- Г-н председател, какви бяха акцентите в разговорите ви в София с българските ръководители?
- България е страна от региона, както и член на Евросъюза. Поради това тя може да ни разбере добре - нашия манталитет, нашите проблеми. А като част от ЕС може да ни информира за европейските критерии за региона. Сега Босна финализира отговорите си на въпросник на ЕС с безброй въпроси, които са ни зададени от Брюксел с цел да се изясни дали можем да станем кандидати за съюза. Една от причините за моята визита бе да потърсим подкрепата на България за нашата кандидатура за ЕС пред Брюксел, която е важна и показателна за тенденциите на Балканите.
- Българският премиер Бойко Борисов предложи в разговорите си с вас да се свика в скоро време бизнес форум с представители на двете страни с цел да се обсъдят различните аспекти на двустранното икономическо сътрудничество между двете страни. Търговията ли е най-перспективната област за нашите отношения?
- Ние имаме нужда да развиваме търговията, която сега е около 100 милиона евро в двете посоки. Желаем и повече, но една от пречките е, че инфраструктурата за поддържане на връзките, е много лоша. Особено пътищата. Трябва да имаме по-добра връзка. Другото условие е да се промени представата, която българите имат за Босна. Това ще доведе до разширяване и сътрудничеството не само в търговията, но и в другите области.
- Какво имате предвид?
- Мнозина в България мислят, че Босна е нестабилна страна, която има проблеми със сигурността, там е имало война и т.н. Ако хората тук разберат, че това не е така, търговията и другите ни връзки ще се разрастват.
- Босна и Херцеговина функционира като федерация? Има ли проблеми в процеса на вземане на решения от властите, от политическите партии?
- Не е вярно, че имаме трудности в управлението. Политическите процеси у нас не са толкова комплицирани, както някои си представят. Не са по-комплицирани, отколкото във федерации като Швейцария и Белгия. Както за тях не е трудно да бъдат достатъчно ефикасно управлявани, така и за нас може да се каже същото. Но често, когато политиците и бюрократите не искат да свършат нещо, да вземат решение и да постигат споразумения, казват, че системата е неефикасна. Това обаче е грешна картина на действителността. Хора, които искат да вземат решение, винаги намират начин да го направят.
- Нека погледнем към Македония, където ситуацията се следи с интерес от всички страни на Балканите. Дългата политическа криза приключи със смяна на властта. Какво очаквате да се случи там?
- Сега съм по-голям оптимист, отколкото преди време. Ходих в Скопие преди месец и сега мисля, че македонците намериха решение и имат ново правителство. Опозицията прие този резултат, въпреки че не се радва. Те не са доволни, но приеха ситуацията. Така че сега има условия за стабилизация на положението.
Много зависи от правителството и ако то успее да поведе страната в добра посока, то вътрешната борба няма да има голямо политическо значение. Надявам се, че новото правителство ще работи за бъдещето, за реформи и ще прави това отворено. Ние не искаме в региона да има криза. Защото ако някоя страна в региона е в криза, това има последици и за другите страни в региона.
- Какво според вас в момента е най-важно за Западните Балкани?
- За нас в Босна най-важно е да има добри отношение между Загреб, Белград и Сараево. Това има ключово значение за Западните Балкани и специално за Босна.
- А какво бихте казали за отношението на Брюксел към региона?
- Брюксел видимо си промени подхода към Западните Балкани. Това всъщност е признание, че Балканите могат да бъдат проблем за света. Затова Брюксел за първи път демонстрира сериозна готовност да направи нещо на Западните Балкани. През следващите две години ЕС ще отдели 2 милиарда евро за този важен регион в Европа. Така че вече през следващите няколко месеца може да сме малко по-големи оптимисти за Западните Балкани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
