- Г-н Батков, каква беше 2016 г. за България, а и в личен план ?
- За България годината не беше лоша, на фона на обстановката в региона и света, все пак отчетохме икономически ръст. Продължава обаче разслоението между шепа много богати, към които аз не се причислявам, и огромната маса българи, които все повече обедняват. Продължава изселването на млади, работоспособни българи, за което ме боли сърцето. Пътувам ли някъде 2/3 от пасажерите в самолета са млади хора, които отиват да си търсят щастието и почти сигурно няма да се върнат. Току-що четох една статистика, че тази година ще подобрим антирекорда по раждаемост - с 60 000 бебета. Сигурно са повече с тези, родени в чужбина, но доколко те ще останат българи?
Продължават големи системи в обществото да буксуват - образованието бълва млади хора с дипломи, но с неясни специалности - без занаят и мотивация за работа. В здравеопазването 4-5 пъти са увеличени разходите за 15 г. при намаляващо население, а качеството не се е подобрило. Правосъдието буксува по същия начин.
Не съм враг на членството ни в ЕС, но една от причините за тези проблеми е влизането ни в Европа. Дори защото отпуши емиграцията. Все повече срещам хора на 45-50 г., които продават бизнеси на половин цена и започват отначало.
Бях преди месец в Мадрид, за по-малко от 24 часа срещнах петима българи. Всички до един милеят и тъгуват за родината, но няма да се върнат. Като основна причина изтъкнаха, че не защото биха живели по-бедно в България, а защото в чужбина животът е по-спокоен, по-сигурен. Казаха ми: "Можем да се радваме на малките неща, докато това в България го няма". У нас има излишно напрежение, негативни емоции, престъпност.
- Кои са най-значимите политически събития на отиващата си година?
- Голямата новина в политиката бяха президентските избори и референдумът. Политическата класа и елитът получиха червен картон от народа. На парламентарните избори напролет ще видим същата картина. Мисля, че ако големите класически партии не променят визията си, ако не сменят политиците си над 55 години с нови лица, ще получат звучен шамар. Очаквам още изненади. Историята с референдума бе класическа изява на пряката демокрация. Всички разсъждения дали да приложим това, което е казал народът, макар да не стигали 13 000 гласа, са смешни. Незабавно трябва да се въплътят в закони решенията на референдума.
Трябва да престанем с това политическо надвикване, с ударите под пояса. И може би в името на по-спокойно бъдеще ГЕРБ и БСП трябва да помислят за една голяма коалиция. Което да даде стабилност, предвидимост, ясна перспектива, както на все по-малко оставащите българи в страната, така и на бизнеса и на чуждите инвестиции.
- Какво очаквате да се промени в икономическите условия ?
- Трябва да се подобри инвестиционния климат, тази непрекъсната борба срещу лицензионни режими, бюрокрация. Имам два големи инвестиционни проекта и мога да заявя, че ситуацията е катастрофална. Държавата трябва да започне да стимулира бизнеса, създаването на работни места, развитието на Родопите, Сакар, Северозападна България. Поведението на търговските банки е нелогично, тъпкани са с ресурс, а все по-трудно дават кредити. И БНБ има голяма роля - да промени регулациите, да "развържат колана".
Борбата с монополите е важна, трябва да въведат квоти за местното производство. Едното от негативните последствия, че се отворихме за чуждите стоки, а малкият и средния бизнес бе унищожен. През 1989 г. в селското стопанство сме произвеждали 3,5 пъти повече отколкото потребяваме - месо, мляко, плодове и зеленчуци, сега не може да се изхраним. Не може да се дават субсидии на единица площ - едно е да обработваш жито и, друго е лозе. Политиците трябва да вдигнат глава от партийните ежби, от желанието да се обогатят, да уредят роднините си и децата, сигурно са го направили за 26 години, и поработят и за народа.
- Като един от авторите на Конституцията как оценявате исканията за промени в нея, за свикване на Велико народно събрание?
- Конституцията като цяло е добра. Но не съм съгласен, че не допуснаха един от трите въпроса за референдума - да се намалят депутатите от 240 на 120. Това не е въпрос за ВНС. Но за избора на съдии и полицейски началници е сериозен въпрос и трябва да се направи конституционна реформа чрез ВНС. И да се реши да няма повече Велико събрание, което изигра ролята си.
- Какви са очакванията ви за новия президент Румен Радев?
- Той получи безпрецедентен кредит на доверие от различни по възраст,политичеески пристратия, религиозност и местонахождение в страната и в чужбина българи. По това си приличаме с американския народ, които направи подобен избор. Президентът трябва да формулира национални приоритети, около които да се опита да обедини нацията. Както хората в България, така и сънародниците ни зад граница, особено в Македония, Сърбия, Бесарабия, Украйна. Трябва ни една по-гъвкава външна политика, което задължително да включва нормализиране на отношенията с Русия, сближаване с новата вълна членки на ЕС - от бившия комунистически блок, с които сме с по-близки като манталитет и мащаб, икономическо развитие и БВП. Балансирана политика с Турция и лоялност вътре в ЕС и НАТО.
- Успяхме ли да останем остров на стабилност в разгара на бежанската криза и войната в Близкия изток ?
- В голяма степен, да. Но не защото държавната машина си върши работата много добре, а защото сме общество, което като цяло е толерантно към чужденци и друговерци. Аз съм с две ръце да бъдат подпомагани бежанците, каквито са идващите от Сирия, Судан и Еритрея, но не и икономическите мигранти. За тях границата буквално трябва да се затвори.
