След подписването на Договора за добросъседство между България и Македония, и след срещата на правителствата на двете държави в Струмица, Бойко Борисов и Зоран Заев са единодушни – да загърбим миналото, да гледаме напред в бъдещето. Така те буквално повториха казаното от премиера Симеон Сакскобургготски през април 2003 г. по време на неговата визита в Македония. И тогава историята бе оставена на учените, а политиците с бинокли на очите погледнаха в бъдещето. Изминаха 14 години и ето ги отново същите думи – за миналото и за бъдещето. А между тях пропаст от несбъднати обещания. В отношенията между България и Македония миналото никога не може да бъде забравено, загърбено.
Защото без него няма бъдеще. Животът не е стока купена от разпродажба в мол, за да го ползваме известно време и сетне захвърлим на боклука. А миналото – това е животът, който българите са живели и живеят в България и Македония. Без да познаваме този живот, без паметта за него, ние сме просто никому ненужни изтърсаци. Историята, животът, който сме живяли, не трябва да се загърбва, а да се уважава и съхрани такъв какъвто е бил. И на първо място тези, които трябва да я уважават историята са политиците. Защото те самите участват в нейното правене – дори и когато не разбират това.
Главният извод от съвместното заседание на българското и македонското правителство в Струмица е, че има много работа за вършене. Толкова много, че правителства ще се сменят, а работата все още няма да е свършена. Но подписаният през август Договор за добросъседство, макар и да не е още ратифициран, вече работи, дава резултати. За това говорят подписаните десет споразумения в различни сфери. Остава те да станат реалност.
Активността на македонската страна е обяснима.
За да се укрепи във властта и да осъществи програмата, която си е поставило, правителството на Зоран Заев няма голям избор. Всъщност изборът е само един: България да помогне за изпълнението на стратегическата цел – членство в НАТО и ЕС.
За изпълнението на тази цел Сърбия не може да помогне
Досегашната практика за прием на посткомунистически държави в ЕС превърна членството в НАТО в conditio sine qua non – условие без което не може. Първо сигурност и обща отбрана, а след това евроинтеграция. Към днешна дата Македония е по-близо до членство в НАТО, отколкото до членство в ЕС. Но за да се случи първото и второто, младата държава трябва да има сигурен гръб.
Такъв Македония може да получи само от България. И не само заради „общото бъдеще", а заради общото ни историческо минало, заради съзнанието, че в историческото време ние и македонците сме един народ. Народ разделен от политиката и политиците. И народ, който пак политиката и политиците ще трябва да съберат – този път в обединена Европа. Това е иронията на съдбата.
Българи са загивали за свободата на Македония – от османско владителство, от сръбска окупация.
Българи родом от Македония са били преследвани заради вярата си и народностното си име. И България нищо не иска от днешна Република Македония освен едно: да приеме очевидното. И то не е „да загърбим миналото", а да си върнем заедно паметта. За да научим, че
светът на нашите скъпи мъртъвци е по-достоен и по-богат от света на живите днес
Да знаем, че когато Йордан ХаджиКонстантинов –Джинот родом от Велес, пише „Гоненение и страдание за честное име болгарское" той мисли себе си за българин и такъв трябва да остане в историята. Негови са и думите: „Болгарин е срамота да се отричува от своя род и язык". При демокрацията „възродителни процеси", които да сменят народностната и национална самоопределеност на починали и заслужили за род и отечество просветители са неприемливи. С такъв „възродителен процес" в Европейския съюз не се влиза. Това, нека се надяваме, разбират вече в Македония. А като българи са се самоопределили някога Кирил Пейчинович от Тетовското село Теарце, който собственоръчно отбелязва, че е написал своя сборник „на препростейшим и некнижним язиком Болгарским" , Райко Жинзифов, който сякаш мислейки още през 19 век за европейската интеграция ще напише:
ке станат и ке дадат ответ
на цела Европа, на цел свет:
Я българка сум. българин сум я,
българе живеят в тая страна!"
Като българи са се самоопределили всички наши възрожденци. Те са били високообразовани личности и не могат да бъдат обвинени, че не са знаели своя етнически и народностен произход, та е необходимо днес някой в Македония да им обяснява какви и що са били. Те трябва да се тачат такива, каквито сами са се самоопределили. Същото е и със нашите светци – Свети Климент Охридски и Свети Наум. Първият е издигнат от Българската църква за "пръв епископ на българския народ", а вторият, според средновековните източници, е "светилник на българите". Това е историята.
Тя не може да се променя. Тя е минало време. Може да се променя настоящето и бъдещето. Как? Като в настоящето се учи истината, а не лъжата. Настоящето може да се променя, както се променят българските и македонските политици. Но миналото трябва да се помни такова, каквото само се е определило и съхранило.
България е признала Македония с нейната Конституция, с нейното конституционно име.
Този факт изчерпва всички съмнения относно добрата воля на нашата страна. Днешните граждани на Македония имат пълно основание да говорят за себе си с конституционни понятия. Да наричат своя език „македонски", така както хърватите наричат своя език „хърватски", бошняците – босански, черногорците – черногорски, датчаните – датски, а норвежците – норвежки.
Що се отнася до искането Българската патриаршия да възстанови евхаристийното общение с Македонската архиепископия и така тя ще признае Българската православна църква като Майка Църква, тук отново не може да се „загърби миналото". Светият синод на БПЦ трябва да застане зад искането на МПЦ и да информира останалите православни църкви за тази си воля.
Защото сегашното състояние на МПЦ не е в полза нито на православния канон, нито на православните християни. Защото Гордиевият възел не се разплита, а се разсича. Защото, както би казал дядо Вазов „канонът мъчно ще направи да заглъхне стонът". БПЦ не може да избяга от своето майчинство спрямо МПЦ. Тя не може да не прегърне своя „блуден син". Дори и да съществуват опасения, че зад това действие на македонския клир се крият политически съображения, нова хибридна тактика за противопоставяне и дестабилизация в региона. Но в случая е по-добре канон и историческа истина да се съчетаят в решителност, каквато е присъща на любимците господни. Необходимо е и ясно послание от страна на БПЦ към останалите православни църкви за взимане на съборно решение по въпроса. Най-лошо е нищо да не се прави.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
