Срещата на Тръмп и Борисов може да пренареди пасиансите на власт и бизнес
Когато в средата на май Бойко Борисов за първи път се похвали, че е получил покана за среща от Доналд Тръмп, новината мина почти незабелязано. Може би защото беше изказана пред младежите от ГЕРБ в разгара на европредседателството. Или защото няколко седмици по-късно премиерът неочаквано, вместо на запад, излетя на изток
и влезе в Кремъл при Владимир Путин. Среща с противоречиви резултати, които и до днес остават загадка за широката общественост.
Не е такава обаче ситуацията днес, четири месеца по-късно, когато Борисов кацна в Ню Йорк за седмична визита. Не за да търси личното си щастие в американската мечта, а за да усети накъде духа вятъра за България в глобалната турбуленция на международните отношения.
Протоколната причина за задокеанската му визита е участието в сесията на Общото събрание на ООН. В която от 8 години не е участвал. Но ако през 2010 година значението на България за световните процеси бе твърде незабележимо, то сега страната ни
е фактор в една от най-горещите точки на планетата
- Балканите. Борисов отива на форума като активен участник, а не като пасивен наблюдател, ръководещ една от близо 200-те делегации на държавите- членки. Българският премиер има самочувствието на държавен лидер, който отдавна работи за европейската перспектива на Западните Балкани. И със сигурност доклада му пред общото събрание се очаква с повишен интерес по цялата ос САЩ - Европейски съюз. Най-малкото, защото ще прозвучи дни преди македонския референдум, който ще е поредният тест за съотношението на великите сили в региона. Или поредно доказателство, че си оставаме "буре с барут" за света.
Каквито и послания да отправи Борисов в речта си пред ООН, те са за света. Ние, българите, сме се вторачили в другите знаци от визитата. Няма да е пресилено, ако се каже, че всичко в държавата е замряло в очакване на новините от Чичо Сам. И всеки се кахъри в своята си област. Защото по стара традиция, българите вярват, че
съдбата им се решава от "Големия брат"
Едно време той беше в Москва, сега е във Вашингтон.
Политиците вярват, че тежката дума за управляващата коалиция у нас ще се даде отвъд океана. Срещата на почетния председател на ДПС Ахмед Доган с американския посланик в навечерието на ремонта на кабинета и отпътуването за САЩ на Борисов опънаха нервите на голяма част от патриотите. Ако американците дадат зелена светлина за предсрочни избори, това ще бъде червен картон за бъдещото им участие във властта. Ако пък Тръмп изпрати по Борисов поздрави на Доган, това преждевременно ще сложи край на управленската им приказка.
Не по-малко притеснени са и в БСП. Американско рамо за Борисов може да означава отлагане на мечтата им за реализиране на новата визия за България.
За първи път ГЕРБ също чака с нетърпение завръщането на лидера си. За да разбере кое от лобитата къде е в сърцето на Тръмп и кое е загубило подкрепата му.
За бизнеса тази визита напомня далечната 1997 година. Когато съдбата на банките в България се реши на годишната среща на Международния валутен фонд във Вашингтон. От Америка дойде прословутия доклад за плачевната състояние на 17 български финансови институции, които 4 месеца по-късно се разделиха със лицензите си, независимо от близостта им с тогавашния премиер Жан Виденов. Сегашните ни олигарси са в подобно тягостно очакване дали ще попаднат в черния списък, санкциониран и отвън.
За военните пък визитата на Борисов е повече от любопитна, защото най-малкото ще повдигне завесата с какво и срещу кого ще се отбраняваме, позиционирани на географската карта като врата между Изтока и Запада. Което пък ще подскаже и каква ще е ролята на президента в новите процеси.
С една дума - иде голямото завръщане. Не по Чандлър. А по Борисов. Което най-малкото означава, че визитата му в Ню Йорк няма как да се разглежда фотографски. И не опира само до една снимка. Та било и с Тръмп.
Светлана Владимирова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
