4 области са моторът на българската икономика

4 области са моторът на българската икономика | StandartNews.com

Изследването „Регионални профили: показатели за развитие" на Института за пазарна икономика показва, че областите в България се раздалечават една от друга от гледна точка на благосъстоянието. Разбира се, то се подобрява и при бедните като цяло, но това се случва с едни много по-бавни темпове. И затова тези области всъщност изостават от бързо развиващите се. В периода на икономически бум обикновено разликите в стандарта на живот растат по-бързо. И тъй като отново икономиката на България е в подем, може да се очаква, че в следващите години ще видим поредния епизод на растяща ножица между регионите. Ние обикновено гледаме съотношението на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението в най-богатата и най-бедната област. Последната година, за която имаме данни, е 2015 г. Тогава това съотношение е било 4,5 пъти, т.е. БВП на глава от населението в София (най-богатата област) е 4,5 пъти по-голямо от това в Сливен, който е в дъното на класацията. Това, което е интересно и се откроява в последното ни изследване е, че има 4 области в Южна България, които растат най-бързо. Това са столицата, Софийска област, Пловдив и Стара Загора. В последните две години в тях се създават най-много работни места,

а заплащането нараства с бърз темп

Ако можем да говорим за двигатели на българската икономика, това са тези 4 области. Характерното за всички тях е, че през последните години привлякоха много инвестиции, което обикновено е част от рецептата за икономически растеж.

Изключително важно е местните власти в изоставащите области да започнат да работят още по-усилено за привличането на инвестиции. Защото характерното за всички области на дъното на нашата своеобразна класация по степен на икономическо развитие е, че те имат недостатъчен приток на капитал, било то чужд или местен. Другото, което е изключително важно за регионалното развитие и е свързано с инвестициите, е образованието на хората, т.нар. човешки капитал. Виждаме, че има много силна право пропорционална връзка между инвестициите и степента на образованост на местното население. Колкото е по-образовано, толкова и тази територия се радва на повече инвестиции, защото инвеститорите търсят подходяща квалифицирана работна ръка.

Разбира се, не трябва да се забравя и инфраструктурата. Виждаме, че в последните години бързо растящите области са тези, които се намират в южната част на страната, където имаше приключване на няколко големи инфраструктурни обекта, двете готови магистрали ("Тракия" и "Марица") и "Струма", която в момента напредва.

Т.е. виждаме, че това бурно инфраструктурно развитие и тази свързаност също са дали своите плодове.
Като пряк ефект от това можем да откроим именно разрастването на тази икономическа зона все по но юг. Тя в момента вече включва вече и Хасково, като плановете са дори да се разпростре и до Бургас. Защото в момента разстоянието между Пловдив и Бургас е малко повече от 1 час, благодарение на магистралата. Очевидно бързата свързаност, лесният достъп, са ключови за инвеститорите и за икономическото развитие на областите. Така че това също е нещо, на което трябва да се обърне внимание. Също така, освен нуждата от по-добри пътища в Северна България, е важно

да се помисли и за по-лесна свързаност между Юга и Севера

през Стара планина. Защото в момента виждаме силни икономически центрове от двете страни на планината, които, образно казано, не си говорят. Те нямат път между тях. Ако бъдат свързани, това със сигурност ще доведе до усилване на тези ефекти и най-вероятно до разширение на тези икономически центрове. Много добър е примерът, който мога да дам, със Стара Загора и Габрово. Около Стара Загора имаме много силна икономика, а Габрово в нашите изследвания през последните години се отличава с висока степен на икономическо развитие, много силна индустрия. В крайна сметка връзка между тези два центъра няма през Стара планина.

Това, според мен, са важните послания от гледна точка на политиките за регионално развитие, което на нас много ни се иска да видим. Другото, което се вижда в последния ни анализ е, че ситуацията с общинските финанси става все по-сериозна, особено в общините, които не са курортни и не са големи областни центрове. Знаете, че от две години има програма за оздравяване на най-проблемните общини, като все повече се увеличават присъединилите се към "черния списък" на закъсалите финансово общини, които получават спешни заеми от Министерството на финансите. Тези програми по-скоро временно закърпват положението, но те не са ключ към дългосрочно развитие на общините. То трябва да мине през фискална и финансова децентрализация т.е. възможност на местните власти да събират повече собствен ресурс под формата на данъчни приходи. Ние препоръчваме да се помисли за преотстъпване на част от преките данъци обратно към общините, в които те са генерирани, за да може местната власт да работи по-добре, да привлича инвеститори, да създава добра бизнессреда и това автоматично да означава финансов ресурс за нея, с който пък те да подобряват цялостната социална среда за живот и бизнес. Това е също тема, която някак си през последните години стана табу но няма как да очакваме, че общините ще успеят да развиват своите територии, ако те не разполагат с ресурси.

Важно е да се фокусираме и върху образованието от гледна точка на все по-острия недостиг на работна ръка.

Другата посока, в която трябва да се мисли е по-лесен внос на работна ръка, най-вече от бившите социалистически републики.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Спорт
Коментирай