Какво се случва във ВМЗ след взривовете в Иганово? Какви са шансовете на български фирми да се включат в плана "Юнкер"? Какви проблеми споделят инвеститорите и как правителството помага? Отговори на тези и други въпроси дава министърът на икономиката Божидар Лукарски.
Критиките на Първанов са опит за изместване на реформаторите като коалиционен партньор
Заради скъпия ток "Аурубис" избраха Хамбург пред Пирдоп, казва Божидар Лукарски
- Господин Лукарски, какво се случва във ВМЗ Сопот след взривовете в Иганово?
- Провеждаме мероприятия по преструктуриране, защото не знаем докога ще бъде затворена площадката заради следствените действия. На по-късен етап ще преценим дали да изнасяме производство. Правим преструктурирания и при техническите ръководители в различните производства с цел подобряване на управлението. Но производственият процес няма да спре изцяло, защото цехът и площадките в Иганово не са голяма част от ВМЗ, който основно е структуриран в Сопот. Все пак спирането на работата там ще навреди на финансовите показатели като цяло.
- Тези дни Агенцията за приватизация обяви едно от дружествата от ВПК - НИТИ Казанлък, за продажба. БСП ви критикува, че продавате печеливша фирма.
- Не съм първият министър на икономиката, който решава, че НИТИ трябва да се продаде. Това дружество от 2008 г. се обявява за трети път за приватизация. Не знаем дали този път ще има интерес, но при предишните не е имало. Да, НИТИ има положителен финансов резултат за 2014 г., но той е 168 000 лв., а не милиони. НИТИ все пак не е ВМЗ Сопот. Там основно се произвежда един остарял вид ловна карабина с рециклиране на стари цеви. Тя е в ниския ценови клас и не е най-конкурентното оръжие на пазара. Така че НИТИ отдавна е престанало да бъде структуроопределящо дружество във ВПК за разлика от ВМЗ. Затова ВМЗ не се приватизира, а НИТИ се приватизира. И държа да обясня защо сега цената е по-ниска - през всичките тези години държавата е загубила дела за собственост върху земята, върху която са разположени производствени площадки. Близо 120 000 кв. м площ са извадени от активите, което е намалило значително капитала. А оценката от 3.6 млн. лв. е начална, под която не може да се пада. Ние се надяваме да вземем доста повече пари за НИТИ. А иначе опозицията реагира по два начина: когато става въпрос за губещо дружество - питат защо се продава за един лев, а когато е печелившо - защо изобщо се продава.
- А как ще коментирате критиките на Георги Първанов към работата на министри в кабинета и исканите оставки, включително и вашата?
- На критиките на Първанов ще отговоря, че той вече стана известен като "архитект на тройната коалиция" и не мисля, че това беше най-успешното управление. Нека сега не се опитва отново да дърпа конците и да кадрува като дава оценки на министрите от Реформаторския блок. Оценките на политиците ги дават гласоподавателите на избори. Всичко останало е интригантство и опит за изместване на реформаторите като основен коалиционен пaртньор на ГЕРБ, който няма да успее.
- Посещението на еврокомисаря Катайнен като че ли обърка очакванията ни за плана "Юнкер". Бизнесът беше изненадан да узнае, че всяка фирма може да кандидатства с проекти самостоятелно през ЕИБ.
- Напротив, внесе доста яснота. Да, новото беше, че не е необходимо да се минава на всяка цена през правителството, за да се предложи конкретен проект. Всъщност идеята на плана "Юнкер" е да насърчи публично-частните партньорства, да се насочат частни инвестиции към публични или публично-частни проекти, които имат добавена стойност. От посещението на еврокомисаря Катайнен разбрахме, че на първия етап ще бъде отворена вратата за проекти, които касаят диверсификацията в енергетиката, както и инфраструктурни проекти в енергетиката. Трябва обаче да е ясно, че планът "Юнкер" е инвестиционен план, а не управленски. Много хора си мислят, че това е една нова оперативна програма. Не, не е. Няма безвъзмездно финансиране, няма заделяне на определени финансови ресурси за всяка страна членка или за конкретен регион. Теоретично от 100 подадени публични и частни проекти, които търсят инвестиране от фонда, може да бъдат одобрени 100 германски или 99 български и един германски. Интересът към даден проект е изцяло пазарен.
- Продължавате ли да мислите, че България има шанс за достъп до тези пари и че на плана "Юнкер" може да се разчита за икономическия растеж през следващите години?
- Да, ако са ни добри проектите. А аз смятам, че сме подготвили добри проекти. Аз лично съм дал три проекта. Единият е за изграждане на терминал на летище Стара Загора и се надяваме да привлечем частни инвестиции по плана на Юнкер. Другият идва от БАН, той е за развитие до Пазарджик на геопонично земеделие. Това е земеделие, при което се достига до максималния заложен генезис на едно растение, като се използват само природни ресурси - слънце, вода, въздух, без намеса на ГМО. Всъщност става дума за супермодерни, иновативни оранжерии.
- Обявихте, че Министерството на икономиката ще прави нов закон за публично-частното партньорство. Каква е идеята?
- Има интерес към такива публично-частни партньорства. Предишният закон не беше работещ. Идват западни инвеститори, които се оплакват, че тук няма регулация в публично-частните партньорства, не е ясно какви са ангажиментите на местната власт, на държавата, на частния инвеститор. Много инвеститори ни дават за пример сръбския закон за ПЧП като много добър и работещ. Възложил съм да се проучи и да вземем нещата, които може да се приложат в България. Съвсем в начален стадий сме на подготовка.
