Реформаторите си рискуват бъдещето, тупайки топката

След Хитрино сръдливите политици не се приемат добре

Реформаторите си рискуват бъдещето, тупайки топката | StandartNews.com

Решението на Реформаторския блок да приеме мандата за съставяне на правителство не е неочаквано и не е изведнъж. Още когато беше направен анонсът, че те ще върнат мандата, СДС звучеше в различен тон. Не е неочаквано и защото в тази ситуация двете основни части на РБ – ДБГ и СДС, се стремят да запазят добрия дух помежду си. Те нямат избор, защото остава само и те да тръгнат да се разцепват. Вчерашното им решение не е изненада и защото политическото поведение на СДС подсказваше, че те са склонни да опитат да спечелят още политическо време. Решението на Реформаторите да се опитат да съставят правителство може да има няколко обяснения. Първо, РБ всячески се опитва да остане цял и да няма вътрешни пререкания. Това обяснява и защо ДБГ дадоха да се разбере, че няма да пречат. Второ, СДС винаги са били прагматични политически играчи и вероятно имат нещо да довършват. Трето, бавенето на топката може да се харесва не само на тях. То може да се харесва и на президента, и на ГЕРБ, които може също да имат неща за довършване. Така че това решение може да е в синхрон с други политически желания. Освен това СДС разчитат на факта, че Бойко Борисов винаги може да размисли. След Хитрино, ситуацията е такава, че всякакви сръдливости и резки движения не се ценят много от обществото. СДС може да се опитват да печелят време и с идеята, че накрая е възможно да останат броени седмици до началото на мандата на новоизбрания президент Румен Радев. Тогава всъщност да стане още по-приемливо

основната част от това правителство да бъде запазена като някакъв служебен кабинет

Така ще бъдат спечелени още няколко седмици. Тук обаче най-голямото питане е следното: печелиш няколко седмици, но не рискуваш ли политическото си бъдеще въобще. Защото в имиджов план приемането на мандата е по-скоро загуба за Реформаторския блок. Затова ми се струва, че по-разсъдливата част от РБ отдавна свикна с мисълта, че се отива на предсрочни избори. Изявленията и на ДБГ, и на Петър Москов, и на Тодор Танев бяха в тази посока. Освен това трябва да се отчете, че конкурентите на РБ в тяхната ниша – Радан Кънев, Христо Иванов и цялата тази амалгама, вече започнаха да „тичат", а Блокът не е стартирал, а им предстои надбягване.
Не бива обаче да се забравя, че в подобни ситуации като настоящата действат толкова прагматични и прозаични фактори понякога, че за непредубедения политически анализ е трудно да ги открие. В момента разсъждаваме от гледна точка на политическата и имиджовата логика, но всъщност могат да действат чисто индивидуални и тежко прагматични причини.
Какво следва след като РБ пое мандата от президента Росен Плевнелиев? Най-вероятно е да следват избори в началото на другата година. Има и някакъв шанс да се състави кабинет в рамките на този парламент, въпреки че през последните седмици той намалява. При едни избори има две незвестни – каква ще е избирателната система и дали Слави Трифонов ще прави партия. Ако той стори това, може да разбърка много сериозно картите. Освен това е много рано да се каже как ще бъдат подредени играчите в следващия парламент. По всичко обаче личи, че

на сериозен успех би трябвало да се надяват
Патриотите и Веселин Марешки

Реформаторите от своя страна вероятно ще изпаднат в състояние на вътрешнонишова конкуренция. Мисля, че с разцеплението между тях потенциалът им намалява. В следващия парламент, разбира се, би трябвало да са ГЕРБ, БСП и ДПС. Любопитно ще е какво ще се случи с ДОСТ, с АБВ. В заключение тук би искал да кажа, че ситуацията е натоварена с търсене на новото. Явно е дошло времето на големия популизъм. През 2001 г. имаше голяма популистка вълна с идването на Симеон Сакскобургготски, през 2009 г. също имаше такава, сега очевидно също се очаква минаването през такава вълна, желание за промяна и антиелитни настроения.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай