Промени ли БСП позицията си за плоския данък, какво представлява новата икономическа политика на социалистите – предизборна или дългосрочна програма за съживяваме на икономиката и подобряване условията на живот? Какво представляват фондовете „Индустрия" и „Иновации", как БСП ще възроди кооперативното движение? „Стандарт" потърси отговорите на тези въпроси от Калоян Паргов, член на Изпълнителното бюро на БСП и лидер на столичните социалисти.
- Г-н Паргов, БСП хвърли бомбата с новата икономическа програма, наречена „Национален план за развитие на България". Безспорно сериозни заявени намерения, но как ще отговорите на опонентите си, че това са предизборни маневри, а не дългосрочен план?
- Това, от което страда България, е липсата на дългосрочна визията за развитието на държавата в 20–30 годишен период. Това е хроничен проблем, от който страдат и Европа, и европейските лидери. Истината е, че станахме свидетели в последните 25 години на политики на парче. Животът на правителствата продължаваше година-две. Формираха се управления само и само да се възползват от спечеления мандат. Истината е, че имаме нужда от по-дългосрочен план.
- Голяма неразбория стана с плоския данък, въведен от вашата партия при управлението на Станишев. Запазва ли се предложението в икономическата програма на БСП? Леви политолози ви обвиняват в завой надясно. Какво става?
- Плоският данък, въведен от правителството на Станишев, свърши своята работа. Събра повече пари, изпълни своята важна задача, за да може държавата максимално да изкара доходите на светло. Разбира се, в средносрочен план този данък вече не отговаря на целите и задачите, които искаме да постигнем, а именно -търсенето на по-справедливо разпределение на благата в държавата и акцентиране върху проблеми, за решаване на които държавата има по-голяма нужда от пари. Правим първата стъпка към връщането на подоходното облагане. Затова въвеждаме втора скала от 20% данък за доходите над 10 000 лева. Затова въвеждаме и елемента на семейно подоходно облагане. Според него всяко работещо семейство, което има едно, две или повече деца, ще получава отстъпка от данъка, който плаща. Така ще се окаже, че някои работещи семейства изобщо няма да плащат данък. Още нещо трябва да е пределно ясно - реализацията на една данъчна реформа изисква доста време. Необходимо е поне година да се дискутира в обществото.И в двете си правителства Борисов се хвалеше, че не вдига данъците, но на хората все повече им изтъняваха портфейлите при замразени доходи. Тоест, нещо очевидно се случва - инфлация ли има при дефлационни процеси в държавата, при икономическа криза, при липса на ръст в икономиката, при дефицити?! Или причината са неданъчните приходи в държавата? Пример за такъв неданъчен приход е увеличението на цената на билета за градски транспорт в София с 60%. На държавно равнище това са лицензи, такси, всякакви административни тежести. Същото е и с 10-процентния данък. Мислим си, че плащаме само 10%, но като теглим чертата и си направим сметка, виждаме, че някой незабелязано взема от нас много повече от 10%.
- Фонд „Индустрия" е една от най-интересните заявки в икономическата ви програма. Но на базата на тоталната деиндустриализация на България възможна ли е промяна за един мандат. Кажете нещо повече за този фонд.
- Все от някъде трябва да започнем и то веднага. Няма как изведнъж да станем индустриална държава, след като десетилетия наред вървяхме в точно обратната посока. Изглежда, че за нас е по-лесно да бъдем консуматорско общество. Но това изобщо не работи в наша полза. Доказателство е фактът, че по жизнен стандарт българинът е на последно място в класацията на ЕС. Ниският жизнен стандарт е и една от причините нихилизмът и евроскептицизмът да се ширят толкова много у нас. Фонд „Индустрия" съвсем не е нова идея. Предложихме го и миналата година. Тогава управляващите като че ли я възприеха, но не направиха нищо. А идеята се състои в това около половин милиард лева да бъдат инвестирани в 400-500 населени места. Тези пари трябва да бъдат предназначени за изграждането и развитието на производствени предприятия, които имат експортна ориентираност. Средствата трябва да бъдат отпускани от държавата по определени механизми и правила. Едно от условията трябва да бъде свързано с повишаване на заетостта. Не на последно място – по този начин ще спрем миграционните процеси към големите градове и извън България и ще развиваме кадри.
- Фонд „Иновации" е също нещо съвсем ново. Насочен е към слаборазвитите региони и това е нормално, но не е ли вече закъснял ход на базата на обезлюдяването в тези райони и какво ще направите, за да не потънат парите, вложени там.
