бъдем губещи.
- Един въпрос винаги е разделял българското общество – отношението към Русия. Защо тази тенденция продължава и сега ?
-Къде го забелязахте това поляризиране. Ако смятате, че шепата хора, структурирани на жълтите павета с техните грантомотивирани русофобски изцепки, са разцепили обществото...Българите са русофили, който не му изнася, да си смени народа.
- Защо трябва да паднат санкциите срещу Русия?
- Естествено, че трябва да паднат. Първо, защо бяха наложени тези санкции? Защото след като беше извършен държавен преврат в Украйна, върху Русия бяха наложени санкции под натиска на САЩ. Когато следващата администрация в Белия дом ги отмени изцяло или отчасти, тогава искам да видя каква песен ще запее българската прислуга. Само една Германия в резултат на този курс има 10 милиарда евро преки загуби. Тези санкции уж съществуват, но бих повторил казаното от госпожа Корнелия Нинова – онзи ден „Мерцедес" откри голям завод в Санкт Петербург, а същевременно България не може да изнесе един килограм чушки на руския пазар. Излиза, че някои са равни, но други са по-равни в рамките дори на режима на санкции. Не е лошо цялата тази история да бъде изяснена.
- ЕС търси своя нов път за бъдещето. Къде е мястото на България в петте визии за съюза, които очерта шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер?
- Господин Юнкер е казал на глас това, което всеки компетентен човек знае отдавна – ЕС винаги е бил имперски проект с ядро и периферия, в която влиза България. А ние сме периферия на периферията.
Второ, след Брекзит, очевидно ядрото Германия-Франция- Италия и тясна ивица около тях на изток– Чехия, Хърватия, Словения, и на запад – страните от Бенелюкс, ще оформят реалната „Каролингска" европейска интеграция около германското ядро. Следователно ще има точно толкова скорости, колкото кажат господарите на ЕС. Това е предвидено в Лисабонския договор, така че нищо ново няма. Въпросът е, когато българските представители подписаха този договор, защо мълчаха по този въпрос. В момента Юнкер и елитите от европейското ядро реализират това, което са предвидили в Лисабонския договор. Очевидно е, че в тази схема на интеграция България няма да бъде втората скорост, тя ще бъде задната скорост.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
