Този парламент няма шанс за ново правителство

Коалиция ГЕРБ-БСП може да се окаже изход в безизходицата, но няма да е скоро, казва Боряна Димитрова

Този парламент няма шанс за ново правителство | StandartNews.com

Ще има ли кабинет в рамките на тази парламент, преодолими са противоречията между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт ? Ще излекува ли мажоритарният вот пороците на българската политическа система, къде са рисковете,ако Изборният закон бъде променен според гласувания референдум? "Стандарт" потърси отговорите от един от най-авторитетните български социолози Боряна Димитрова от агенция "Алфа Рисърч".

 

- Г-жо Димитрова, ще има ли кабинет в рамките на този парламент? Прогнозите са най-различни, от категорично "не", през "да", до 50 на 50. Вие как смятате?
- Противно на всичко, което чувам, все пак смятам, че няма да имаме кабинет в рамките на този парламент. Мисля че ще се стигне до служебно правителство.
- Защо смятате така?
- Прекалено агонизиращ е подходът за съставяне на кабинет, който се прилага в момента. Прекалено много противоречия има първо между партиите в Реформаторския блок, после между РБ и ГЕРБ, а и между реформаторите и патриотите. И ще е изключително трудно, да не кажа невъзможно, да се създаде конструкция, която да може да издържи няколко месеца, да не говорим за цял мандат. Така че независимо от заявките, за мен това упражнение ми изглежда като по-скоро забавяне, изясняване на позиции как от тук-нататък ще се върви на избори, отколкото като реална възможност за сглобяване на кабинет.
- А ако все пак се сглоби кабинет, как ще се преодолеят противоречията между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотите – да речем за антикорупционния закон и увеличението на пенсиите? Има ли възможност за компромиси? Ще бъдат ли смекчени или ще бъдат преглътнати разминаванията в позициите?
- И двете изисквания смятам, че не се невъзможни за изпълнение в една или друга форма. Антикорупционният закон може да бъде приет с някои поправки. И пенсиите могат да бъдат увеличени стъпаловидно. Накратко казано не смятам това за невъзможно. Но пък съм убедена, че зад тези най-привличащи общественото внимание искания стоят редица други противоречия, които няма да могат да бъдат преглътнати.
- Вярвате ли, че дори противоречията да бъдат смекчени или преглътнати, такъв кабинет би могъл да изкара до края на мандата?
- Не. По никакъв начмин.
- Според вас ще има ли време за промяна на Изборния кодекс до следващите избори ?
- Времето е малко. Ако говорим за хоризонт от няколко месеца трудно може да се стигне до мащабни промени. Имам предвид такива, зад които да застанат политически сили, които да излъчат единодушен вот за промяна на Изборния кодекс. Има твърде много значими противоречия между депутати, даже между тия, които сега се опитват да съставят правителство. Визирам ГЕРБ, Реформаторски блок, Патриотичен фронт. Те имат коренно различни виждания за това каква избирателна система трябва да се направи. За мене това е най-голямото, същественото противоречие между тези, които искат да съставят сега кабинет. Може и да се намери някаква формула, но много по-същественото е каква ще бъде промяната в изборния кодекс. И ми се струва че тука има абсолютно непреодолими противоречия. Времето не би било малко, ако имаше доближаване на позициите, чисто технологично да се изработи този закон. Но при тези изключително големи противоречия между партиите, които биха могли да го гласуват този закон, не виждам как ще им стигне времето. Не вярвам че в рамките на няколко месеца може да се направи такава радикална промяна в българското законодателство при наличието на такива противоречия.
- Вече се чуват непрекъснати предупреждения от политолози и социолози, че мажоритарната система в два тура е опасна за България, че обществото не е готово за такава радикална промяна.
