- Господин Павлов, доколко вътрешнополитическите битки у нас зависят от международната ситуация?
- Слава Богу, засега поне, въпреки опитите от страна на националистите да се раздухват страхове от терористична заплаха, мигрантска криза и т.н. виждаме, че това хваща дикиш само в една малка част от населението. Първо, нашият народ като цяло има по-здраво разбиране за тези неща и не се поддава на паника. Второ, всички останали политически сили имат почти еднакви позиции по отношение на тези заплахи. Няма различия ляво-център-дясно. Няма дори етнически различия. Позицията на ДПС не е по-различна от тази на останалите партии.
В крайна сметка да се свири на тази струна носи някакви дивиденти, но не прекалено големи.
- Какво спечели и изгуби България за 10 години членство в Европейския съюз?
- Не виждам нещо да е загубила. Категорично. Спечели страшно много неща. Спечели мечтата на няколко поколения да пътуват из Европа с личната си карта, дори не с паспорт. Хората от моето поколение, за да напуснат България, освен от виза от страната, в която отиваха, имаха нужда и от изходна виза. Тогава пътуването беше цяло приключение, докато напуснеш страната. Сега, всеки, когато пожелае, взима самолета, влака или автобуса, и отива в която иска държава от ЕС. Нашите деца и внуци учат вече в най-престижните европейски университети, ползвайки съответните намаления за граждани от Евросъюза. Една държава в ЕС, при всичките недостатъци на европейската система за сигурност, е много по-защитена, отколкото една държава , която е оставена сама на себе си. В този смисъл политиката на България е изключително правилна. Правителството ни, както и повечето политически сили, с изключение на националистите, се придържат към становището, че сигурността на Европа е в защита на външните граници, а не само вътрешни граници. Много малко са тези, които споделят изолационалистките виждания на някои централноевропейски лидери.
- Изминалата година донесе сериозни промени в българската политика - нов президент, показателен протестен референдум, оставка на правителство, курс към предсрочни избори. Кризата на политическото доведе до роенето и появата на нови играчи и прегрупирания. Могат ли да се окажат проблем за политическата система през 2017 г. както фрагментацията, така и консолидацията?
- Разбира се, че е възможно. И то не толкова фрагментация или консолидация, защото фрагментацията е проблем само за онези политически партии, които се люспят. Те са застрашени от това да не минат бариерата. Такава съдба очаква ДСБ, новата партия на Христо Иванов "Да, България" и ДОСТ на Лютви Местан. Да, те се отцепиха от едни по-големи коалиции или партии и се опитват самостоятелно да правят политика. Изследванията обаче потвърждават, че нямат шанс да се доближат до 4-процентната бариера. Забелязва се обаче все по-голямото недоволство, да не кажа, че в някои среди има направо омраза към елита. И ако отворите някои страници в социалните мрежи или в интернет, виждате каква силна омраза има към известните, към хората, които се явяват и говорят по телевизията. Тези настроения има опасност да се фокусират в една или две партии на протеста. Със сигурност вече съществува и има вероятност да мине бариерата партията на Веселин Марешки. Тя едва ли ще вземе онези над 400 000 гласа, които той получи като личност на президентските избори. Но близо половината от тях спокойно биха отишли в ръководената от него партия и той би присъствал в следващия парламент с една немного голяма, но много важна парламентарна група.
- Продължават дебатите дали трябва да има мажоритарен избор и каква да бъде избирателната ни система. Коя според вас е най-приложимата за България?
- Тоталното разминаване е всъщност между всички експерти, независимо дали са математици, социолози, политолози, и една социоложка. Има консенсус между експертите, че изцяло мажоритарната система води до тежки изкривявания. Достатъчно е да посочим резултатът от последните президентски избори в САЩ, където Доналд Тръмп загуби народния вот с 46% срещу 48% за Хилъри Клинтън. Но в електоралната колегия, която се избира на мажоритарен принцип, той имаше 306 гласа срещу 232, т.е. в проценти 57% на 43%. По-голямо изкривяване от това, където загубилият народния вот получава мнозинство в електоралната колегия, е трудно да си представим. Има и други причини - колко много гласове са загубени. В конкретния случай 54 % от гласовете са загубени. Ако се търси някакво решение за България, което да удовлетвори исканията за мажоритарен избор, това би било някаква смесена система. Най-добре от типа на немската избирателна система, с известни модификации. В крайна сметка, не случайно Германия е лидер в икономическо, а и в политическо отношение в Европа.
