- Г-жо Фандъкова, с какви изводи от изминалата 2016 г. влизате в новата 2017 г.?
- Започваме 2017 г. със сериозни проекти и с график за работа. В кметската работа, особено за голям град като София, е нужна последователност и устойчиви приоритети, за да се постигне реална промяна в града. Реализираме огромни обекти и някои от тях не могат да се завършат в рамките на една календарна година. Строителството на метрото е точно такъв пример – тази година започнахме третия лъч и до 2019 г. сме планирали всяка година какво правим, за да можем да пуснем нови 12 км метро. За 6-7 години построихме повече от половината от съществуващата в момента мрежа. Това е изключително сериозно тепмо, което не спряхме и в години на криза, и в периоди на спряно съфинансиране от държавата, защото това е проект, с които реално променяме живота на хората и средата в кварталите. От миналата година поставихме акцент върху ремонти и изграждане на квартални улици и възстановяване на междублокови пространства. Имаме добри резултати, но за да постигнем осезаем резултат са нужни последователни усилия и инвестиции няколко години наред.
- Промяна бе ключовата дума на 2016 г. Чухме я първо от англичаните с Брекзит, след това от американците с избора на Доналд Тръмп за президент, чухме я и у нас по време на кампанията за „Дондуков" 2. Каква промяна според Вас поискаха българите и как ГЕРБ като партия ще отговори?
- С гласуването си, както у нас, така и в други държави, хората показаха, че искат промяна в начина на правене на политика. Светът, какъвто го познаваме, с утвърдените демократични правила и ценности, е поставен пред изключително сериозни предизвикателства. Бежанската и мигрантската вълни, както и терористичните атаки, засилват чувството на несигурност у хората и те искат бързи и адекватни решения. За съжаление, в такива моменти в политиката избуяват популисти движения, които се опитват да играят със страховете на хората. Вярвам, че партиите от големите европейски политически семейства, в това число и партия ГЕРБ, ще отговорят адекватно и отговорно. Европа не се нуждае от експерименти, а от силно лидерство и силни държави. Усещането, че има голямо разстояние между политическия елит и гражданите, може да се преодолее с мерки, които връщат доверието на хората в институциите. Силната държава е тази, в която институциите имат авторитет и гражданите разчитат на тах.
- Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов многократно каза, че явно има разминаване в приоритетите на ГЕРБ, като управляваща партия, и на хората. Направихте ли вече анализ къде се корени това разминаване?
- От 2009 г. и двете правителства на г-н Борисов имаха ясни приоритети – изграждане на базовата транспортна и екологична инфраструктура и изключително строга финансова дисциплина. И двата приоритета са стратегически. Първо, защото пътищата, пречиствателни станции, канализацията са задължителни за всяка модерна държава и второ, защото те привличат инвеститори и създават условия за предприемачество и работещ бизнес. Факт е, че когато основният ресурс се насочва към строителство, това води до по-малко средства за групи, които се нуждаят от допълнителна подкрепа. Уверена съм, че образованието трябва да е ключов национален приоритет, към които държавата да има целенасочена политика. След приемането на новия Закон за училищното и предучилищното образование, през тази година премиерът насочи допълнителни над 200 млн. лв. за образование, в това число и повишаване на заплатите на учителите. Убедена съм, че тази политика трябва да продължи заедно с публичния дебат за промени в учебните програми и учебниците.
- Като кмет на София какви са приоритетите Ви за 2017 г.?
- В последните години показахме, че с устойчиви приоритети можем да постигаме добри резултати за промяна на градската среда и живота на хората. И с бюджет 2017 гарантираме големите приоритети – реновиране на транспортна инфраструктура, изграждане на нови велоалеи, модернизация на градския транспорт, екология, образование и сигурност. Общият размер на бюджета ни е 1,257 млрд. лв., а капиталовата програма е 397 млн. лв. С тях продължаваме строителството на третия лъч на метрото – освен строящите се вече 7 станции, започваме още 5 станции. Продължаваме модернизацията на градския транспорт със закупуване на нови автобуси и трамваи. През 2017 г., освен обявената процедура за закупуване на 30 автобуса, ще стартираме и друга за 120 автобуса на природен газ. Продължаваме с ремонти на базовата инфраструктура, като най-големите ни обекти са цялостната реконструкция на бул. „Дондуков" и ул. „Граф Игнатиев" заедно с реконструкция на трамвайните трасета, разширението на бул. „Монтевидео" и на бул. „Тодор Каблешков" от ул. „Цар Борис" до ул. „Бъкстон". Заложили сме в програмата ни изграждане на Източна тангента от бул. „Ботевградско шосе" до Северна скоростна тангента, изграждане на участък от бул. „Рожен", на пробива при бул. „Д-р Дертлиев", кръгово кръстовище на бул. „Св. Кл. Охридски" и бул. „А. Ляпчев" и ремонт на участъци от бул. „Шипченски проход" и бул. „Асен Йорданов". Продължаваме с програмата за ремонт и изграждане на улици в кварталите. По отношение на парковете сме предвидили да направим ремонт на площада пред НДК, да започнем възстановяване на Западен парк и благоустройство на първите 8 дка от парк Въртопо в „Младост". Продължаваме с инвестициите в училища и детски градини – ще стартираме проекта за ремонти и мерки за енергийна ефективност в 26 сгради на училища и детски градини със средства по ОП „Региони в растеж", както и строителството на 4 нови детски градини и разширения на Френската гимназия, Първа английска, Софийската математическа гимназия и нова спортна зала към 149-о СУ.