- Да, особено във варианта с абсолютно мнозинство. И да отиват само двама претенденти на втори тур. Да, тази система крие изключително големи рискове поради три причини. Първо, в България заради броя на населението, ще имаме малки избирателни райони. А в тях е изключително лесно с относително малък брой купени гласове да бъдат наклонени везните в едната или другата посока. Това е първият голям риск. Освен това България няма същото електорално избирателно тяло като във Франция. Там има около 100 000 души в един избирателен район. В България ще бъдат около 28 000. Да не говорим че там няма нашите практики на купуване на гласове. Второ, при нас има доста райони с различна етническа представителност, което крие риск да има един представител за целия регион, когото другите не приемат. И третият, който също е много важен, е че в условие на недоверие към политическите елити може обратно на предположенията, че ще бъдат фаворизирани големите партии, парламентът да се изпълни с ексцентрични фигури, зад които стоят определени олигархични кръгове. Накратко казано – да, споделям тези опасения. И смятам, че рязкото преминавене към такава мажоритарна система по никакъв начин няма да реши онези пороци на българската политическа действителност, която претендира че ще реши мажоритарният вот. Да, мажоритарен елемент в някаква форма трябва да има. Хората, които влизат в парламента, трябва да бъдат по-различни. Трябва да имат по-голяма отговорност. Но не по този краен вариант. Защото той не носи решенията, а още проблеми.
- Да, но според други политически наблюдатели, ако на втория тур участват не първите двама след първия тур, а всички с над 12% от гласовете, това също играе в полза на големите – разпиляват се гласовете на малките.
- На света няма идеален вариант за избирателна система. И пропорционалната система крие своите рискове, недостатъци и опасности. Но тогава, когато се търси някакво решение, трябва да се намери отговор на два въпроса – едното е да има достатъчно справедливо политическо представителство, т.е различни групи, макар и да са по-малки, да намерят представителство в парламента. И вторият въпрос е този парламент да може да излъчи работещо мнозинство. В единия случай обаче могат да влязат партии с един процент представителност, а в другия –само големите партии. Формулата, която трябва да се търси, е баланс между двете. По цял свят, всички избирателни системи търсят баланса на тези две системи и ги решават по различен начин. Няма идеална система, всяка крие рискове.
- А дали може да се намери иделната система за България ?
- Трябва да се вземе предвид колко е населението, какъв е етническият състав, каква е демографската картина, какво е разположението на районите при сегашната голяма мобилност. Във френската система например депутати могат да бъдат министри, но нашата конституция го забранява. Не е въпросът само да правим избори до безкрайност, много връзки трябва да се обмислят, да се прегледат задълбочено, да се преосмислят преди да се променя избирателната система. Тя не е само това дали да се гласува за партийна листа или за мажоритарен кандидат. Системата има след себе си много следствия и опита да я сведем до един два елемента е доста порочен.
- Ясно е, че мажоритерен вот може да вкара в парламента основно двете големи партии. Но ако те нямат абсолютно мнозинство възможна ли е според вас голяма коалиция ГЕРБ – БСП?
- В политиката никога не се казва "никога". Не се знае кои ще са партиите, които ще влязат в следващия парламент. Но ако се окаже, че наистина няма друга възможност, може и да се стигне до такъв вариант. Моето лично виждане е, че голяма коалиция ГЕРБ-БСП е възможна, но не по-рано от три-четири следващи парламента. При сегашното състояние на тези две партии това е невъзможно. Но като имам предвид три-четири парламента, те могат да бъдат и предсрочни. Но трябва да се завъртят няколко, за да може тази коалиция да се появи като изход в безизходицата.
- Докато се въртим във вариантите ще има ли кабинет, все повече изниква въпросът трябваше ли Румен Радев да приеме предложението на Росен Плевнелиев заедно да направят служебен кабинет?
- Да, трябваше. Това беше политическо отговорното поведение. Това можеше да създаде един стандарт в поведението на българските президенти. Нашата президентска институция няма дълга история. Радев е едва петият държавен глава. В момента обаче просто се ходи по буквата на закона, а не по духа на закона. А духът на закона изисква по конституция президентът да излезе от тясно политическите сметки да застане на една по-отговорна държавна позиция. Държавническото поведение изискваше от ген. Радев такава позиция.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай