Кметът на село Комарево - 40-годишната Цвета Йорданова, е изключение от родното правило, че който веднъж заживее в София, не се връща. Тя е живяла 37 години в столицата – от 3-годишна възраст, но се връща в родното село на майка си, където става и кмет. "Като малка редовно идвах всяко лято в Комарево, прекарвах волно дните си сред красивата природа. За мен то е като родно и затова при една житейска ситуация реших да се върна и да заживея в него, в къщата на вече починалата ми майка. Сега съм доволна, не съжалявам за решението си. Тук намерих спокойствие и живот в хармония с природата", разказва тя.

А в красивото Комарево, което се намира на пътя Монтана – Берковица след 6-километрова отбивка, живеят предимно възрастни хора. Около 100-на са, едни не са го напускали никога, но други са се върнали в родните къщи след пенсионирането си. Много скоро кметът на общината в Берковица Милчо Доцов назначава Цвета за свой наместник в Комарево.

Младата дама е историк по образование със специалност археология. Участвала е в различни проучвания, с екип от Нов български университет и в Комарево, където има останки от две стари крепости от времето на Византия. Проучванията я привличат, но

новата й длъжност насочва мислите и действията й в друга посока

Поема грижата за селото и хората. От нея зависи ще имат ли транспорт до близките градове, хранителни продукти, лекар, лекарства и т.н.

Комарево е живо село, въпреки малкото хора в него. Има и празни къщи, чиито първи стопани са си отишли от този свят, но децата и внуците им ги поддържат. Идват през уикендите, всяко лято прекарват отпуските си в него. Никой не е оставил къщата си да се руши. Малцина искат да се отърват от тях и ги продават. Но от 20 празни, в момента само три са обявени за продажба. Останалите си ги пазят и чакат времето, когато ще се пенсионират и ще се върнат в тях.

В Комарево някога имало читалище с библиотека. Старите разказват, че в него кипяло активна дейност. Но през 90-те години книгите се разпилели, читалището също западнало. Разпаднали се самодейните състави, секнали песните и танците. А някога местните строили сградата му с доброволен труд. В нея сега се помещава кметството, но никой не казва - отивам в кметството, а - отивам в читалището. По-старите дори са забравили как се казвало това читалище. Но въздишат по онези дни, искат си го пак като спомен от тяхната младост.

За да го възродят, то се нуждае от регистрация. А оправянето в административните дебри се оказва трудна работа. Има други условия, които трябва да бъдат изпълнени. Инициативната кметица ги преодолява и очаква регистрацията скоро да бъде факт.

От есента на миналата година тя започва да събира книги

за читалищната библиотека. Започва от нулата. Учителка-пенсионерка от Монтана й носи вечните книги на България от своята библиотека. Непознатият им проф. Банов три пъти праща нови книги. Автори-земляци им изпращат свои творби. Пратка получили и от монасите на Рилския манастир. Жена от Берковица абонирала библиотеката за вестници и списания. Тя вече е готова да приеме първите си читатели. Хората питат кога ще стане това. "Разбирам, че им е нужно място за общуване. Да се съберат, да се видят, да си поговорят", казва Цвета. Обявили сме, че на 1 март откриваме библиотеката, допълва кметицата. При норма 3500 с дарения са събрани 4000 тома.

Комарево е малко село, щат за библиотекар няма и тази дейност ще поеме Цвета Йорданова – безвъзмездно. Както сега

съпругът й, майстор-строител, ремонтира безвъзмездно

помещението за библиотеката. Кметът на общината Милчо Доцов им е предоставил мебелите и компютрите на закрития дом за деца без родители „Люба Тенева". Радвам се, че освен мебели, макар и поовехтели, ще имаме и компютри. Ще учим възрастните да се свързват с децта си из страната и света. Ще ги ползват и децата, които идват за летните ваканции при баба и дядо. Затова замисляме да създадем и детски център, разказва новият кмет.
От година и половина освен управник, Цвета е станала и приемна майка. Грижи се за 8-годишно момче, което всяка сутрин праща на училище в Берковица. Родната й дъщеря учи в езиковата гимназия в Монтана. 18-годишната щерка също се включва в селските иницативи. На нея ще бъде поверена задачата лятото да се занимава с децата, дошли на ваканция в Комарево.

Едно странно семейство живее в Комарево. Дошло е не на гости, а да го оживи като направи по-интересен животът на хората, които са останали да прекарат дните си в родното място. Дай, боже, повече такива хора, казва за него общинският кмет Милчо Доцов.