Йонко Иванов, председател на Съюза на преподавателите по авто-мото подготовка
Пътят край Своге, където стана катастрофата с 16 жертви, е създаден като трасе за автомобилно състезание. Има непрекъсната смяна на завоите, включително преминаване от прав участък в завои, които са почти под 90 градуса.
Затова шофирането там е едно много сериозно изпитание, особено за хора, които не познават пътя. В същото време при рехабилитацията на шосето не са се съобразили с метеорологичните условия. Не е направена система, която да отвежда водите при такива обилни дъждове, което създава рискове за аквапланинг или за по-големи локви. От Българско обединение на шофьорите сме сигнализирали с няколко писма регионалното министерство и МВР, че на този участък трябва да се провери какъв е коефициентът на сцепление на асфалта. Когато той е прекалено гладък, водата създава доста проблеми. През есента и зимата такива места постоянно са хлъзгави. За участъка, където стана катастрофата, може би
е трябвало да се сложи и знак "Внимание, по -ниска скорост", а не да се разчита само на вертикалната маркировка и ограничението до 40 км. На такива рискови места
задължително трябва да има и двойни мантинели
като подсигуряване.
Мои колеги, които отидоха на мястото на катастрофата, видяха следи от "танцуване" на автобуса, както и спирачен път. Това означава , че шофьорът технически не се е справил. При силен наклон и хлъзгав участък от пътя трябва да се използва двигателят като спирачка и да се минава на по-ниска предавка. Да се скача върху спирачката върху наводнен асфалт е категорична грешка, което е безспорна вина на шофьора. А дали е карал с 40 км/ч или 45 км/ч,
не е от толкава съществено значение.
В случая се е оказало фатално, че водачът не се е съобразил с особеностите на пътя. Влязъл е на по-висока предавка, получил се е момент на уплах и натискане на спирачка, което е довело до катастрофата.
Затова ние настояваме да въведем периодично задължително обучение на шофьорите.
На всеки 10 години водачите да минават през опреснителни курсове. Не говоря само за младите шофьори, а за всички, защото всеки има какво да научи.
От 2008 г. ние искаме да бъдат създадени т. нар. полигони за екстремно шофиране, в които хората да свикнат да управляват автомобила в извънредни сложни условия: когато поднесе, има хлъзгав участък или вода. Но никой не обръща внимание на предложението ни, а вместо това се купуват нови, скъпи камери, които обаче също се обслужват от персонал.
Крайно време е също да се разбере, че този, който вози хора, трябва да бъде два пъти по-подготвен от този, който управлява лек или товарен автомобил. Защото отговорността е многократно по-голяма и като опит, и като интелект, и като професионализъм. Тези хора
трябва да предвиждат ситуациите, в които ще изпаднат
Затова ние апелираме към новия Закон за движение по пътищата да бъдат направени съответните поправки в тази насока.
Сега, когато трагедията е факт, може би на някой му е по-удобно да затвори вратата и да каже, че шофьорът е виновен за всичко.
Да, водачът на автобуса носи определена вина, но институциите са тези, които трябваше да предвидят това, което може да се случи и да вземат мерки. Има пет неща, от които зависи безопасността на движението: обучение, контрол, организация на движението, общество и медии. И хората, които правят законите трябва да се съобразяват с тях.
Иначе ще продължава да се отчита намаляване на ПТП у нас, но да се премълчава, че има по-голям процент катастрофи с жертви.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
