Румен Драганов е директор на Института за пазарни анализи и оценки в туризма и председател на Контролния съвет по туризъм в наскоро възстановилия си дейността Национален борд по туризъм. Какъв зимен сезон да очакваме и какви промени са нужни в новия закон за туризъм, коментира Румен Драганов специално за "Стандарт".
- Г-н Драганов, уплаши ли големият сняг туристите?
- Студът не повлия по никакъв начин. Единствено, че туристи от Сърбия и Македония не успяха да дойдат заради затворените пътища. Условията са отлични в зимните ни курорти. Пистите са подготвени още от средата на декември. В момента има леко освобождаване на легла. Но причината не е в големия сняг, а в отминалите празници и удължената ваканция след тях. Така че в момента има много изгодни оферти и в трите основни зимни курорта - Банско, Боровец и Пампорово. Но който иска да се възползва от тях, трябва да го направи в следващите 2-3 седмици. Защото от края на месеца се очаква доста голям наплив. Освен състезанията, които са в началото и края на февруари, за това ще спомогнат и студентските ваканции. За този период легловата база е запълнена.
- Успешен ли ще е сезонът, каквито бяха очакванията след доброто лято?
- Да, както се очакваше. Освен със силен зимен ски сезон, можем да се похвалим и със силен културно-исторически туризъм. Нискотарифните компании, които летят към България, бълват непрекъснато туристи. Улиците на София и Пловдив са пълни с чужденци, които намират тези градове за много красиви. Очакваме и ръст в балнео, спа и голф туризма.
- Как ще коментирате скандала за концесионирането на плажовете, който може да застраши тези успехи?
- Това е голямото напрежение в момента. При срещата на Националния брод по туризъм с министър Ангелкова, изрично я попитахме дали няма опасност да се компроментира сезонът, ако концесионирането на плажовете по някакъв начин бъде доведено до задънена улица. И сега се получава точно това. На новия министър по туризма му се хвърля един горещ картоф. И той ще бъде в невъзможност да вземе решение до началото та сезона. Защото няма време. Може би трябва да се преразгледа изцяло по какъв начин се отдават, защо, от кого и така ли трябва да продължи. И как всъщност държавата не може да си управлява собствеността, като ясен пример за това е случващото се с плажа на Слънчев бряг-север. Така че сме много тревожни по този въпрос.
- Министерството предостави новия закон за туризъм за обществено обсъждане. Имате ли забележки по него?
- По закона за туризма има няколко важни момента. Още в преамбюла на закона отсъства припознаването на държавата като собственик на атракции публична държавна собственост. Което се доказва и около скандалната ситуация с концесията на плажовете. Още в преамбюла на закона държавата не се припознава като собственик на плажовете, които отдава на концесия. Тя се държи с поведение на страничен наблюдател. Затова ние предлагаме още в самата преамбюлна част да се вмъкне текст, че държавата управлява своята собственост, представляваща атракции публична държавна собственост. И това става точно със закона за туризма. Съществува и голяма празнота относно уредбата за гараницонния фонд. Това, което Националният борд по туризъм съвместно с Българската асоциация на туроператорите ще направи, е да разработи цялостната част за гаранционния фонд. Ние държим да има такъв, а не да се въведат клиентски сметки, както още се предлага като опция. Но трябва да се избере правилната форма на фонд. За да се случат обаче нещата, ние ще поискаме да се свикат конгреси на всички регистрирани туроператори и на всички хотелиери. Целта е те да изберат свое представителство. И това трябва да стане със закона за туризма. Идеята е това представителство да оперира и гаранционния фонд.
- Как си представяте неговата работа?
- Идеята е този гаранционен фонд да се отнася само за туроператорите, които правят чартърни програми или автобусни совалки, да бъдат включени в него. Факт е, че от над 3 500 регистрирани туроператори у нас, едва 5% отговарят на това условие. Останалите, които сега са регистрирани като туроператори, но извършват само услуги по консолидация на легла и предоставяне на наземни услуги като транспорт, ще бъдат освободени от задължението да поддържат този гаранционен фонд. Настояваме да бъде свикан и конгрес на всички регистрирани хотелиери, които също да излъчат свое представителство.
- Няма ли това да дублира дейността на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, която е една от малкото у нас без двойник?
- БХРА не е представителна за хотелиерството, тъй като тя никога не е свикала конгрес и никога нейните органи не са избирани от всички категоризирани по закона лица. Напротив, това е сбор на организации и лица като всяка друга организация в туризма. Така че тя не е по-различна от всички 150 организации в бранша. Идеята е избраните представители от конгреса да имат право на максимум два последователни мандата по две години всеки. За да няма едни и същи хора да стоят по 25 г. начело на сектора. Националните сдружения на туроператорите и на хотелиерите ще трябва да дават верни юридически и икономически идеи, които да бъдат имплементирани в законодателството, така че да може туризмът да бъде отпушен от ситуацията, в която в момента се намира.
Ние сме за облекчаване на изключително тежкия закон за туризма, който в момента надхвърля 250 страници. А подзаконовите му уредби са над 700 страници. Това е нечетим текст, който не върши работа на никого. Особени промени очакваме в частта, свързана с организацията за управление на туристически райони. Предлагаме да се въведат туристическите бизнес паркове като организации, стъпили на платформите на организациите за управление на района, но да бъде въведено доброволното плащане на косистемни услуги и възможността да бъдат създавани фермерски пазари, чрез които продукцията местно производство да бъде реализирана в туристическите обекти. И цялата гама от неща, свързани с бизнес, екология, околна среда и опазване на екосистемите, които са ключови за по-нататъшното развитие на туризма. Искаме да развием и темата за туристическите зони, туристическите места и туристическите точки. Те трябва да имат специален статут. Голяма част от проблемите, свързани с Витоша или Банско, са заради това, че нямаме решение на въпроса коя е туристическата зона, която работи 365 дни в годината. И може да бъде управлявана по начина, по който се управлява екотериториална единица. Искаме ясно на картата на България да бъдат обозначени туристическите зони и начинът, по който те се управляват. Защото в момента, в който погледнеш отгоре картата на Витоша, много ясно виждаш пасище, сечище, ловно стопанство. Но не е ясно къде точно е зоната за туризъм. Когато ние очертаем границите на зоната за туризъм, вече става напълно ясно, че там трябва да има тоалетни, хеликоптерна площадка, съоръжения, заведения, медицински пункт.
- Как гледате на идеята в закона да се степенуват по важност туристическите ни атракции ? Това няма ли да е много субективна класация, защото не са ясни критериите, по които това ще се случва ?
- Много важно е собственикът на публичните атракции публична собственост, тоест държавата, да степенува своята собственост. Ние искаме да знаем кое е национално съкровище номер едно и кой е националният обект номер едно. Каквито и да са критериите - това не е от голямо значение. Те могат да бъдат от обществено обсъждане до томбола. Важно е да се определят. Защото когато министърът на туризма гостува в CNN и се зададе този въпрос, не може да отговори "природата". Той трябва да назове поименно национално съкровище номер едно. Защото вече имахме такъв прецедент. Природа има навсякъде. Затова трябва да изберем свое съкровище номер едно, да преценим дали това е Панагюрското златно съкровище например. На въпроса кой е националният обект номер едно, да си отговорим дали това е Рилският манастир или Перперикон, или някое друго място. Ние сме тези, които трябва първо да си отговорим на този въпрос. Затова, когато говорим за регистър на атракциите публична собственост, очакваме той да подреди едно след друго националните съкровища и богатства в туризма. Това е и първият въпрос, с който идват туристите у нас. Затова е много важно и трябва да бъде направено от държавата. Законът обаче е много тромав. Той все пак трябва да бъде насочен и към инвеститори. А ние няма как да преведем 250 страници закон и още 700 поднормативни актове и да го дадем на който и да е да го чете. И той да прочете например тази велика мисъл, че "тоалетната хартия се сменя след изчерпване". В момента, в който той прочете това изречение, не иска да инвестира повече в България. Обръща се към нас и пита: "Вие не знаете ли кога се сменя тоалетната хартия, че трябва да ви бъде написано в закона?". Затова законът трябва да бъде облекчен. Да е свободен, динамичен закон, който дава възможност на бизнеса да се развива абсолютно свободно и конкуретноспособно в света.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