- Този фонд е тясно свързан с фонд „Индустрия" и цели да подпомага млади предприемачи, които имат иновативни идеи. Така ще им помогнем да ги развиват. Освен това, ще съживим обезлюдените региони в страната. С помощта на фонд „Индустрия" ще ги направим привлекателни за живот, а с фонд „Иновации" ще създадем работа и перспектива за хората там. Живеем в 21-и век и иновационните технологии тотално са обхванали нашия живот. С тези фондове ще можем да балансираме развитието на регионите в България и ще стимулираме малкия и среден бизнес.
- Реабилитацията на кооперативното движение е сякаш най-амбициозната идея. Но след ТКЗС-ата, ДЗС-ата, и после убийството на земеделието по време на прехода, смятате ли че е възможно то да бъде възкресено. Доколкото ми е известно, кооперативното движение в България и в Германия са били най-силно развити.
- Да, точно така, били са най-силно развити. Така или иначе кооперативното движение е свързано с колективното използване на онова, което ни е дала природата като географско положение, земя, възможности за производство на плодове и зеленчуци – нещо, с което ние така се гордеехме в миналото и снабдявахме доста страни. Днес ние купуваме чужди продукти, неглижирайки българските и по този начин убиваме желанието на нашите предприемачи да се занимават със земеделие. Развитието на селското стопанство може да подпомогне развитието и на други сектори – като например машиностроенето, химическата промишленост, хранително-вкусовата промишленост и т.н. Предприятията в селското стопанство имат нужда от техника – защо да не я произвеждаме в България, да я поддържаме и ремонтираме тук?! Същото е и с продуктите за растителна защита, торене... Тоест задвижим ли земеделието, това ще доведе до развитието и на други сектори - директно и индиректно. Държавата може да подпомогне и продажбата на българската продукция. Има идея за изграждане на българска верига хипермаркети за хранителни стоки. Тя няма за цел да конкурира съществуващите в момента у нас чуждестранни вериги. Има за цел обаче да предлага български стоки, като ги изкупува директно от производителите.
- В програмата амбициозно се предвижда всички българи да живеят над прага на бедността. това звучи като фантастика.
- Не е фантастика, това е дългосрочна цел. Това е посока, това са низ от политики и мерки в рамките не на едно правителство и не на един мандат. Това е не политика на парче, а съгласие по основни цели и приоритети. Аз мисля, че жизненият стандарт и преодоляване прага на бедността е нещо, което може да обедини всички политици. Може да се започне да сериозна дискусия с всички политически партии и да се види как може да се реализира тази цел.
- За първи път от много години социолозите дават преди парламентарни избори почти равни резултати на БСП и ГЕРБ. Готова ли е БСП да управлява и с кого?
- Фактът, че резултатите на БСП и ГЕРБ са равни, е следствие от много процеси. Резултат е и от успешното ни представяне на президентските избори. Нашата подготовка за предсрочните парламентарни избори започна в деня след балотажа за президентския вот. Защото бяхме наясно, че оттук-нататък държавата влиза изборната спирала. БСП е готова да приеме подкрепата на всеки, който припознае управленската й програма.
- При варианта почти равни парламентарни групи на БСП и ГЕРБ и следствие на това трудно съставяне на кабинет, възможна ли е коалиция между двете най-големи партии, каквито вече се направиха в Европа при подобна политическа безизходица?
- В политиката са важни целта и приоритетите. Безпринципни коалиции е безсмислено да се правят. Пагубно е, особено когато те са с цел постигане на един или друг личен интерес или облаги. В този момент нашата концентрация е да спечелим максималното доверие, за да можем да бъдем първа политическа сила и да определяме центъра на развитие на държавата.
- Какъв президент очаквате да бъде Румен Радев – и той казва, че ще е на всички българи, но възможно ли е това? И изключвате ли в един момент БСП да се откаже от него, както стори това на практика ГЕРБ с Плевнелиев. Какво трябва да направи, за да се откажете от него?
- Очаквам Румен Радев да е силен президент. Президент, който отстоява българските интереси. Родолюбец. Президент, който умее да носи отговорност и се вслушва в стремежите и надеждите на българските граждани. Президент, който се бори за честта и достойнството на българската държавае. С когото заедно ще градим общество, което не е заложник на миналото, а е творец на бъдещето! А що се отнася до Плевнелиев, ГЕРБ няма как да се откаже от него, защото той бе издигнат от тях и през целия си мандат така и не успя да се еманципира от Бойко Борисов и ГЕРБ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
