Ще има или не дебат между Корнелия Нинова и Бойко Борисов засега не е ясно. Със сигурност в момента в по-добра изходна ситуация е председателят на БСП Корнелия Нинова, защото като цяло хората очакват лидерски дебат, за което тя изрично настоява. Но аргументите на Бойко Борисов, че трябва да има и експертно присъствие изобщо не са за отхвърляне или подценяване. Все пак България не е нито президентска, нито премиерска република, за да абсолютизираме чак до такава степен ролята на личностите. От друга страна, ние като кажем експерти, не трябва да имаме в предвид, че това са само някакви съветници на тези политици. Става въпрос за хора, които са били или ще бъдат министри, техни заместници, т.е. тежката експертна артилерия на двете политически сили.
Аз лично считам, че въпреки провала на първия дебат, Борисов и Нинова трябва да положат усилия да намерят някакво компромисно решение.
Като лидери на партиите с най-големи шансове за победа на 26 март те го дължат на своите избиратели, т.е.
трябва да оставят егото си на заден план
и да намерят форма за предизборен дебат. Дали би бил важен такъв дебат? По принцип в уплътнените демокрации, а и доскоро в България беше така, когато политическите нагласи са ясни далеч преди изборите, значението на такъв тип дебати е просто да затвърди готовността за гласуване сред почитателите и феновете на дадена политическа сила. В сегашната ситуация в България такъв дебат би имал обаче по-голямо значение, защото, както казват и социолозите, делът на тези, които все още не са определили все още за кого ще гласуват, е по-голям в сравнение с обичайното. Доста се изостри политическата атмосфера от президентските избори насам. На всичкото отгоре имаме и служебно правителство, макар че то в известна степен може би пък ги тушира. Но като цяло при това изравняване на силите между БСП и ГЕРБ, значението на размяната на политически аргументи нараства.
Не бих се наел на този етап да прогнозирам кой би загубил от категоричен отказ от такъв дебат. но нека обърнем внимание, че нито един от двамата не отказва категорично словесния дуел, макар че
си прехвърлят взаимно вината за пропадането на първия дебат
Видяхме какво стана на трите дебата между Хилари Клинтън и Доналд Тръмп. Социологическите агенции след тях категорично отчетоха победа на Хилъри Клинтън, а после се оказа, че избирателите пред урните хонорираха Тръмп.
Да се върнем и малко по-назад в историята. Тв дебат през 60-те години изправя кандидата за президент на САЩ Джон Кенеди срещу действащия държавен глава Ричард Никсън. Кенеди, младата звезда на демократите е отпочинал, ходил е на плаж, има тен, подготвил се е много добре. Никсън пък същевременно кара някакво заболяване, изглежда уморен, явява се небръснат. На всичкото отгоре е в сив костюм, който се слива с екрана на черно-бялата тогава телевизия. А Кенеди изпъква много добре с черния си костюм и бялата си риза. Проучванията след това показват категорична победа на Кенеди над Никсън. Обаче в същото време дебатът е предаван и по радиото. Неговите слушатели пък сочат за победител Никсън, който е имал повече аргументи. От едната страна аргументите, от другата - визията.
Така че имаме една публика, която наблюдава дебатите по телевизията, но имаме и публика, която е много активна във Фейсбук, а имаме и такива, които по принцип са против всичко. Къде се пресичат и разминават тези три концентрични кръга е трудно да се каже, но като цяло дебатите са важни за демокрацията. Защото гласуването е финалният акт на една предизборна кампания. Малко са тези, които са чели предизборните платформи на ГЕРБ и на БСП, както и на останалите политически сили. Тук е ролята на политическия лидер с помощта на експертите да ги преведе на нормален човешки език. Както и да обори слабостите в конкурентната платформа.
Записа: Антония КЮМЮРДЖИЕВА
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