- Подготовката на България за председателството на ЕС през 2018 г. ще е една от големите теми на 2017 г. и тя е свързана основно със София – ремонт на НДК, ремонт на бившия партиен дом. Как ще се промени обликът на пространството около НДК?
- Ангажиментът на Столична община е цялостния ремонт на площад „България" пред НДК. При първият етап на ремонта на парка около НДК площадът беше изваден от проекта, защото се видя, че там изцяло липсва хидроизолация и има сериозен проблем със системата за отводняване. Тези 15 дка, които се намират пред централния вход на двореца и стигат до бул. „Витоша" и ул. „Фр. Нансен", ще бъдат цялостно обновени през тази година, докато върви и ремонтът на самата сграда.
- Споменахте, че през 2017 г. се предвижда да започне ремонтът на бул. „Дондуков" и на емблематичната улица „Граф Игнатиев". Какво да очакват столичани?
- И двете улици, освен знакови за София, са и изключително натоварени с движение. Целта ни е да реновираме изцяло пътните платна, трамвайните трасета и тротоарните настилки. Освен това обаче ще подменим и подземната инфраструктура, която в тези райони е изключително стара. Планирали сме още реконструкция на релсовия път по ул. "Каменоделска" и по бул. "Цар Борис III" от "Княжево" до Съдебна палата. За тези проекти спечелихме финансиране по ОП „Региони в растеж", както планираме след реконструкцията на трамвайната линия по бул. "Цар Борис III" по нея да се движат и нови трамваи. Процедурата за закупуването на 13 нови трамвая вече се подготвя.
- Ще бъдат ли запазени паветата на бул. „Дондуков"?
- Цялостната реконструкция на бул. „Дондуков" е един от най-тежките проекти за 2017 г., защото е на участък, който е изключително натоварен и ключов за града. В същото време и пътните платна, и тротоарите са в много лошо състояние, така че ремонтът не може да бъде отлаган повече. В момента кметът на „Оборище", заедно със зам.-кмета по транспорт имат задачата да организират публични представяния и обсъждания на проекта, на които да се чуят различни мнения за вида настилка, който да направим. Разработили сме три варианта на проекта - с паваж, с асфалт и комбиниран, при който активните ленти за движение са асфалтови, а останалата част от пътната настилка е с павета. На страницата на общината има анкета с трите варианта, на която хората могат да кажат своето мнение. Освен това планираме да направим и представително социологическо проучване. Всеки от вариантите има и положителни, и отрицателни страни, важно е да се чуят различните мнения, но и да се вземе решение. Възложила съм да се изследва възможността за обособяване на велоалея.
- Предвижда ли се да започне ремонтът на бул. „България" – едно от трасетата, които ще са представителни по време на председателството ни?
- По-бул. „България" обновихме изцяло трамвайното трасе, като тази година планираме да завършим едни малък последен участък от него. Преди няколко дни пуснахме в експлоатация изградените 4 асансьора на подлеза на бул. „България" и ул. „Тодор Каблешков". Асансьорите преминаха всички технически експертизи и са част от програмата ни за осигуряване на достъпност за хората с физически затруднения и майки с детски колички. По тази програма през 2017 г. планираме да изградим асансьори на бул. „Цариградско шосе" при хотел "Плиска" и при Окръжна болница, където се намират две от най-натоварените спирки на градския транспорт.
- През 2016 г. приоритет в инфраструктурните ремонти на София бяха кварталите и малките улички. При разглеждането на капиталовата програма на София в края на декември стана ясно, че приоритетът се запазва и през 2017 г., като ще се отпуснат два пъти повече пари за междублоковите пространства. Какви промени ще настанат?
