Безпрецедентна за родната политическа действителност външнополитическа активност. Това е констатацията, която може да се направи за усилията и енергията, влагани от министър-председателя Бойко Борисов на европейската арена. Няма друга политическа личност у нас, която да е съумявала да го стори през последните десетилетия. Вярно е, че и позицията на България като председателстваща Съвета на Европейския съюз е безпрецедентна до този момент, и именно тя разкрива широк диапазон от възможности пред българските власти. Но г-н Борисов успя да уплътни във възможната степен тези възможности. Независимо от критичните бележки, които могат да се отправят от гледище на защитата на българския интерес в отношенията със Скопие, като цяло премиерът се прояви като фактор в настоящата балканска политика. Импулсът за интеграция на Западните Балкани не е с български източник, но практическото измерение е изцяло под знака на Бойко Борисов. Факт, който
не бива да бъде подценяван и омаловажаван заради криво разбрана опозиционност
Защото това е не е наша домашна оценка, а мнението на лидерите на много от държавите в региона. Включването на балканската проблематика на предно място в дневния ред на Европа и тласъкът на икономическото сътрудничество са достижение на България, което намира добър отзвук в региона. И затова няма нищо случайно, че в Босна и Херцеговина отличиха българския премиер с почетен знак „Европейска личност на годината".
Все в тази посока е и българската роля за „нашествието" на Балканите на Китай и неговите потенциални икономически намерения под ненатрапчивото домакинство на България. Седмата Среща на върха на групата 16+1 за сътрудничество между Китай и Централна и Източна Европа, която ще се състои в София на 7 юли е другият безпрецедентен за България форум на високо равнище. Значението му се подчертава и от очакваното участие на китайския премиер Ли Къцян и държавните ръководители на 16 държави от Централна и Източна Европа. Темата на лидерската среща е "Задълбочаване на отвореното и прагматично сътрудничество, съвместно насърчаване на общия просперитет и развитие", а заключителният документ ще бъде обозначен като „Насоки от София".
Кога е било това в България през годините на сизифовския български преход?
Разбира се, всичко това не може да изпрати в миманса, проблемите на българското общество и политика. Съсредоточаването на цялата правителствена енергия на международната арена, оставя без необходимата работа и ангажираност цели зони от националния икономически и социален живот, в които има гангренясали проблеми. Здравеопазване, образование, социална политика – де да имаше такава енергия, каквато демонстрира г-н Борисов на европейско ниво... Липсата на реформи все повече оставя впечатлението, че въпреки европейските фанфари, България е в тежък застой. А това е най-важното за гражданите – дали днес в България се живее по-добре, отколкото вчера. Доходите и качеството на живота у нас устойчиво за закотвени на дъното. И там трябва да се съсредоточат политическа воля и управленска компетентност от всички, които имат аспирации към властта. Повече от всякога са нужни визия и работещи идеи за изваждане на страната от тресавището на упадъка и безперспективността. В това отношение и днешните и вчерашните управляващи са хронични длъжници.
На този фон, в днешната парламентарна конфигурация текат процеси на конвергенция, казано купешки.
Сближаване между управляващите и опозиция по темите, които са свързани с големи ресурси – „Белене", модернизация на армията, и „дим до Бога" с демонстративни противоречия по периферни теми и проблеми. Като например абсолютно нефелния вот на недоверие, който измисли Корнелия Нинова по проблемите на сигурността и престъпността. Нефелен, защото на фона на острите социални скандали, като този с майките на децата с увреждания, избраната от червените лидери тема за вота беше сякаш вън от времето и пространството. И защото самата опозиция понастоящем няма кредибилни говорители по тези теми, които са способни компетентно и с необходимата политическа и експертна тежест да защитят тезите си в тази област. В същото време, управляващите в парламента все по-често раждат чисто лобистки закони, с които се търси натиск върху бизнеса. Емблематични в това отношения са инициативите на партията на вицепремиера Валери Симеонов срещу лотариите или срещу малките търговци на петрол. В тази графа с известни уговорки можем да причислим и първоначалната идея за налагане на драстичен акциз върху бездимните тютюневи изделия. Балансът, който се намери след реакция на премиера поне засега изглежда разумен. Но тази практика на законодателстване на парче и според конюнктурни хрумвания, е дълбоко порочен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
