Радомир Чолаков е изпълнителен директор на „Каолин". Роден е в Пловдив, завършва право в СУ "Св. Климент Охридски", специализира в Германия. „Каолин" е действаща компания от 92 години. Дейността й е добив на индустриални минерали – кварцов пясък за химическата, порцелановата, стъкларската индустрия, металургии. От 2014 г. компанията има германски собственик - "Кварцверке", който е в топ 5 на европейските фирми в добива на индустриални минерали.
- Г-н Чолаков, липсата на кадри е основен проблем на бизнеса, поставян не веднъж и на Националните дискусии на в. „Стандарт" и КРИБ „Да! На българската икономика". Как стоят нещата към днешна дата, има ли развитие по темата през последната година?
- През последната година за проблема започна да се говори много, което е добре, защото преди се премълчаваше. Фактите са тези. В България се очертава драматичен дефицит на кадри със средно техническо образование. Или ако го кажем по-просто - дефицит на хора, които могат да направят нещо с двете си ръце. Да иззидат стена, да свържат две жици, да заварят тръба и т.н. Изобщо не говорим за по-сложните специалности, като мехатроници, оператори на сложни производствени машини и др. Съществува колосален дисбаланс между завършващите общообразователните училища и завършващите техникумите. Съществува проблем с качеството на обучението в редица техникуми. На практика големите производствени предприятия трябва да набират кадри измежду тези, които са завършили някакъв техникум, какъвто и да е той, и да ги обучават наново. Тези т.нар. „кадри" са измежду децата, които не са в гимназите, не са заминали в чужбина и не са отишли да учат някоя модерна хуманитарна специалност във ВУЗ-овете в големите градове. Разбирате, че човешката база, върху която се крепи производството, става много тясна и несигурна. Когато казваме „Да! На българската икономика", трябва преди това да кажем „Да" на обучението на хората, които ще носят на гърба си тази икономика, които ще работят с ръцете си и ще създават материалния свят, в който живеем. Приемам, че след време всички тези умения ще бъдат усвоени и практикувани от роботи. Но дотогава ще трябва да се справим някак с липсата на хора. Впрочем, за производството на роботи, поне в началото, също ще трябват хора. Шегата настрана, но проблемът е сериозен.
- „Каолин" инвестира в училищата във Ветово и Сеново за подготовка на кадри. Бихте ли разказали повече за проекта, какви пречки срещате и какви са очакванията Ви?
- По инициатива на колегите ни от фирмата-майка „Кварцверке" миналата година стартирахме първата паралелка дуално обучение с ОУ „Васил Левски" в гр. Ветово по специалността „Обогатители в минната промишленост". Честно казано, започнахме на сляпо. Разбрахме се с ръководството на училището, обявихме прием и зачакахме. Оказа се, че от 26 ученика, постъпващи в 9-ти клас, 13 избраха да се запишат в нашата паралелка. Първата среща, която направихме с родителите и учениците, е едно от най-трогателните неща, на които съм присъствал. Хората се бяха пременили с новите си дрехи, децата бяха спретнати и сериозни. Те идваха, за да учат и същевременно да усвоят професия, с която после да могат да започнат работа в „Каолин". Излъчваха такава надежда! Ние бяхме тяхната надежда! Отговорността е смазваща.
На 1 септември във фабриката ни във Ветово ще открием учебен център, в който влагаме близо един милион лева. Това е един учебен производствен цех, обзаведен и оборудван с машини по немски дизайн. От следващата година в него ще се провеждат часовете по практическа професионална подготовка. Сега чакаме резултатите от новия прием на ученици. Вчера си говорихме с ръководителя на НR-отдела ни, че много ни се иска интересът към дуалната ни паралелка да се запази. Ако, обаче, се увеличи, ще се окажем изправени пред едно съвсем ново предизвикателство. На територията на една община, в която сме единствен голям работодател, да поемем цялата отговорност за средното професионално образование изобщо! Ще трябва да се справяме.
- Може ли дуалното обучение да намери решение за липсата на кадри и какви проблеми в по-масовото му прилагане вижда бизнесът?
- Да обучават ученици по системата на дуално обучение могат да си позволят само големи, много стабилни предприятия, които имат много дълъг хоризонт. Но дори и те могат да приемат и обучават ученици само съобразно реалните си нужди от работна ръка. Не може да се очаква фирмите да се нагърбят с държавна задача и между другото да станат и обучителни центрове. Дуалното обучение в момента е форма на „спасение по единично" за създаване на собствени кадри от тези фирми, които могат да си го позволят. А останалите? А учениците, които не могат да попаднат във форма на дуално обучение, защото в техния град няма такава? Те какво правят? С тях какво се случва?