- Облагородяването и възстановяването на междублоковите пространства като места за почивка с възможности за игра на децата и спорт са част от програма, която стартирахме през тази година. Започнахме с пилотен проект в кв. „Овча купел", където показахме, че междублоковите пространства могат да се превърнат в малки градски градини. Кметът на район „Подуяне" подготвя проект за поетапно възстановяване на междублокови пространства в кв. „Левски". През 2016 г. средствата за поддържане на междублокови пространства бяха 4 млн., а тази година увеличаваме двойно бюджета им – на 8 млн. лв. По тази програма, както и за ремонтите на улици в кварталите, ключова е отговорността на кметовете на райони, които да подготвят проекти и да ги защитят. Освен това от няколко години чрез програмата „Зелена София" финансираме изпълнението на граждански проекти за облагородяване на пространствата пред жилищните блокове. За мен ценното в тези проекти е участието на хората – с труд и идеи, както и с грижата и опазването на зелените пространствата. Стотици са вече променените градинки.
- Главният архитект на София съобщи, че до няколко години столицата ще има три небостъргача на по 40-50 етажа. На какъв етап са проектите и кога ще видим първия?
- За много кратко време София се утвърди като един от най-бързо развиващите се градове, с добра инфраструктура, с добре подготвени кадри и стабилна финансова политика – това определено привлича инвеститори, които искат да развиват бизнес в града ни. Част от тези инвестиционни проекти са в строителството на нови бизнес центрове. Моята позиция е, че мястото на високите сгради не е в централната градска част. В центъра нашата задача е да запазим неговия исторически вид и да съхраним археологическото наследство. Районът около бул. „Цариградското шосе" при входа от магистрала Тракия вече се развива като нов софийски бизнес център. Районът на летището с построяването на метрото също прилича инвеститори. Факт е, че нашите инвестиции в публична инфраструктура привличат инвеститори, а за хората това означава нови работни места и добри заплати. Разрешение за строеж е получила сградата на "Кепитъл форт", която се намира в непосредствена близост до сегашната най-висока сграда в София до метростанция "Интер експо център" и магазин Метро. Всички останали проекти за високи сгради се разглеждат на специализирани обществени съвети, където трябва да се защити възможността за транспортен достъп до тях и да се чуе мнението както на експертите, така и на гражданите. Главният архитект на София арх. Здравков се е заел активно с това да обсъжда всички тези проекти при максимална публичност и с реален дебат.
- Мигрантската криза остава проблем № 1 за България. В София периодично се надигат настроения срещу центъра в Овча купел и особено срещу мигрантите в квартала около Лъвов мост. Знаете, че софиянци отдавна наричат този квартал Малкия Багдад. Предвиждат ли се промени, свързани с центровете за бежанци и какви мерки вземате заедно с Агенцията по бежанците, за да се чувстват хората спокойни и сигурни?
- По мое настояване около трите бежански центъра в София, както и в района на Женския пазар, на бул. „Кн. Мария Луиза" и пл. „Бански" има засилено и постоянно полицейско присъствие. Непридружените млади мъже, основно от афганистански произход, бяха изведени от центъра в „Овча купел" по мое настояване. Поисках това от директора на Агенцията по бежанците и сега в този център са основно семейства и непридружени деца от Сирия. През 2017 г. планираме разширение на системата ни за видеонаблюдение, като сме включили и ул. „Симеон". До всички наши камери сме осигурили достъп на СДВР, за да може в случай на нужда да имат по-бърза реакция.
- Общината и бизнесът имат традиционно добри взаимоотношения. Какви съвместни проекти ще имате през 2017 г.?
- Последните изследвания показват, че 40% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната се произвежда в София, а процентът на безработица е един от най-ниските сред европейските столици. Работещият бизнес, които осигурява работни места и заплати, е ключов за развитието на града. Данните показват, че София е сред лидерите по отношение на информационните технологии и аутсорсинга благодарение на това, че тук има много добре подготвени кадри и добри университети. Нашата амбиция е да подпомагаме бизнеса и затова създадохме и Агенция по инвестиции на София. В момента агенцията, Гаранционният фонд на София и Общинска банка подготвят общ проект за подпомагане на стартиращи предприятия, като кандидатстват за финансиране от Фонда, който управлява финансовите механизми по европейските програми. Идеята на проекта е да се стимулира предприемачеството сред млади хора до 29 години и сред такива, които искат да създадат свой малък бизнес. Нашата агенция за инвестиции и приватизация вече е сертифицирана да дава инвеститорски клас В, което е насочено точно към този тип бизнес.
- Бизнесът многократно настоява за намаляване на такса смет за фирмите. Предвижда ли се промяна в местните данъци и такси в София?