- Къде е България в играта на големите световни сили, успява ли да защити своя национален интерес?
- Според мен, не. Ние просто така и не се определихме, опитваме се да другаруваме с големите в ЕС, но сме твърде малки. Загърбихме Вишеградската четворка, където ни е мястото. Те няколко пъти ни протегнаха ръка, ние ги окуражихме и накрая им обърнахме гръб. Говоря точно по общоевропейската политика за мигрантите. В същия момент сервилничим с Турция. Която е най-големият риск за България, първо заради мигрантите, второ заради фундаментализма там, трето заради откровената намеса във вътрешните ни работи. Скандално е Анкара да плаща за религиозни училища у нас. Отношението към Русия също е скандално. Личното ми мнение е, че направихме всичко да провалим "Южен поток", което граничи с национално предателство. По отношение на "Белене" е по същия начин. Говорим за висока технология, за хиляди работни места и за район, който е забравен от Бога.
А за корупцията, истината е, че тя е чудовищна. В момента сериозният бизнес е разделен на три - едната е схемаджии, които са накацали около еврофондове, агенции, които раздават благини. Вторите са грантаджии и третата са всички останали, които са голямата маса и седят и скърцат със зъби, защото едвам оцеляват, а много и фалират.
Иначе като народ не сме лоши хора, милозливи и съпричастни сме. Просто няма каузи, които да обединят хората. Имам племенник, който учи в Германия. Има много българи в Берлин, опитали се да направят организация за подпомагане. Опитали се да се срещнат с посолството 4-5 пъти, дори не могли да се видят с някого - да им поискат една стая, а 80 на сто от стаите са празни. Същото е и Агенцията за българите в чужбина. Това е егоизъм, всеки се е свил в себе си, опитва се да оцелее, вместо да се разгърне, гледа в канчето на другия, завижда, доносничи, интриганства.
Лошоно е, че нямаме приоритети, около които да се обединим. И тонът го задават политиците. Например, отиващият си държавния глава. Погледнете последните му изказвания. Така ли обединява нацията?
- Как тези обществено-политически процеси се отразяват на медийния пазар?
- В ерата на глобалната мрежа и доминиране на електронните медии, печатните губят позиции като тираж, но пък всички те имат и електронни варианти. Рекламният пазар за печатните медии се свива. Но оце по-големят негатив е, че сме свидетели на нелоялна конкуренция. Преди 13 години купих "Стандарт" заради покойния ми баща Костадин Батков, който беше голям журналист и честен човек. Винаги съм се опитвал да създам максимална свобода на журналистите, без да ги цензурирам и да давам опорни точки. "Стандарт" е последното нещо, от което ще се откажа въпреки постоянните удари под кръста. Като пускането на всевъзможни слухове, например че вестникът щял да става седмичник, което е пълен абсурд.
Ще продължа с цената на всичко да пазя "Стандарт" като независим вестник. Да е медия, която не брани корпоративни интереси. Аз самият нямам какво да "пазя" като интереси. И по това се отличавам от някои други издатели. "Стандарт" се бори на пазара, има затрудненията, които всеки пазарен субект изпитва. Но успяваме да ги балансираме и със субсидии от моя страна, които не са доминиращи. С други думи Тодор Батков не е спонсорът, който да плаща сметките, както в други конкурентни всекидневници. Убеден съм, че "Стандарт" го е имало, има го и ще го има. Докато спонсорите на другите ни конкуренти може и да им секне желанието да спонсорират. Така, че да помислят за себе си.
- Догодина "Стандарт" става на 25 години. Кои са нещата, които ви карат да се чувствате горд с вестника?
- "Стандарт" се утвърди като водещ вестник по тираж, читателска аудитория, като тематика и изказ. Като независимост, което доста рядко се среща по нашите географски ширини в това конкретно време. Напипахме една много важна ниша, в който един влиятелен вестник може да е в полза на обществото - кампаниите на "Стандарт". Като "Чудесата на България", благодарение на тази кампания няма община, учебно заведение, музей или хотел, който да не е вкарал културно-историческото наследство като водеща тема. Благодарение на тази кампания държавата започна да инвестира много пари в туризма. Другата кампания е "ДА! На българската икономика". Само за една година изпълнителната власт се срещна с местния бизнес по региони, поставиха се конкретни въпроси и ангажименти и те се изпълняват. И се решават големи въпроси: да престанат специализантите-лекари да плащат на държавата и да отпадне такса "задължение към обществото" за енергоемките производства. Това означава много за конкретни фирми, трудови колективи, за заплати и това спомага за този ръст на икономиката. Вестникът не само напипва проблемите и ги довежда до знанието на тези, от които зависи разрешаването им, но критикува и "шуми", докато даден проблем не получи решение.
- Как ще коментирате сегашното състояние на българския футбол и в частност - Левски.Ходите ли на мачовете им?
- Продължавам да съпреживявам победите и загубите на Левски. Почти не ходя на стадиона. Не общувам със Спас Русев, но му желая успех. За 17 година преживях с левски всичко - от най-хубавото, което може да изживее президентът на най-популярния клуб, до най-трудните моменти. Свидетели сме на много успешен бизнеспроект във футбула - Лудогорец. Очевшднж Лудогорец доминира и ще продължи да го прави. Има сериозни успехи и на международната сцена. Домусчиев е човек със здрава ръка и развива Лудогорез като типичен бизнеспроект. Много му помогна обстоятелството, че няма голяма маса привърженици, изпълнени с очаквания и няма ветерани, повечето от които звезди.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
