Десислава Стоянова и Александър Кадиев вече седми сезон всеки ден "Преди обед" по Би Ти Ви радват публиката с усмивки и емпатия, търсейки хармоничния баланс смешното и сериозното.
Запазена марка на едно от най-успешните сутрешни развлекателни предавания в родния ефир са рубриките и поредиците, в които екипът и гостите представят различен поглед върху широк диапазон от теми. Тази пролет на екран с Деси и Сашо се завръщат две социално значими поредици. В „Промени се" фитнес треньорът Лили Стефанова работи три месеца със смелчаци, които искат да се отърват от излишните килограми и да започнат здравословен начин на живот, а зрителите наблюдават техните вълнения и прогрес. Миналото лято в „Не/Зависимите" бяха разказани историите на 12 души, които са победили наркотици, алкохол или хазарт - и в момента се радват на щастлив и нормален живот. Тази година предаването проследява целия процес по лечението и възстановяването на няколко човека, попаднали в лапите на зависимостта. Ето какво споделят пред "Стандарт" Деси и Сашо за изненадите в професията и живота.
- Помните ли какво се случи в първия ден, в който се запознахте "официално" - получиха ли се искри между професионалния журналист и професионалния суетник?
Десислава Стоянова: Много добре си я спомням тази първа среща - в офиса на продуцентите ни на „Оборище". Сашо е от хората, които бързо и лесно скъсяват дистанцията, така че беше забавно. Шегувахме се как ще стоим под шапката „Преди обед с Деси и Кадиев". В онзи начален етап имаше идея да излезем с тези имена в противовес на естествените ни роли: „Аз Сериозната" и „Той Лежерният". Половин час по-късно вече снимахме демо за предаването.
Александър Кадиев: Тогава Стоянова не приличаше на себе си от сега. Беше едно така по-скромно момиче - имаше много дълга коса, носеше дънки. Притеснена ми изглеждаше и уплашена. То всички бяхме уплашени, де. Говорихме си какво ще стане, наистина бяхме приели цялата работа малко на шега.
Искам обаче да ви кажа, че от тогава ролите ни се обърнаха. Ако тя в онези времена беше професионален журналист, а аз професионален суетник, то сега професионалният суетник е тя. Само я погледнете как изглежда: ходи на процедури, редовна е във фитнеса, поддържа се красива и се притеснява как изглежда. Аз въобще нямам подобни притеснения, само това ще ви кажа.
- До каква степен ви избиха нервите при първия съвместен ефир?
Деси: Каквото можахме - сдържахме. Каквото не успяхме – изби. 6 февруари 2012-а започна с новините за наводнението в село Бисер, за жертвите и пострадалите. Така че далеч не беше най-ведрият и подходящ ден за старт на едно замислено като позитивно и усмихнато предаване, но се справихме. Някак си. Първият ни гост беше Мариус Куркински. Никога няма да забравя усещането, че времето не стига, за да го питам всичко, което искам. Култов спомен ми е как към края на интервюто след някакъв мой пореден въпрос Сашо ме отряза: Не, не, това не е важно, кажи еди какво си.
Сашо: Така е, в първите ефири бяхме достатъчно стреснати и притеснени, за да успеем да не прехвърляме вината върху другия. Малко по-късно започнаха големи разправии на базата на нашите фундаментални разбирания за живота. От едната страна - строгата, желязна дисциплина на журналиста в лицето на Стоянова. В другия край на въжето - разхайтеният артист от софийски театър, който въобще не отдава значение на подробностите. И тук се получи сблъсъка, който трая немалко време. Но се оправи - отне ни само няколко години. И ето сега всичко е идеално. Слава Богу, предаването върви много добре. Екипът е страхотен, вече отлично наместен - всеки по веригата е точният човек, рейтингите са много добри. Даже вървят и нагоре през последните години, стигали сме изключителни резултати в отделни моменти - а извънредни за този сутрешен слот. Абе, въобще, добре са нещата - седем сезона. Живот и здраве, завършваме шест календарни години. Хората много ни гледат, пишат ни редовно, пращат ни писма. Понеже пътувам из цяла България да играя театър - че това ми е все пак професията, след представление ми казват: „Сашо, с Деси ви гледаме всеки ден. Много ви благодарим, че ви има. Толкова сте приятни, образователни, интересни - има какво да научи човек". Абе, въобще, когато си вършиш работата със сърце, защото страстта е това, което движи нещата, винаги има добри резултати.
- Кога всеки от вас запозна другия с житейския си партньор?
Деси: С Танчето се запознах първо през разказите на Сашо за нея, а след това, честно казано, не помня кога и как стана запознанството на живо. Тя е прекрасна и Сашо е голям щастливец, че има жена като нея до себе си.
