Таня Михайлова е заместник –министър на образованието и науката. Пред "Стандарт" тя коментира какво ще се случи в професионалното образование през новата учебна година, което бе поставено като приоритет от правителството.
- Г-жо Михайлова, какво е разпределението след третото класиране на учениците след седми клас, кандидатствали да продължат образованието си?
- В трите етапа на класиранията за кандидатстване след 7 клас има данни за участвали 47 356 брой ученици. В професионални гимназии и паралелки 21 966 са записани след първите два етапа на класирането. Това са 46% от учениците, без спортните училища и тези по изкуствата и културата. От 21 966 ученици в професионални гимназии и паралелки, 13 810 са записани по първо желание в първо класиране. Това означава, че за малко над 62% от учениците в професионалните паралелки и училища, професионалното образование е първи избор. Общо 17 993, или почти 82%, са приети по първо и второ желание в професионална гимназия или паралелка.
- Колко ученици, успешно завършили седми клас, не са се записали след трето класиране и ще бъдат ли издирени, за да продължат образованието си?
- Причините да не се записват учениците са най-различни. Информацията от последните години сочи, че една от тях е емиграцията, но има и родители, които не позволяват на децата си да продължат обучение – дали поради бедност, дали от неразбиране, че образованието е ценност и ще гарантира по-добър шанс в живота на децата им. Някои деца спират да учат, защото родителите им ги принуждават да работят. Точно заради това се създават екипи, които да установят във всеки индивидуален случай каква е причината едно дете да не ходи на училище и да се помогне.
- Колко профилирани и професионални паралелки ще бъдат закрити след третото класиране след седми клас?
- Началниците на регионалните управления на образованието имат право да не закриват паралелки след трето класиране, след като е направен анализ. За професионални паралелки имаме предварителни данни към 10 август за 108 закрити паралелки след трето класиране. За миналата учебна година това са били 293. Приемът в училищата обаче ще продължи и след трето класиране, за да се даде възможност на всеки ученик да продължи образованието си. Освен това министър Красимир Вълчев изпрати специално писмо, с което поиска да не се закриват паралелки по професии, които са важни за икономиката на региона или са уникални. И всеки ден в МОН постъпва информация за взети решения за запазване на паралелки съвместно с общините и местния бизнес.
- Кои са най-желаните и най-нежеланите специалности?
- Има засилен интерес и към профилирани, и към професионални паралелки. И в профилирани, и в професионални паралелки се приемат ученици с висок бал, което е показател, че за част от тях приоритет е профилираното или професионалното образование. Ако става дума за специалностите от професии в професионалното образование, има различни видове проучвания за интереса и статистики. Едно от измерванията е броят на учащите в тях. Към момента можем да дадем брой ученици, които тази година завършват 12-ти клас по професионални направления. Първите шест са: Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг - 3134, Електроника, автоматика, комуникационна и компютърна техника- 2450, Моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства – 1858, Електротехника и енергетика - 1827, Администрация и управление - 1821 и Строителство- 1182.
След приключване на есенната сесия на държавните зрелостни изпити ще имаме и данни за това в кои специалности най-много учащи са придобили професионална квалификация. Данните до момента показват, че има най-голям интерес към паралелки по компютърна техника и технологии, към икономическа информатика, автотранспортна техника, икономика и мениджмънт, механизация на селското стопанство, производство на кулинарни изделия и напитки, кетеринг и т.н.
Професиите с най-малък брой обучаващи се са тези, които в повечето случаи са или нови, или не са подходящи за училищната система, но са част от Списъка на професиите за професионално образование и обучение, като например Библиотечно-информационни науки и архивистика, Терапия и рехабилитация и други.
- Има ли МОН данни в кои специалности на професионалните гимназии учениците се реализират най-добре и къде - най-зле?
- Данните, с които разполага статистиката за последните кризисни години, не отразяват напълно динамиката на пазара на труда от последната една година. Когато говорим за реализация, трябва да кажем няколко неща. Първо, преминалите през някои видове професионално образование и обучение продължават успешно във висшето образование. Такива са специалностите от професионални направления „Стопанско управление и администрация", където почти няма завършващ, който да не продължава да учи във висше учебно заведение. На второ място идва „Архитектура, урбанизъм и геодезия".
Друга голяма част от завършващите професионално образование се реализират и директно на пазара на труда у нас. Такива са направления, по които обучението е специфично и има добро предлагане на работни места и условия. Тук първенци са специалностите от направления „Минно дело" и „Моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства".
