Тероризмът отново поставя на изпитание Европа и нейните възможности да се справя с акциите на неконтролирано насилие, в които загиват невинни хора. За пореден път медиите и институциите констатират поредната териристична акция, но са далеч от реалните възможности да намерят решение. Терористичният акт в Испания отново възроди спомените от атентатите в метрото в Мадрид през март 2004 г. Тогава резултатът беше излизането на Испания от коалицията, начело със САЩ, която действаше в Ирак. Повече от десетилетие по-късно се задава въпросът защо в Испания, която досега не беше в наказателните планове на „Ислямска държава", се случва това. В публичното пространство се формира мнение за съществуваща връзка между предшестващ взрив в сряда и последвалите го две нападения в четвъртък в различни места ва Испания. Това обаче едва ли е достатъчно като аргумент в полза на съществуващ стратегически план, стриктно спазван от „Ислямска държава". По-вероятно е да търсим отговора във
възможностите и въздействието на виртуалното пространство
което се превръща не само в информационен източник, но и в силен и шокиращ със своето въздействие върху психически неуравновесените умове, фактор.
Освен това може да се приеме, че използването на кола, която се врязва с пълна скорост в препълнена с минувачи улица, се превръща в много ефикасен по своето широко въздействие терористичен акт. Не трябва да се забравя, че това не е вече само европейски патент. Преди дни в Шарлотсвил 20-годишният неонацист също приложи този „метод" на въздействие.
Прави впечатление, че независимо от това кои са атентаторите, вече все по-малко се коментира кой поема отговорността за атаките. В повечето случаи се приема, че това е дело на „Ислямска държава". Както в Европа, така и в САЩ, обаче все по-ясно проличава безсилието на политическата система да се справя с многобройните икономически и социални проблеми, които генерират несигурност и страх. Невъзможността на установените либерални норми на политическо поведение да се справят успешно с набиращите скорост терористични нападения в ключови държави на континента неизбежно възражда идеята за „твърдата ръка" , която ще оправи всичко – ще върне политическата стабилност, икономическия просперитет и социалната справедливост. Историята на 20 век е показала много ясно до какво води подобна политика.
Още преди десетилетия Джеймс Розенау предрече, че измененията в сферата на международните отношения ще доведе до създаването на т.нар. международен континиум,
чиито символични субекти са туриста и терориста
Това вече е факт и светът от доста време коментира и се опитва да си обясни, да прогнозира и ако може да предотврати терористичните нападения в различни части на земното кълбо. Не мисля, че трябва да гадаем, а просто да приемем, че всичко, което досега се е смятало за устойчиво и предсказуемо,
все повече остава в миналото.
Интернет пространството измести реалността такава, каквато беше позната за голяма част от света. Трудно вече може да се различат истинските от фалшивите новини. Това, което може да бъде ориентир за промяната, трябва да се търси в конкретните действия и оттам да се правят опити да се обяснява и прогнозира промяната, чиито филтър е тероризмът и реакцията на институциите и обществата.
Има една прекрасна поговорка - преди разсъмване е най-тъмно. През последните няколко години динамиката и разширяването на географските граници на тероризма превърна светът в една пулсираща рана, която не зараства, а кръвта, която се пролива, е все повече и повече. Атентатите няма да престанат, те са част от промяната, която е свързана с измененията на съществуващия досега свят, чиито основен субект е държавата. Въпрос на време е да се разбере кога транснационалните корпорации ще успеят да превърнат държавите в безгласна част от своя свят. Това не означава, че не трябва да се търсят начини за запазването на държавата като основен сегмент от нашия, познатия свят.
Това се отнася и за България.
Плановете на терористичните организации са насочени към Централна и Западна Европа, които са олицетворение на благоденствието и основна цел на миграционните и бежанските потоци. България не е в тази група, което я спасява от съдбата на Запада. Това не пречи обаче да се продължи укрепването на българо-турската и българо-гръцката граници, което е гаранция за държавност и защита на българската територия и общество
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