- През 2017 г. за поредна година запазваме размера на основните местни данъци и такси. В последния доклад на Института за пазарна икономика беше посочено, че консервативната и стабилна финансова и данъчна политика на общината е един от факторите, който е помогнал за по-бързото и успешно излизане от финансовата криза. Министерство на финансите разглежда различни варианти за методика, по която да се изчислява такса смет. За целта има създадена работна група, към която Столична община и Националното сдружение на общините сме изпратили своите бележки. Такса смет е ключова за общините, защото с нея се извършват всички дейности по чистотата, затова трябва да е социалнопоносима и методиката да може да се прилага в различни по тип и начин на живот населени места.
- Приоритет за София остава третият лъч на метрото. До къде ще стигне подземната железница през 2017 г.?
- През 2016 година започнахме изграждането на третия лъч. Планът ни е през 2019 г. да сме изградили поне още 12 км метромрежа, с което общата дължина на мрежата ще стане 52 км. С третата линия метрото ще превозва близо 500 хиляди пътници на ден и ще осигурява връзка на големите жилищни квартали „Овча купел", „Красно село" и „Хаджи Димитър" с центъра. Гражданите от тези квартали ще могат в рамките на 8-10 минути да достигат до центъра на града, а очакванията ни са трафикът в тези райони да намалее с около 20%. Започнахме изграждането на тунела от театър София към бул. „Владимир Вазов", а през пролетта започва работа машината, която ще прокопава всички подземни участъци. През лятото предстои да освободим движението по бул. „Патриарх Евтимий", като планираме да преасфалтираме участъка от булеварда. Ще продължим работа по тунела на кръстовището на булевардите „Цар Борис III" и „Гоце Делчев" – там колите ще преминават под земята, което чувствително ще облекчи движението. С третата линия ще построим и обща спирка на метрото и на ж.п. линията София – Перник на Околовръстния път при Горна Баня.
- Музеят на София спечели първо място в кампанията на в. „Стандарт" „Чудесата на България за 2016 г. в категория музеи. Какви са акцентите в развитието на музейното дело в София за 2017 г.? Предвиждате ли откриване на още нови музеи?
- За моя екип и за екипа на Музея за история на София тази награда е много важна, защото е признание за труда и професионализма. През тази една година от откриването си Музеят за история на София успя да привлече и задържи публиката - както с изключително интересната си постоянна експозиция, така също с многобройните изложби и събития, образователни програми и детски ателиета. За това време над 100 хиляди души са посетили Музея на площад Бански и неговия филиал - музея под храма „Света София". Очакваме в началото на годината Министерството на култура да ни прехвърли за стопанисване археологическото пространството под Ларгото, което да превърнем в музей. Предстои да подредим експозиция и да организираме турове с екскурзоводи.
- Стара София е един от приоритетите в програмата Ви. Какви експозиции ще има, след като Ларгото се ще превърне в музей?
- Музеят за история на София подготвя експозиция, свързана с античността. Ще бъдат изложени предмети, намерени по време на археологическите разкопки на бул. „Мария Луиза", както и други експонати, надписи, фрагменти от архитектурни украси и различни инсталации, в това число и мултимедийна.
- Културно-историческият туризъм все повече се развива в София. Какъв ръст на туризма в столицата донесе той и на какво залагате за привличане на още повече чуждестранни гости в столицата?
- Тази година столицата ни се нареди в топ 10 на градовете в Европа с най-голям ръст на броя туристи за периода 2009-2016 г., редом с Барселона, Будапеща и Берлин. Това показва Индексът „Мастер Карт". За този период средногодишно ръстът на туристи в нашия град се увеличава с над 7 %. Според същото изследване, над 87% от туристите, посещаващи София, го правят с цел почивка и развлечение. По наши изчисления 40% от тях - с цел културен туризъм. София предлага както културен и религиозен туризъм, така също различни възможности за отдих и развлечение. Градът става и все по-лесно достъпна дестинация – летище София за една година откри рекордните 23 нови маршрута до различни дестинации. Към София се пътува по 74 редовни маршрута от 29 страни и това определено привлича посетители. Целта ни е да развиваме София като целогодишна дестинация за културен, познавателен и градски туризъм. През 2017 г. ще продължим с разкриване на археологическото наследство на пл. „Св. Неделя", превръщането на Западната порта на Сердика в археологически парк и разкриване на най-старото неолитно селище в Европа, което се намира в кв. „Слатина".
- Какво си пожелавате – на себе си и на столичани, за 2017 г.?
- Пожелавам на всички мирна и ползотворна 2017 г. Желая на всички българи здраве, щастие и любов, с която да правим живота си по-добър.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