Ща го кажа направо, с риск да прозвучи непопулярно. Концепцията на дуалното обучение е такава, че ако то би се въвело в пълен обем, бившите техникуми, които вече не се казват така, трябва да бъдат закрити. Понеже в България това няма как да стане, защото, както казахме, няма толкова фирми, които да поемат цялото средно техническо образование, то най-вероятно ще възникне остра конкуренция между дуалните паралелки и това, което е останало от техникумите. По-добрите деца ще отиват в дуалните паралелки и ще обезкървяват допълнително последните. Струва ми се, че в дългосрочен план дуалното обучение ще се обособи като елитно, частно професионално обучение. Трябва да бъде мислено по какъв начин то може да подкрепя другите средни технически училища, да ги подпомага методически и технически, да им предава опит. А не да ги изтиква допълнително в ъгъла. Впрочем такава симбиоза има в Германия, Австрия и там тя работи добре. Като сме казали „А", трябва да кажем и „Б" и да възприемем целия модел. А не да правим неща на парче и да си играем на ПР-инициативи.
- Как може държавата да помогне в това отношение?
- Казвам ви веднага – с учебниците. Специалностите в дуалното обучение, като всички други, си имат учебници. Никоя фирма не може да си позволи сама да издаде учебник по електротехника, металообработване, дървообработване или, ако щете, готварство. Най-простото нещо, което министърът на образованието би могъл да направи, е да повика фирмите, които имат дуално обучение в специалност металообработване (едва ли сме повече от десет) и да ги попита от какъв учебник имат нужда. После този учебник да се създаде, отпечата и да се раздаде включително и на механотехникумите. За да сме сигурни, че всички деца учат по една и съща методика и ще придобият едни и същи професионални умения. Това не е литература или история, където трябва да се развива мисленето и да има различни гледни точки. В пробиването на дупка в метал не може да има различни гледни точки. Това ще доведе автоматично до изравняване на стандарта в обучението и до общо вдигане на нивото. Само това да направим, засега е достатъчно. За другото можем да говорим после.
- Как стоят нещата със специалисти на по-високо ниво – намират ли се, подготвени ли са?
- С Минно-геоложкия университет имаме чудесно сътрудничество и дългогодишна програма за подпомагане на елитните студенти. Миналата година ни изпратиха осем студенти на стаж, от които ще назначим четирима на работа. 50% успеваемост на стажантска програма мисля, че е феномен. Тази година пък ще изпратим група студенти от МГУ на обучителна екскурзия в заводите на „Кварцверке" в Германия и Полша. Стараем се да помагаме и на висшето образование.
Но, като цяло, и тук проблемът с изтичането на млади мозъци е сериозен и особено опасен в сферата на техническите специалности. Нали те са тези, които трябва да са висшият ешелон на икономиката ни? Дори само намаляването на броя на студентите в дадена специалност води до намаляване на конкуренцията между тях и оттам – до спадане на мотивацията и нивото на подготовката им. И тук трябва да се търсят по-радикални решения, които са отговорност на образователното министерство и ректорите.
- Възможно ли е при вас да се „внасят" кадри от чужбина, както ще се прави в туризма и ще реши ли това проблемът?
- Шегувахме се с колеги, че с темповете, с които се обезлюдяват някои райони на страната, големите предприятия вече спокойно могат да си позволят да купят цели села и да раздават къщите на етническите българи от околните страни, ако правителството реши да ги покани да си дойдат в България. Шегата настрана, но мисля, че специално за висшия инженерен кадър трябва да се огледаме сред нашите студенти, които заминаха да учат в чужбина. Заплатите за такива специалисти в България вече станаха съвсем прилични. Може би просто това трябва по-ясно и по-директно да се комуникира сред децата ни, които са навън.
- Има ли според Вас генерално решение на проблемите?
- Има една стартова точка, от която можем да тръгнем. В момента професионалното образование и висшето техническо образование не са популярни. Не са „секси". Трябва да ги направим популярни и задачата на медиите в това отношение е ключова. Разберете, има стотици висшисти с хуманитарно образование, които карат таксита, но нито един заварчик или дори зидаро-мазач. Само този факт е достатъчен, за да стане ясно кои са перспективните професии. Ако държавата реши да подкрепи медиите за едни мащабни кампании, популяризиращи предимствата на професионалното обучение, полза ще имаме всички. Учебници и силни медийни кампании в подкрепа на професионалното образование - това е, което ни трябва на този етап.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
