Срещата във формат "16+1" в София е толкова важна, колкото и европредседателството ни, казва Милен Керемедчиев
- Господин Керемедчиев, какво да очакваме от Седмата годишна среща в София на държавните и правителствени ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай в рамките на механизма 16+1 ?
- Тази среща е толкова важна, колкото и приключилото председателство на България на Съвета на Европейския съюз. Защото освен това, че страната ни промени стереотипи и разбирания в европейските централи, показвайки, че е равноправен член в Европа и на нея трябва да се гледа с друго око, вече трябва да се говори за откриването на България към Азия и най-вече към Китай. Защото до момента страната ни изостава от останалите източноевропейски държави в привличането на чуждестранни инвестиции от Китай. В момента Пекин най-вече се е ориентирал към Полша и Унгария като основни врати за настъпване в Източна Европа. Даже една Сърбия успява да привлече повече чуждестранни инвестиции и затова нашето председателстване на срещата във формат "16+1" става възможност да се постави България на картата на китайските инвестиционни интереси.
До момента предимно се говори за проекти от ядрената енергетика, през транспортни и структурни проекти, до концесии на летища, но в крайна сметка за момента няма реално реализирани големи китайски инвестиции в България. Унгария, например, успя да договори китайско финансиране на високоскоростна отсечка от Будапеща до Белград. В Полша работи специален координационен център, който прибира китайските инвестиции в региона. Мисля, че сега е времето на България да покаже, че може да бъде атрактивна и да се пребори с останалите източноевропейски държави за китайските инвестиции.
- Можем ли да очакваме такива за АЕЦ "Белене"
или пък автомагистрали и железопътен транспорт са по-реалистичен вариант ?
- Всичко това е много трудно реализируемо, защото аз съм присъствал на посещения на ниво премиери през последните 10 години, на разговори с китайски инвеститори и мога да кажа, че основният проблем, с който се сблъскват китайските инвестиции в България е това, че българското правителство не дава държавни гаранции за тези проекти.
В същото време китайците са свикнали да работят по този начин. И второ, България не желае самоучастие в проектите, което също е един от основните критерии за финансиране в съответната страна от Китай.
Поради тези две основни причини до момента преговорите удрят на камък. Разбира се, ние не можем, и това сме го заявили, да дадем държавни гаранции за големите инфраструктурни проекти, но България трябва да помисли и за миноритарно самоучастие в проектите, както го правят другите другите европейски държави като Унгария, Полша и Сърбия.
Само така ще можем наистина да достигнем до финалния подпис за реализацията на тези проекти.
- Какви са китайските икономически амбиции към Стария континент?
- Те са огромни и се увеличават след започналата вече търговска война между САЩ и целия свят.
В момента политиката на американския президент Доналд Тръмп е доста по-яростна спрямо Европейския съюз, отколкото срещу Китай.
Пекин всъщност направи много отстъпки пред американската страна, дори намали митата за внос на автомобили, което беше едно от най-сериозните искания на Тръмп. Също така
увеличи вноса на селскостопанска продукция, само и само да умилостиви властелина на Белия дом. Но за сметка на това Европа всъщност беше хваната в много сериозна хватка от САЩ, защото не само че търговската война тепърва ще се разраства, а санкциите ще растат, ако наистина президентът Тръмп изпълни всички свои закани за вдигане на митата за внос на европейски и автомобили в САЩ. Ако това стане факт, ще бъде изключително силен удар срещу Европейския съюз.
- Обявената търговска война от САЩ ще доведе ли до сближаване на позициите на ЕС и Китай ?
- 27% от брутния вътрешен продукт на Еврозоната съставлява износ на стоки и услуги, докато в САЩ това е 12%, а в Китай е 21%. С други думи
виждаме, че и Китай, и ЕС, са предимно експортно ориентирани икономики. В момента Китай гледа към Европа и ЕС, но и Европа вече започна да гледа към Китай, а и не само - и към Русия, и към други държави, за намиране на баланс в своята търговия, която тепърва ще страда тежко от американските санкции.
- Какво ще е значението на форума в София в контекста именно на търговската война ?
- Именно заради търговската война тази среща в София е изключително важна.
За пореден път казвам, че България трябва да подходи с цялото внимание и сериозност към този форум, защото той е толкова важен, колкото и нашето завършило Председателство на Европейския съвет. Защото България досега изостава от останалите източноевропейски държави по отношение на Пекин, не е във фокуса на китайските икономически гиганти.
Сега с този форум в София ние наистина можем да се поставим в центъра на събитията, можем да поставим на масата проекти, които са значими за региона.
България като цяло все пак е малка страна и ние трябва да предложим проекти, които касаят няколко източноевропейски и балкански страни. По този начин ние ще потвърдим ангажимента си за подпомагане на държавите от Западните Балкани и ще вкараме реални китайски инвестиции в инфраструктурни проекти в региона.
А от друга страна пък ще бъдем по-атрактивни към китайските инвеститори, защото ще покажем
по-големи проекти, които биха били по-интересни за Пекин.
- Това означава ли, че можем да бъдем балансьор с тази среща на върха и в отношенията на ЕС с Пекин ?
- Да, можем да бъдем балансьор. До момента не сме такъв, но сега получаваше шанс да изиграем такава роля. Затова пак повтарям, че трябва да подходим изключително сериозно и отговорно към форума "16 +1".
- Доколко е вярна тезата, че Западна Европа не гледа с добро око на опитите на Китай да влезе в ЕС през бившите соцдържави ?
- Да ви кажа честно, западноевропейските държави открай време се стараят да имат добри икономически отношения с Китай. Знаете, че наскоро беше изградена директна железопътна връзка от Китай до Великобритания за превоз на стоки. Така че от една страна Европейският съюз до момента имаше рестриктивна митническа политика към Китай, но сега принуден да се защитава от сериозната агресия на САЩ като търговска политика.
Затова ЕС в момента избира по-малкото и по-предвидимото зло, което е по-сериозно отваряне към китайския пазар. Източна Европа се нуждае най-много от такива инвестиции, особено при положение, че китайците се интересуват от големи инфраструктурни проекти, които биха вдигнали добруването на целия регион. Така че не виждам някаква ревност от страна на Западна Европа към страните от Централна и Източна Европа в инвестициите от Китай. В крайна сметка, всички държави-членки на ЕС свободно се и конкурират помежду си, освен, че си и сътрудничат за привличане на чуждестранни инвеститори. А България, подчертавам го отново, до момента изоставаше в това отношение.
- Доколко срещата в София е шанс за наши фирми да намерят пазари в Китай ?
- При всички положения на тази среща трябва да се гледа като на голяма възможност за българските компании. Много е важно да подчертаем, че българските минерална вода, кисело мляко, вина, вече са известни на китайския пазар и ние сме дали, да не кажем максимума, но оптималната възможност за задоволяване на този наистина огромен пазар. Тук говорим за съвсем друг тип срещи, които биха се осъществили. Отново казвам, България е прекалено малка, за да влезе във фокуса на големите китайски компании и затова трябва да се подготвим с големи проекти, които да касаят поне 2 или 3 източноевропейски и балкански държави и по този начин всъщност да станем по-интересни на китайските инвеститори.
Антония КЮМЮРДЖИЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