Сашо: Запознах се с мъжа й Вельо случайно един ден пред телевизията. Той беше дошъл да я вземе. Тогава той нямаше особено високо мнение за мен, но после разбра, че съм прекрасен човек. И сега, като се видим, винаги си казваме прекрасни неща. После ги поканих официално на рожден ден на дъщеря си, те дойдоха с близнаците и така затвърдихме добрите отношения.
- Имало ли е моменти, в които продуцентът ви Жоро Тошев раздава правосъдие?
Деси: Жоро е много добър и много спонтанен човек. Не мисля, че „раздаването на правосъдие" е жанр, който владее. Той е много добронамерен в даването на съвети. Не е от хората, които се налагат. Кипи от енергия, от нови идеи и това е страхотно. Освен това е ходеща „база данни" за всички, които по някакъв начин някога са били част от културния живот у нас. Едно от прекрасните неща в „Преди обед" е екипът, който успяхме да изградим в годините и това, че мнението на всеки се чува. Всички сме брънки от една верига, която движи вече добре смазаната машина на нашето предаване и се чувстваме прекрасно.
Сашо: Жоро наистина е много благ и приятен. Никога не раздава правосъдие в оня смисъл, авторитарния. Съгласен съм с Деси, че винаги знае какво да каже и то по много мек и умен начин, за да може хем да ти покаже къде грешиш, хем да ти даде акъл да се подобриш. Просто Тошев разбира от работа с хора – добър психолог е. Аз съм щастлив, че работим с него, защото той е много опитен и винаги може да ти каже точните думи.
- Имали ли сте гост в студиото, чиято история или емоции са провокирали сълзи в очите ви?
Деси: Да. Много разтърсващи лични истории са били част от „Преди обед". Истории за победи и загуби, за големи болки. Никога няма да забравя историята на 19-годишната Даяна, която почина след раждането на сина си заради лекарска грешка и неадекватната реакция на куп болници. Работих по този случай, когато детенцето й вече беше на 3 години, а виновните още не бяха категорично установени и наказани. В съзнанието ми се е запечатал един кадър – как майка й и синът й, който никога няма да види своята майка, излизат от апартамента в панелния блок в „Люлин", на чиято врата виси некролог със снимка от абитуриентския бал на Даяна. Животът понякога е смазващо жесток. Това, което ме радва, е, че историите с добър край, преобладават в „Преди обед". Веднага се сещам за две от поредиците ни, които сега се завръщат на екран – предизвикателството „Промени се" и „Не/зависимите". В новия сезон на „Промени се" помагаме на няколко човека, от които две бъдещи абитуриентки, да влязат в перфектната форма, като по пътя се научат как да се хранят, да спортуват и да живеят здравословно –нещо, което ще им е полезно за цял живот. Рестартираме това предизвикателство на фона на статистиката, която показва, че 1 от всеки 3 деца у нас е с наднормено тегло. В новия сезон на „Не/зависимите" проследяваме отблизо стъпка по стъпка лечението на няколко човека, попаднали в лапите на зависимостта.
Сашо: Интересното на нашата работа е, че всеки ден ни гостуват различни хора с различни съдби и човек винаги има какво да научи от тях и да се замисли, да се развълнува, да се зарадва, да се натъжи. Много истории са пораждали в мен тъга и емпатия. Участничка във „Фермата", млада майка на момченце, беше загубила съпруга си. Мисля, той беше починал внезапно. В момента, в който тя разказваше, че се оправя сама с детето, я прекъснах: „Синът ти какво пита за баща си?". И тя отговори как малкият задавал въпроса: "Защо татко не ме взима от детска градина?". И тук аз буквално се разплаках. Защото си дадох сметка, че и аз имам малка дъщеря, която ходи на детска градина, а аз я прибирам от там. В тоя момент си дадох сметка как в живота няма дадености. И че щастието и радостта на човека са не само лична грижа, но и късмет, и Божия воля. Животът е толкова крехък.
Той: Искам денонощие от 48 часа
- Коя от трите жени вкъщи ви гледа най-много и дава оценки за ролята на водещ в "Преди обед"?
- Вкъщи се радват на моята работа. Критики съм имал, разбира се, и от Танчето, и от майка ми. Детето е още малко да си позволява подобни реплики, но сигурно скоро и то ще почне. Сред недостатъците и предимствата ми са моята самонадеяност и самоувереност. Тоест аз не приемам много забележки което по някой път ми изяжда главата. Така че нямаме особени търкания заради критиката към работата ми.
- Питал ли сте Мастера дали ви харесва като тв водещ?
