За съставения от президента Румен Радев кабинет могат да бъдат казани няколко неща. Първо, отпада подозрението, че това ще е кабинет, зависим от БСП. И социалистите, и Радев си дадоха ясна сметка, че никой не получава полза от това да държи отговорността в предизборен период. Второ, Радев е постъпил по-скоро смело, защото можеше и да направи изцяло експертно звучащ кабинет. Той обаче направи един експертно звучащ кабинет с пълноценен политически привкус, защото начело стои политик. Трето, този кабинет поне засега е доста елегантно решение, защото наистина изглежда центристки, без крайности, обединяващ. Това е и смисълът на президента. Потенциалният позитив от това, че начело на служебното правителство стои ярък политик, е в това, че
той може да бъде грамоотводът на отговорността
Т.е. отговорността да не я носи само Румен Радев, което вероятно не е добра идея за него, а да я носи една ярка фигура. Ако министър-председателят не беше такава фигура, това щеше да е по-трудно. Потенциалните негативи са няколко. Първо, като слагаш ярки политици (дори експертите в този кабинет имат някаква политическа окраска), можеш малко да разочароваш хората, защото си дошъл на вълната на новото. Как махаш старите, пък слагаш също такива стари? Вторият потенциален негатив е припомнянето на Тройната коалиция и моделът „Орешарски". Всеки път, когато лявото в България иска да мимикрира, да се скрие под друга самоличност, то посяга към самоличността на НДСВ или остатъците от движението. Третият негатив е, че такъв кабинет малко трудно се обяснява на почитателите на БСП. Вероятно обаче все пак това ще бъде сторено, защото поддръжниците на левицата са наясно, че тя няма полза да споделя отговорнотта за този кабинет. Ако трябва да обобщя – този кабинет е наистина служебно звучащ, без излишни претенции, кабинет на зам.-министри от предишни управления. Не на последно място – кабинет с няколко знакови назначения. Първо,
външният министър е очевидно потвърждение на евроатлантическата идентичност
Второ, имаме „Господин Приемственост", какъвто е Кирил Ананиев. Т.е. този кабинет означава приемственост, стабилност, обединение, отказ от ярка политизация. Възниква въпросът защо е избран Огнян Герджиков за премиер? Ами защото той е консенсусна фигура. Навремето правихме едно изследване, което показа, че дори сред Реформаторите Герджиков беше най-харесваната опция за президент. Наскоро и Бойко Борисов каза добри думи за него.
Дотук обаче са знаците, сега ще видим какви ще са действията. Оттук нататък ще се търсят кусури на всяка крачка. Един интересен акцент е, че част от министрите по различните ресорни политики са „несъгласни", нещо като опозиционери по отношение на генералната линия на тези политики досега. Нещо подобно виждаме във вътрешното министерство, може ще го видим и в здравното вероятно, както и може би в образователното. Аз лично обаче, ако бях на мястото на министрите, не бих правил много резки стъпки. За толкова кратко време не можеш да направиш нищо, изключително спорно е освен това какви биха били потизивите или негативите. Тръгването в посока реваншизъм може да има контраефект върху правителството и респективно върху Румен Радев. Голямата цел на този кабинет
е да не допуска грешки
нещо като Радев в самата кампания. Самият президент няма полза, ако правителството се държи като пълнокръвен кабинет. Това означава Радев да поеме отговорността сега, а никой политик не би искал това и не му се полага. Един човек, който току-що е станал президент, очаква да преживее „медения си месец" като държавен глава. Трябва да призная, че на Радев му се получи, много елегантен вариант е този кабинет. Получи му се като знак, да видим като работа как ще е. Това правителство потвърждава, че Румен Радев има политически качества.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