- С колко ще бъде очакваното намаление на тока за индустрията от 1 юли?
- По този въпрос работи екипът на енергийния министър. Но намалението ще е осезаемо и ще е за всички, които ползват индустриален ток. Това ще повиши конкурентоспособността на българските предприятия, ще повиши и инвестиционния интерес към България като бизнес дестинация. Сега България е с най-високата цена на индустриален ток в целия ЕС. Непрекъснато давам един пример с "Аурубис България". Миналата година, след като са направили бизнес планове, в крайна сметка са решили да изграждат огромен завод за преработка на мед не в Пирдоп, а в Хамбург, именно заради високата цена на тока у нас. В същото време изпълнителният директор на "Аурубис" казва, че България има най-добрите минни работници и най-добрите производители на мед в света.
- Германо-българската търговска камара обяви годишната си анкета сред немските инвеститори у нас. Посочват пречки пред бизнеса - съдебната система, неефективна администрация, непрозрачни обществени поръчки, липса на квалифицирана работна ръка. По тези показатели сме на последно място сред другите страни от ЦИЕ. Как ще коментирате?
- Аз съм сигурен, че за 2015 г. няма да сме на последно място. След като решихме един огромен казус, който немската държава определяше като пропуск на административната и съдебната ни система - казуса Кльостерс-Цемеко. Що се отнася до квалифицираната работна ръка, проблемът е не точно в липсата, а в недостатъчния брой. В България има изключително добри инженери, но са малко. Последните десетилетия българското висше и средно образование не подготвя достатъчно кадри за индустрията. За това работим с министър Танев и очакваме промени в закони в следващите месеци. На първо място е законът за дуалното обучение. Една австрийска фирма, която произвежда в Раковски и Кричим високотехнологични спортни облекла за скално катерене и планински туризъм, беше тези дни при мен. Основният им проблем е набавянето на квалифицирана работна ръка за разширяване на фабриката в Кричим. На първо време имат нужда от 60-70 квалифицирани шивачки. Казват: Били сме в Китай, били сме във Виетнам, но в България ни харесва, работи се качествено и на добра цена. Ние им предложихме задочно и дистанционно обучение в техните фабрики, като има мярка да им възстановим направените разходи за обучение. Ще им помогнем във връзката с местни техникуми, защото те като чуждестранен инвеститор не могат през инспекцията по труда и през бюрото по труда да правят заявки. Тук имаме дупка в закона за насърчаване на заетостта. Така че чрез Министерството на икономиката ще направим съответната заявка в техникумите в региона, които да подготвят определения брой кадри. Оттук нататък винаги когато има конкретен инвеститор с конкретно искане прикачваме специален човек от Агенцията за инвестиции, който за ръка да го преведе през всички административни бариери.
Немалка част от критиките на чуждите инвеститори обаче са малко копи-пейст. Както каза и премиерът, списъкът по прозрачност на европейските процедури за обществени поръчки е публикуван на официалната страница на Еврокомисията. Може да се види, че България е на 10-о място от 28 държави. След нас са 18 държави, чиито обществени поръчки са по-непрозрачни от нашите.
- Откъде очаквате новите инвеститори у нас?
- Не само от Западна Европа, има интерес от САЩ, от Китай. При моето посещение в САЩ се оказва, че американските инвеститори живеят с една много погрешна представа за България и за бизнес климата у нас. Мисля, че ще има сериозни американски инвестиции тази година в различни области. Тях ги вълнуват ги най-вече инфраструктурни проекти, свързани с пътища, с електропреносна мрежа.
- А шистовият газ?
- Той че им е интересен, интересен им е. Само че ние твърдо сме заявили, че има мораториум, така че трябва да го забравят за момента.
Все пак очаквам тази година най-силни да бъдат немските инвестиции. На 20 май отваряме огромна инвестиция на територията на индустриалната зона в Божурище на немската "Бер-Хелла Термоконтрол". Те вече анонсираха сериозно разширение на тази инвестиция в следващите години. Очакваме и във Видин голяма германска инвестиция. Очакваме и голяма скандинавска инвестиция в мебелната индустрия. Но не мога да посочвам имена засега, фирмите държат на конфиденциалността.
- Има притеснения за търговското и инвестиционно споразумение между САЩ и ЕС (ТТИП), че може да доведе до негативни процеси за икономиката и за живота на хората в Европа. Има ли основание за подобни притеснения?
- Проблемът е, че всичко е обвито в информационно затъмнение. Аз участвам на срещите на колегите от групата на преговарящите с американската страна начело с еврокомисаря Сесилия Малмстрьом. Истината е, че преговорите по ТТИП изобщо не са в толкова напреднала фаза, тепърва се обмислят различни клаузи. Аз съм един от организаторите на бъдещи големи форуми, в които да участват максимален брой субекти в обсъждане на клаузите по ТТИП. Но по-голяма яснота ще имаме през юни. Нашето искане на ниво ЕС е във всяко министерство на всяка държава членка да има сайт, който да запознава цялото гражданство. Защото сега се правят волни хипотези как щяла да се отвори вратата за шистовия газ, за ГМО продукти, за трудовото законодателство - разказ по картинка.
- Да не се окаже, че е късно за дискусии?
- Няма да е късно. Преговорите не напредват, както ни се иска на нас в ЕС. Американците в момента на предно място са им преговорите за търговското и инвестиционното споразумение в региона на Тихоокенския басейн. Освен това те имат избори тази година и ТТИП изостава от дневния им ред.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