- Да. Беше преди години. Мария, жената на Стефан Данаилов, светла й памет, беше още жива. Случайно се видяхме с нея в един парк. Тя много ме похвали: „Саше, всяка стурин те гледам. Удоволствие ми прави вашето предаване и твоето присъствие там. Радвам се за теб". Много хубави думи. После съм питал Мастера какво мисли за работата ми и той каза, че нещата са много добре, че е с мен. Човекът наистина се радва - гледа ме, когато може.
- Репетирате или снимате филм в момента?
- Готвя се за нови репетиции, живот и здраве. А иначе играя театър редовно - имам десет активни представления, десет роли. Половината са ми в Малък градски театър „Зад канала", където съм актьор на щат и откъдето тръгна моята театрална кариера. Другите са частни продукции. Пътуваме буквално из цяла България. Има седмици, в които съм във Варна, Сливен, Пловдив и се връщам. Следващата седмица пък съм в Бургас, в Разград. Дай, Боже, все да е така.
- В кой момент от денонощието ви се иска то да е 48 часа?
- Ооо, 24 часа са много нищожно време за дейностите, които един съвременен, работещ човек извършва. Не знам защо така го организираха времето, това за мен е недомислена работа. Как да спиш поне една част от 24-те часа и да искат от теб да си страхотен на всичките фронтове. Да си свестен баща в семейството и да имаш време за близките си, да си вършиш работата добре и да имаш време за нея. Не е работата добре опечена - ако обичат да го увеличат това време. Аз съм „за" всеки ден да е 48 часа.
- Кога гледахте майка ви за първи път "Оркестър без име"?
- Вероятно съм бил много малък, нямам ясен спомен. През годините съм го гледал много пъти, защото се върти почти денонощно по БНТ - хората го обичат и има защо. Много, много хубав филм с прекрасни актьори.
- Как се спогаждате на сцената с Катерина Евро?
- Със своята майка Катето Евро се спогаждам много добре. Ние си играем в едно представление – „Горката Франция". Вече много години пътуваме с него из цяла България, играем го редовно. И в София го има в „Сълза и смях" и се справяме чудесно и двамата. Аз й помагам понякога, когато нещо... Но вече няма какво да й помагам, тя си напредва жената. Бихме играли заедно и в друг спектакъл.
Тя: Вече приемам хората едно към едно
- Кога разбрахте, че до вас в студиото седи безнадежден и непоправим геймър?
- С времето. Сашо е свръхенергичен човек и някак си успява да съчетае телевизията с театъра и игрите по нощите - и това да не му пречи да функционира нормално. Как става тази работа – още една загадка, която не мога да разгадая.
- В коя роля в "Зад канала" харесвате най-много Сашо?
- В „Скъперникът" на Лили Абаджиева е брилянтен, неслучайно взе „Икар" за тази роля. Много харесвам и комедийните му превъплъщения. „Горката Франция" и „Досадникът" са представления, които задължително трябва да бъдат гледани. Това е смехотерапия от най-високо ниво.
- Кога за първи път се запознахте с Катерина Евро и какво ви запита тя за Сашо?
- Мисля, че за първи път се видяхме на живо след едно представление в „Зад канала". Говорихме си как Сашо е такъв, какъвто е - и това е положението. Хубавото е, че с времето ме напусна амбицията да го променям. Това е много важен житейски урок, който научих покрай него – да приемаш хората такива, каквито са. И да не им се сърдиш, че някои неща просто не ги правят така, както ти си представяш, че трябва.
- Опитвате ли се да навиете Кадиев да идва с вас на тренировки при Лили Стефанова?
- Опитваме се. Безуспешно. 6-та година.
- Станахте "Жена годината" в класацията на списание "Грация". Кои, според вас, са забележителните жени в България?
- О, те са много. Не е задължително имената им да са известни. Истинските жени са тези, които знаят кои са и къде искат да бъдат, вярват в себе си, без да са самонадеяни. Умеят да се учат от грешките си, да мечтаят, да обичат и се обичат достатъчно, за да не се вграждат до обезличаване.
- Съпругът ви притеснен ли е от нарастващата ви популярност?
- Не мисля. Винаги съм имала подкрепата на Вельо. Без да се натрапва, тя винаги е там, когато имам нужда. Знам, че мога да се опра. А за популярността - тя е правопропорционална на успеха на „Преди обед". Въпреки че следим рейтингите и те са категорични, е много приятна изненада, когато на всяка крачка те спират хора, които буквално грейват и казват едно и също: „Гледаме ви, страхотни сте, продължавайте все така." Зарежда. Ние сме вложили много през тези 6 години и е прекрасно, когато виждаш, че това, в което ти намираш смисъл, носи смисъл и на публиката ти.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