- Очаквате ли пряко или под някаква форма Слави Трифонов да се появи на тези избори и как би променил той разположението на силите ?
- За Слави Трифонов все още не е ясно какво ще прави. Засега ангажиментите от негова страна и на сценаристите са, че няма да правят политическа партия. Все пак има време. Може да изиграят някакъв междинен ход и да подкрепят някаква съществуваща политическа сила. Предстои да видим. Но това ще бъде другият магнит за популисткия вот.
- Обединените патриоти вече са балансьорът в българската политика и възможен партньор за всеки един от потенциалните победители на предстоящите избори. Как виждате тяхната роля след вота напролет ?
- Националистите освен собствения си електорат, привличат също така и не малък протестен вот. Все пак на следващите избори първите две места ще бъдат за системните партии ГЕРБ и БСП. Като, разбира се, коя ще победи, е трудно да се прогнозира отсега. В момента ГЕРБ води, но преднината е в рамките на 2-3%. Разлика, която е напълно постижимо да бъде стопена в рамките на кампанията. Може да бъде и увеличена, но едва ли с много. При всички положения първите две сили ще имат доста близък резултат, да кажем между 70 и 80 депутати всяка.
- Ако наистина се получи патовата ситуация от 2014 година и невъзможност да се състави кабинет, възможна ли е голяма коалиция с участието на БСП и ГЕРБ?
- На този етап нашето общество не е готово да преглътне подобна комбинация. Това би могло да се случи може би след два или три изборни цикъла. В момента на фона на това недоверие към елита, подобна коалиция би се възприела не като коалиция в името на националните интереси, а като коалиция в името на далаверата. Или, както някои казват и ще го казват все по-гръмко, ако тази коалиция се реализира, когато всички са на власт, в опозиция е народът. Така че такава коалиция би донесла негативни последици и на ГЕРБ и на БСП. Разбира се, ако Слави Трифонов направи партия и тя се представи доста силово, тя би имала резултат като този, близък до ГЕРБ и БСП. И тогава може да се окаже, че единствената смислена алтернатива е подобна коалиция. Но аз не съм сигурен дали двете големи политически сили биха рискували. Може би по-скоро в такъв случай те биха отишли на нови предсрочни избори. Малко вероятно е, но не го изключвам.
- Това означава ли, че едно служебно правителство може да стане дългосрочно управляващо?
- Ако този вариант се случи, да, служебното правителство ще управлява дългосрочно. Като служебното правителство може да не е едно и също. Това е правителство, което е отговорно пред президента и той може да прави промени в него във всеки един момент.
- Да очакваме ли, че предсрочните избори могат да отворят повече въпроси, отколкото да дадат отговори?
- Да, всичко зависи все пак от това кои ще бъдат участниците в изборите, защото все още не сме напълно сигурни в какъв формат ще се явят някои от кандидатите и второ- какви ще бъдат резултатите, за което ключово значение ще има избирателната кампания. Много въпроси ще получат отговор през следващите три месеца, тъй като изборите най-вероятно да бъдат на 26 март, с възможни отклонения - на 2 април или на 19 април. Това означава по-малко от три месеца дотогава.
- На първо време обаче чакаме новият президент ген. Румен Радев да състави служебно правителство, нали?
- Да видим кога ще състави служебно правителство, защото той има някакви изявления, които показват, че можело и да се забави. Това показва, че след президента Росен Плевневлиев, който директно наруши Конституцията, се оказва, че новият президент има намерение да наруши, ако не буквата, то духа на Конституцията. Защото идеята на съставянето на служебно правителство и съответно насрочването на избори, е България максимално кратко да се управлява от правителство, което не отговаря пред никого. А кабинет в оставка не отговаря пред никого. Всъщност поставяме рекорд - два месеца и половина България да се управлява от правителство в оставка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
