Избрахме да работим за България, но ни е нужна помощта на правителството и местните власти, казва доц. д-р Цанко Гечев
Център за върхови постижения по растителна системна биология и биотехнология ще заработи в Пловдив. Това е целта на проекта PlantaSYST - единственият български проект, който спечели европейско финансиране от фаза 2 на програмата Teaming на Хоризонт 2020 в размер на 15 мил. евро. Министерството на образованието и науката ще осигури съфинансиране в подобен размер, а Община Пловдив осигурява 25 дка земя в жк "Тракия", на територията на която ще бъде изграден центърът. В него ще работят 10 изследователски отдела, които ще развиват дейности в области като растителна клетъчна биотехнология, биология на развитието, селекция и семепроизводство, физиология на стреса, растителна метабомолика и биоинформатика.
За проекта разказва доц. д-р Цанко Гечев, директор на Центъра по системна биология и биотехнология. Доц. Гечев е специализирал в университети в Белгия, Холандия, Швейцария, САЩ и Германия. Носител е на наградата на МОН "Питагор" за 2017 г. за най-успешен ръководител на международен проект, член е на Съюза на учените в България. В момента е ръководител на 5 международни проекта на обща стойност 20 млн. евро.
-----------------------------------------
- Доц. Гечев, разкажете повече за това как спечелихте европейско финансиране за проекта PlantaSYST?
- Нашият проект получи финансиране от ЕК по програмата "Хоризонт 2020" чрез инструмента "Тийминг". Този инструмент се прилага за първи път от ЕК. Идеята е да се стимулира формирането на нови центрове за върхови постижения в страни от ЕС или да се надградят съществуващи такива центрове. Те трябва да бъдат в страни от ЕС, чийто изследователски и иновационен индекс е под 70% от средното ниво за Общността. И другото условие е те да бъдат в партньорство с организации, които са водещи в областта, в която ще оперира центърът, като най-често те са от по-развити страни като Германия, Великобритания, Холандия. Държавите, които могат да бъдат координатори на "Тийминг", са тези с по-нисък изследователски и иновационен индекс, като България, Словения, Люксембург, Португалия, Полша. По този начин ЕК иска да намали неравенството между по-развитите страни и тези, които са под 70%. Това бе първият по рода си конкурс за ЕК, имаше огромен интерес и голяма конкуренция. Бяха подадени 171 проекта, 169 бяха допуснати административно и от тях 19 бяха одобрени на първата фаза. Тя е за 1 г. и финансирането по нея е за половин милион евро, като задачата е да се разработи бизнесплан за устойчиво развитие на центъра. Само 10 бяха одобрени на втората фаза, като ние сме един от тях и
PlantaSYST е единственият проект от България
Финансирането е 15 млн. евро за 7 г., като парите са за създаването и работа на центъра - заплати, административни разходи, пътувания.
- Това е голям успех за България и голямо признание, в същото време и голяма отговорност. Какви са вашите задачи?
- Основата задача на нашия проект е да направим Център по растителна биология и биотехнология в Пловдив. Центърът си поставя няколко задачи. Едната е фундаменталната наука в тези области, другата задача е приложна наука, предимно в области като зеленчукови култури, медицина и фармация. Също така и инвестиции в научния потенциал - да спрем изтичането на мозъци, да обучаваме докторанти. Освен изброените дейности включваме и сервизни услуги в области като биоинформатика, метаболомика, плодородие на почвите.
- Има ли друг подобен опит в България?
- Нашият проект е изцяло иновативен, защото ние слагаме фокус върху системната биология като подход при изучаване на процеси, свързани с физиология на стреса, биология на развитието, селекция и семепроизводтво, което има по-практическа насоченост. Но ние изследваме тези фундаментални процеси от гледна точка на системната биология, т. е. гледаме комплексно на растенията като организъм и анализираме молекулните генетични процеси, свързани с това, като стремежът ни е да го правим на най-високо ниво. В България има много научно-изследователски институти, които се занимават с растения и там работят прекрасни учени. Но системната биология не е много добре развита на това ниво, което е в Европа и по света. Нашата цел е да издигнем науката в тази област.
- Каква е практическата полза от вашата дейност?
- От една страна ще развиваме фундаментална наука в тези области, която ще намери приложение в практиката. Центърът ще бъде полезен за научната общност в България, ще работим с всички университети и научни изследователски институти. Ще развиваме и приложна наука и ще търсим връзка с бизнеса. Нашият център се подкрепя от редица университети и научно изследователски институти и компании както в България, така и в други страни от Европа и света. Ние се надяваме да бъдем свързващото звено между науката и бизнеса в областта на селското стопанство, медицината, фармацията.
