Европа преодоля още един Рубикон

Европа преодоля още един Рубикон | StandartNews.com

Споразумението в Брюксел за миграцията оставя много въпроси, но показа, че евролидерите могат да намерят компромис, смята проф. Анна Кръстева,

Европейският съюз оцеля. При тази парадоксална криза бялата нощ на бурни дебати до ранни зори в Брюксел си заслужаваше, защото беше преодолян един Рубикон. Една от най-парадоксалните кризи, свързани с миграцията, идва в момент, когато бежанските потоци към Европа са намалели повече от 90 % спрямо пика пред 2015 г.
В същото време толкова повече се увеличава политическата криза, свързана с миграцията. Виждаме сблъсък на ризлични визии в Европа за управлението на миграционните потоци. Толкова дълбоки са тези различия, че наистина не беше очевидно, че ще бъде намерено това решение, но то беше постигнато в три посоки.
Първата бихме могли да я наречем мини Маршал план за Африка, континентът, който е основен източник на миграционни потоци.
Става въпрос за финансова помощ сега, както и да се даде тласък на местната икономика, така че африканските държави да могат да предложат перспектива на своето младо население.
Втората насока на споразумението, постигнато по късни доби в Брюксел, е свързана със сратегическата задача на разделяне на
икономическите мигранти от бежанци. В момента тези потоци са смесени и е изключително трудно да бъдат управлявани. Относно икономическите мигранти всяка държава има пълния суверенитет да решава самостоятелно колко да приема
според потребностите на пазара на труда, както и според демографските проблеми.
Съвсем по друг начин стои въпросът с бежанците, търсещи убежище.
Сега обаче не се знае, примерно на борда на кораба "Аквариус", спасен край бреговете на Либия,

колко са икономическите мигранти и колко са бежанците

Затова е много важно, че евролидерите се разбраха всеки случай да бъде разглеждан отделно. И тези, които са икономически мигранти, ако страните не ги приемат, ще бъдат върнати. Тези пък, които имат основание за бежански статут, ще бъдат включени в друга процедура.
Стратегическата насока от срещата в Брюксел
е да бъдат разделяни потоците, преди още да достигнат до територията на Европейския съюз, в центрове далеч преди границите на ЕС.
Какви са конкретните цели на подобна мярка? Всяка една от тях е изключително важна. Първата цел е да се противодейства на трафика на хора, който в момента е най-печелившият бизнес, по - печеливш и от този с дрога и оръжие.
Втората цел е на хората, които наистина бягат от войни и преследвания, да им се даде възможност да кандидатстват за бежански статут преди още да дойдат до Европа. И по-близо от огнищата на конфликти, от които бягат. Така че

да не трябва да минават през ръцете на трафикантите

Този втори пакет е изключително важен, може би най-ключовият в новите решения на европейската среща на върха. Остава да се работи по-конкретно по определянето на местата, където ще бъдат създадени тези центрове.
Засега се споменават два типа дестинации. Основните са северноафриканските страни - Алжир, Египет, Мароко, Тунис. Но Мароко, например вече реагира, че не би желал на негова територия да бъдат разположени такива центрове. Втората група страни, които бяха бегло споменати в експертни анализи преди срещата на върха, са балкански страни извън ЕС, като Албания. Явно преговорите в тази насока тепърва ще продължат.
Срещата в Брюксел препотвърди стратегическото значение на споразумението с Анкара за мигрантите и финансовият ангажимент на Европа към Турция за тези близо 5 млн. бежанци на нейна територия.
На трето място, срещата на върха доведе до отказ от общовалидни европейски решения по отношение на миграционната политика. Това лансира една по-прагматична и по-реалистична визия, която е създаване на гъвкави коалиции на желаещи.
Това вече се случи при кризата с кораба "Аквариус", който Италия отказа да приеме, а Испания го направи. Франция пък веднага предложи своето съдействие на Испания и то беше прието. Така данните на тези над 600 емигранти се обработват от Франция и Испания. Така че същият тип коалиции на желаещи се предлагат като ново решение, защото това е отговор на реалните разделения в ЕС.
Вишеградската четворка, начело с Унгария и Полша, категорично отказват да приемат квотите. Те приемат мигранти, но такива, каквито те искат да си изберат във връзка с потребностите на пазара на труда.

Срещата в Брюксел отвори вратата към нов подход

при който не се губи повече политическо време за договаряне с тези, с които не желаят да участват в определени европейски миграционни политики, а просто се търсят по-гъвкави решения.
Освен с изброените по-горе три големи послания, може да кажем, че безсънната нощ на евролидерите беше продуктивна и по отношение намаляване на политическите напрежения и конфликти вътре в някои европейски страни, които дойдоха на форума с противоположни искания. Най-характерните в това отношение бяха Германия и Италия. Германия беше навлязла в една доста остра политическа криза между двата най-близки съюзници - Християндемократическата партия на Меркел и Християнсоциалният съюз на Бавария, по отношение на вътрешното движение на бежанци в ЕС. Италия отиде с противоположни очаквания, за да реши въпроса не за вторичното движение на мигрантите вътре в ЕС, а за влизането им в съюза.
Затова трябва да се отчете като успех на срещата на върха, че беше даден удовлетворителен отговор и на двата въпроса: за влизането на мигрантите в ЕС и за тяхното вторично движение вътре в общността.
Видяхме, че новият италиански президент се върна удовлетворен след като се канеше да бойкотира срещата.
Германският канцлер Меркел пък получи този текст, който трябва да успокои нейните съюзници, а именно, че ще се вземат всички мерки да се намали вътрешното движение в ЕС на мигрантите. Както и, че те не могат да отиват в зоната, в която искат, а трябва да останат там, където са получили закрила.
Постигнатото споразумение на евролидерите за миграцията е голяма стъпка напред, която в никакъв случай не е окончателно решение.
Срещата на върха в Брюксел обаче показа жизнеността на ЕС, способността му да преодолява сложни кризи. Показа и волята на лидерите политиките да се префасонират и променят така, че да удовлетворяват повишените очаквания на европейските граждани.
Затова споразумението в Брюксел е една малка победа за европейската идея и за устойчивостта на европейския път.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай