Шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер представи в сряда пет възможни пътя, по които ЕС да се развива занапред без Великобритания. Първата очертана възможност е ЕС да продължи да съществува, както досега. Втората е от съюза да остане само единният пазар. Третата възможност е ЕС на няколко скорости (тези, които искат да правят повече, правят повече), четвъртата - ЕС да отговаря за по-малко неща, но по-ефективно. Последният сценарий е "правим много повече заедно" - задълбочаване на интеграцията в повечето области.
*************
Защо 5 сценария и какви пет сценария? Пет е симпатично полузакръглено число, в което да скриеш този един сценарий, който искаш да предложиш. Ако Юнкер беше казал директно, ясно и открито своя предпочитан вариант, той щеше да бъде моментално унищожен от кръстосан огън от всички страни. Първият и последният сценарии са симетрично невъзможни – нито някой иска и може да продължава като досега, нито някой иска и може да прави повече от това, което не върви особено убедително сега. Петият е най-еврооптимистичният сценарий, който би дал още власт на Брюксел да говори с единен глас. Вторият и четвъртият са пазарните сценарии – ЕС да се сведе до единния пазар, а на пазара оцелява по-ефективният. ЕС като единен пазар е евроскептичната визия, която пределно минимизира ролята на Брюксел. Не случайно Юнкер е резервиран към този сценарий поради риска да се намали иновативността и съгласуването на стандарти за опазване на околната среда.
Тези сценарии образуват един "сандвич", която има три цели: да скрие точно по средата сценария, който всъщност се предлага – сценарий 3; да диверсифицира възможните пътища, да ангажира участниците в сравнителни анализи и дебати; да покаже бъдещето на ЕС като избор, а не като поредния диктат на Брюксел.
Какво представлява сакралният сценарий 3 -"тези, които искат да правят повече, правят повече"? Първо, той
изумително напомня лозунга на Никола Саркози
с който той преди години спечели французите: „Работи повече, за да печелиш повече". Никола Саркози не успя да спечели втори президентски мандат, не успя да спечели дори номинацията на партията, която сам създаде, за новата президентска надпревара, и дори слезе окончателно от френската политическа сцена, но ето че на европейско равнище се възраждат неговите идеи в брюкселски превод.
Второ, всички веднага го преведоха на разбираем език – Европа на различни скорости. Първото ключово разделение, което този сценарий въвежда и засилва, е между еврозоната и останалите. Тези останали са пъстра група – на единия полюс е относително крехка икономика като България, която обаче иска да влезе в еврозоната и дори това влизане се превръща в ключов приоритет на настоящето служебно правителство, което по конституция има по-ограничени, а не стратегически функции. На другия полюс е Полша със силна икономика, която доста леко премина през кризата и която не възнамерява да влиза в еврозоната. В същото време Полша – както и България – категорично
не би приела отпращане във външен периферен кръг
на една Европа на много концентрични кръгове.
Трето, този сценарий е междинен и се очаква да бъде атакуван с алтернативни варианти. На 25 март в Рим ЕК ще изложи „Белият доклад" и ще покани 27-те членки да го коментират преди срещата на върха на Европейския съвет през декември. Очакват се алтернативни визии от различни страни: от критиците на брюкселския подход за управление на бежанската криза, от привържениците на необходимостта от изграждане и консолидиране на системата за европейска сигурност и други.
Какво каза и какво ни подсказа Жан-Клод Юнкер? Идва краят не на ЕС, а идва краят на този ЕС, от който всички се оплакват. Брюксел очевидно е уморен всички да си измиват ръцете с него за всички неудачи и неуредици в собствените държави и политики. Но и национални политици и граждани са уморени от липсата на обединяваща и вдъхновяваща визия за ЕС.
От петте сценария България избира шестия. Ние никога не сме удовлетворени, но и не достатъчно иновативни и убедителни в конструиране на силна визия.
Ще откроя стратегическите интереси на България: Най-важният е да не изпадне в маргиналната периферия в Европа на две и повече скорости; ЕС да засили сътрудничеството в тези сфери, които са приоритетни за България – обща политика за охрана на европейските граници, европейска миграционна политика и политика за сигурност, контратероризъм, търговия. Това би означавало конкретизация и развитие вариант на сценарий 4.
Дебатът трябва да бъде не повече или по-малко Европа, а каква Европа. Ключова отговорност на българските елити е ясно да формулират и защитават националните приоритети и ефикасно да работят за утвърждаването им като европейски приоритети, върху които да се фокусира европейската интеграция.
След Брекзит ЕС иска да стане Феникс, да възкръсне обновен. Не е много вероятно, но България има стратегически интерес това да се случи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