Без да имаме представителни данни за реализация на завършилите професионално образование у нас и в чужбина, не можем да бъдем точни в това отношение, но самите работодатели и професионални гимназии споделят, че поради по-високото заплащане и условия на труд, завършващите специалности в сферата на туризма например по-успешно се реализират извън България.
- Транспортните фирми съобщиха, че са готови да дават до 3000 лева заплата за международен шофьор. В същото време стана ясно, че за дуално обучение в гимназията по автотранспорт в Пловдив няма нито един желаещ. Каква е причината?
- Дуалното обучение се въвежда от миналата учебна година на територията на област Пловдив. Вероятно не е разпознаваемо в някаква степен и достатъчно популяризирано, а липсват и традиции в тази посока. По непотвърдена информация, цитираната заплата от 3 000 лева получават тази част от работниците, които отговарят на високи и специфични изисквания. В училище ПГ по транспорт „Гоце Делчев" е реализиран прием в паралелки по професии „Техник по транспортна техника", специалност „Автомобилна мехатроника" и „Монтьор на транспортна техника", специалност „Автотранспортна техника". Приемът след завършен VIII клас още не е приключил. До момента няма закрити професионални паралелки в тази гимназия.
- На дискусия на вестник „Стандарт" и КРИБ в Пловдив транспортният бизнес постави въпроса за връщането на категория "С" в училище. Има ли развитие по темата?
- По тази тема дискутирахме многократно и там отново е въпрос на партньорство, на споделено финансиране на обучението, както и на реалистичност на придобиване на категория "С" още в училище, при положение, че и категория "В" се придобива едва след навършване на 18 години. Придобиване на категория „С" се осъществява при навършване на определена възраст – 21 години, регламентирано в Европейска директива и Закона за движение по пътищата. Към момента такова обучение се извършва по професия „Монтьор на подемно-транспортна техника", специалност „Подемно-транспортна техника, монтиране на пътни транспортни средства". Предложението на транспортния бизнес за „завръщането" на категория „С" в училище изисква синхронизиране на нормативните актове и извършване на необходимите промени. МОН ще инициира дебат с всички заинтересовани страни преди началото на учебната година.
- Къде най-успешно се развива дуалното обучение и какви са причините?
- Дуалното обучение е сред приоритетите на Министерство на образованието и науката. Направени бяха промени в Кодекса на труда, предстоят и други, за да се отговори по-добре на практиката. През 2015 г. стартира двустранен българо-швейцарски проект, който пилотира основните елементи от дуалната система на обучение в страната. До момента са включени 16 професионални гимназии в 11 града, 62 фирми и 425 ученика. Разработени са нови учебни програми за 5 професии, предстои разработването на още 6.
В други осем града местният бизнес и професионалните гимназии сами стартираха партньорство за обучение чрез работа, използвайки възможностите, които им дава законовата уредба. Разрастване на обучението чрез работа ще се получи и при стартирането на голям проект с европейско съфинансиране, познат като Домино 2, от учебна година 2018-2019. Министерство на образованието и науката може да създаде законовата, финансовата и експертната рамка, но най-важната предпоставка, за това да се случи дуалното обучение, е партньорството между училище и работодател и сериозният ангажимент на бизнеса да се ангажира със съфинансирането и съорганизирането на обучението, което е и същността на дуалното обучение.
- От Министерството на икономиката съобщиха, че са разработили примерен договор за дуално обучение, който регламентира отношенията между учениците и работодателите. Според Вас тази стъпка ще засили ли интересът към дуалното обучение?
- Предстоят обсъждания в тази посока. Това, което един специален договор между учащи и работодатели в дуалната система на обучение може да постигне, е по-добре да отрази спецификата на тези договорни отношения, при които учащият е едновременно и работещ в част от обучителния процес. В момента, в който се постигне съгласие да се върви в такава посока, всички работещи предложения са добре дошли.
- Бизнесът поиска да участва в подготвянето на учебници и учебни помагала за дуалното обучение. След срещата Ви с работодателите, има ли развитие в тази посока?
- Бизнесът по дефиниция е включен във всички етапи и аспекти на обучението в дуалната система на обучение. Без участието на бизнеса то просто няма да се нарича по този начин. Така че няма никаква пречка, обратно – задължително е бизнесът да участва от приема, през разработване на учебни планове, програми и материали до оценяване знанията на учениците. Нека обаче зададем и обратния въпрос – а готов ли и бизнесът да влезе в „обучителната си роля"? Наредбата за дуалната система на обучение предвижда доста отговорности на работодателите в това отношение, за които те тепърва следва да се подготвят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