- Може ли да дадете конкретни примери за вашата дейност?
- Например ние изследваме молекулните и генетичните основи на устойчивостта на растенията към стрес - това, което ги прави устойчиви към ниски температури, засушаване и други абиотични стрес фактори. И когато разберем тези процеси, които се случват, ние можем да намерим начини да ги модулираме и
да направим растенията по-устойчиви към съответните видове стрес
Използвайки моделни растения, това после може да го приложим на важни селскостопански култури. Като по този начин можем да повишим добивите при неблагоприятни условия на полето или пък да получим растения с по-добри и по-ценни качества.
Друг пример е да идентифицираме полезни химически съединения - растителни метаболити, които могат да намерят приложение в медицината и фармацията. Растенията са огромни биологични фабрики, произвеждат много химически съединения, но голяма част от тях са неизследвани.
- Има ли конкретни растения, които вече изследвате?
- Да, в момента работим с едно растение, което издържа на изсъхване - Haberlea rhodopensis /родопски силивряк/. То може да бъде изсушено до около 5% водно съдържание и след това да се възстанови. Ние се опитваме да разберем защо то издържа на изсъхване, какви са молекулните му механизми и след това бихме могли да приложим това знание към важни селскостопански култури, за да ги направим по-устойчиви на засушаване.
- Споменахте, че млади учени ще имат възможност да защитават докторантури при вас. Може ли повече подробности?
- Ние искаме да обучаваме докторанти и млади учени постдокторанти в съвременни области на системната биология, например геномика метаболомика, биоинформатика, които в някои от другите изследователски институти или университети не са толкова добре развити. Опитваме се да запълним една празнина в това отношение. По този начин ще подготвяме специалисти, от които науката и бизнесът имат нужда.
- Има ли интерес бизнесът към конкретни проекти ?
- Вече има интерес към Центъра ни от над 10 компании, като този интерес включва предимно научно-техническо сътрудничество, обмяна на персонал. Но също така имаме и планове за съвместни научни разработки. Например с ирландската компания "Биоатлантис" работим върху нова технология за подобряване устойчивостта на растенията към абиотичен стрес. Те имат продукти, базирани на растителна основа от водорасли, които показват, че може да се повиши устойчивостта към абиотичен стрес при няколко растения, вклчително моделни и зеленчукови култури. Това е тяхната част. А нашата част е да видим на молекулно ниво какво се случва. Подкрепата, която имаме, е много широка в международен аспект. Партньорите на Центъра са трима от българска страна /Институт по молекулярна биология и биотехнология, Институт по зеленчукови култури "Марица" и Институт по микробиология към БАН, Лаборатория по приложни биотехнологии/, както
и двама международни, които са лидери в тази област и в Европа, и в света /Потсдамски университет и Институт по молекулярна растителна физиология "Макс Планк" в Потсдам/.
- Трудно ли е да се прави наука в България?
- Българската наука е много трудно положение.
Един докторант получава 450 лв. стипендия. За сравнение - в Холандия е 2400 евро
Затова има такова изтичане на мозъци, на млади хора от България. Ние се опитваме с този проект да спрем това, да правим нещо хубаво за България и конкретно за Пловдив. Ние всички сме водещи учени, дълги години сме работили в чужбина, не беше проблем да останем там, но решихме да се върнем и да направим този проект тук. Но това може да стане само ако всички заедно обединим усилия - ние, които участваме в проекта, българското правителство, местните власти. Трябва ни широка подкрепа, за да може да се издигне науката на по-добро ниво. Без наука няма прогрес, няма икономика. Това, за съжаление, не всеки го разбира. Сега хората в правителството, и конкретно в министерството на образованието и науката, се опитват да променят тези неща, което заслужава адмирации. Надяваме се тези усилия да бъдат трансформирани в една дългосрочна политика.
- От не един финансов министър съм чувала, че науката трябва да е в полза на бизнеса и няма смисъл да се работи по проекти, които са интересни само на учените.
- Фундаментална наука не се създава за година, две. Във всички развити държави финансирането е 50% от бизнеса, 50% от държавата. Целта на ЕС е да се постигне за наука 3% разход от БВП. Само от бизнеса не става - това е абсурд. Още повече в България този сектор на икономиката не е много добре развит. Най-сериозните компании са от чужбина. Съдействието на правителството е да увеличава средствата за наука - не само за образование, и второ, парите да отиват на правилните места.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
