Вицеадмирал Пламен Манушев е депутат от ГЕРБ, член на Комисията по отбрана в НС и бивш кандидат за вицепрезидент. Пред "Стандарт" той коментира резултатите от проведения Консултативен съвет по национална сигурност, модернизацията на армията и дали трябва да се върне наборната служба.
-Господин Манушев, какво мислите за резултатите от Консултативния съвет по национална сигурност, който се проведе при президента?
-Радвам се, че имаше такъв позитивен тон от всички политически сили, от изпълнителната власт, от президентство и че излязоха с положителна оценка. КСНС разгледа някои от елементите на системата за национална сигурност. Запознаха се с резултатите, с четирите точки, които трябва да бъдат реализирани, и с актуализирането на стратегията за национална сигурност от 2011 г., с анализа на системата за сигурност, участието на нашата индустрия в модернизацията на българската армия. Също така самата модернизация на армията, запълването на липсата на личен състав, каквато има в цялата система на сигурност, както и планът за достигане на 2% от БВП, които да отиват за отбрана, през 2020 г. Добре е, че участниците в КСНС са достигнали до тези изводи и до тези решения. По първата точка - за корекциите, които трябва да се направят на Стратегията за национална сигурност, мога да кажа, че документът от 2011 г. е много добре разработен. Той не бива да се критикува, че е остарял, защото е актуален. Но не е лошо да се направи един такъв преглед на държавно ниво, тъй като стратегията касае цялата държава, а не само силовите структури като Министерство на отбраната, МВР или службите. Тя касае и енергийна сигурност, но и сигурността на гражданите, защитата от бедствия и т.н. Добре е, че се говори по този въпрос. Много е важно също така, че се обръща внимание на хората в сектора „Сигурност", в отбраната, а и в останалите служби. Трябва да се направи така, че да върнем привлекателността на тази служба не само с повишаване на заплатите, а с отношението към хората - как те могат да се развиват в професията си, как могат да се обучават, какви права ще имат. Да се даде възможност Министерство на отбраната да им заплаща образование, ако искат да учат. Друг много сериозен проблем в армията е жилищният. Важен е и въпросът за допълнителните стимули. В момента в армията се плаща само за звание, независимо къде си – дали си в строя, на бойната машина или на бюро. В това направление ще трябва да се работи. От миналата година има разработен такъв план в МО – попълване на личния състав и за промяна на отношението към тях като категория хора – служещи и работещи. Вярно е, че това е свързано с много сериозни финансови средства. Сега оценката е, че за да се попълни изцяло сектора сигурност в местата, които са вакантни, трябват около 1 млрд лв.
Стои въпросът и колко средства да се отделят за издръжка, колко за заплати на личния състав и колко процента трябва да се дават за модернизация, за капиталови разходи. Това пък е свързано с изпълнение на функционалните задължения, с цялостната служба на хората, които служат в МО. Постигането на едно такова съотношение 60% за личен състав, 20% за издръжка и 20% за модернизация е въпрос на бъдещето. България и българският народ трябва да направят това усилие, за да бъде армията наистина модернизирана. С други думи тези пари трябва да бъдат намерени.
- Това обаче няма ли да наложи корекция в бюджета? Откъде биха могли да дойдат тези средства?
- Има няколко възможности. Първоначално, да се преразпределят парите, които има сега в МО. Т.е. военното и политическото ръководство на това министерство да седнат и да кажат: имаме толкова пари и сега ги даваме за това, това смятаме, че не е ефективно, това ще доведе до по-добър резултат и евентуално да преразпределят парите. Другият начин е, ако се преработят тези планове на национално ниво и се наложи корекция, тогава ще се наложи да се мисли за тази корекция в бюджетите. Трябва обезателно да кажа нещо: в повечето случаи, когато говорим за националната сигурност, за реформи, за корекции, говорим за МО и за армията. Секторът „сигурност" е доста по-сериозен и обхваща и други структури. Досега цялостен стратегически преглед на сектор „сигурност" не е правен. Многократно е правен на военното министерство и на армията, но той не изчерпва въпросите с националната сигурност. Така че един стратегически преглед на целия сектор категорично е необходим.
-Има ли противоречие между правителство и президент за това на кое трябва да се наблегне – на сухопътните войски или на изтребителите?
-Аз мисля, че няма противоречие. Свидетел съм на цялостния процес за модернизация на армията и на проектите в трите вида въоръжени сили. Противоречие няма, тъй като и ние смятахме, че трябва да вървят трите вида въоръжени сили – и ВВС, и сухопътни войски, и ВМС. Те и така щяха да тръгнат, но нямаше готовност да стартира проектът на Сухопътни войски според изискванията, за да може да се разпредели един такъв финансов разход във времето. ВВС и ВМС бяха готови с тези проекти, ние даже смятахме, че трябва да ги гледаме само тях двата. Защото няма време за губене, отлагането води до съвсем други резултати. Ще се загубят способности и за охрана на въздушното и морското пространство на България и изпълнението на задачите, които флотът има. Няма изкуствено разделение на трите вида сили, а просто стана така, че двата проекта бяха готови и се заделиха специално за тях пари. Сега от резултатите от КСНС разбирам, че общите усилия са да се направи така, че евентуално за проектите за ВВС, за многоцелевия изтребител и за модулния патрулен кораб да се намали ежегодната тежест, която трябва да се отделя. За 2017 г. са 400 млн. Ако се разтеглят във времето и се договори с фирмите-доставчици, с държавите или с тези, които евентуално ще строят кораби, да не стане за 5-6 години, а да стане за 7-8, това означава, че годишното усилие няма да е 400 млн., а за флота и за авиацията ще е примерно 250 млн и ще останат 100 млн и за сухопътни войски. Така ще може да стартира и третият проект и да вървят заедно. Не бива да се противопоставят трите вида войски, и трите имат огромна нужда от модернизация.
-Кой според вас е най-добрият вариант за нов изтребител?
-Има три предложения от 2012 г. - за Юрафайтър, за Ф-16 втора ръка и евентуално нов Грипен. През 2012 г. бях член на работна група, ръководена от настоящия президент, който тогава беше зам.командващ на ВВС. Тогава най-добрият вариант беше Ф-16. Но през 2013 г. правителството подаде оставка и проектът не се осъществи. След това започна да се бави във времето, наново започнаха нещата. Може "Грипен", който е предложен от тази работна група, да е правилният вариант. Нещата доста се промениха от 2012 г. Ние изказахме мнение против вземането на това решение, тъй като се бързаше много. Нито комисията по отбрана е запозната, нито хората в НС, които се занимават с тоя сектор, не искахме да се бърза. Пак казвам, може и това да е най-добрият вариант, но нашето виждане е, че купувайки една система въоръжение, тя може да бъде нова, прекрасна, но да не бъде част от система за сигурност. В повечето случаи всичко е в система, не е само една машина да лети. Тогава казахме, че е прибързано служебното правителство да прави такова нещо. Нормално е да има парламентарен контрол, да се гледа в комисия, за да харчим парите най-разумно и прозрачно.
- Какво мислите за връщането на наборната служба?
- Не можем да си позволим подобно нещо. Връщането на наборната армия няма да има този ефект, който се очаква и за който се говори. Тя не може да бъде върната във формата, която беше преди премахването й. Разчетите са, че ще е нужен ресурс от около 100 млн на година за наборна армия. За 6 месеца ще вземаме около 15 000 младежи, но те няма да научат почти нищо освен да държат автомата „Калашников", да лягат и подскачат. Смятам, че тези пари са необходими за модернизацията на българската армия. В закона за резерва сме предвидили на доброволен принцип да се готвят младите българи, които отговарят на изискванията, да минават такава подготовка в националния център в Плевен. Така трябва да запълваме резерва. Казармата няма да се върне в скоро време – нито му е времето, нито е ефективна. Може и да дойде това време, но сега имаме по-важни приоритети – модернизиране на професионалната армия, която трябва да стане наистина елитна, да допринася за общата сигурност на съюза, да си изпълнява конституционните задължения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
