Спечеленият трофей напомни за славните времена на "жълто-черния" клуб
„Ботев" не само оцеля, той е по-жив от всякога! Напук на много хора, пловдивският клуб е на върха на щастието. Редица футболни специалисти вещаеха черни дни за тима, воден от Николай Киров, а прогнозите на някои бяха за край. „Ботев" обаче отново показа, че е много повече от клуб. Самото име на отбора не позволява на хората милеещи за него да наведат глави и да се предадат. Точно затова те не го сториха. Короната на сезонът пък бе спечелването на Купата на България. Мач в който отново „жълто-черните" бяха считани за обречени, тъй като срещу тях излиза доминанта във футбола ни през последните години - „Лудогорец". Тодор Неделев и компания обаче окрилени от многохилядната „жълто-черна" публика извоюва трофея. Сега половин Пловдив, а и на много други места в България, футболните запалянковци ликуват. Седмица след вдигането на Купата те още са опиянени от успеха и така ще бъде месеци наред. По трибуните на „Васил Левски", където се игра финала, имаше фенове на всякакви възрасти, които бяха обединени от „Ботев". Всички те страдаха, плакаха и пируваха след последния сигнал на съдията. Заслужават го! 36 години след последния трофей (б.р. - отново Купа на страната) „жълто-черните" играчи пак са окичени със златни медали. Та много от феновете на тима не са виждали любимците си на терена да печелят нещо. Купата е за всички тях, а и за хората, които бегло си спомнят победите над „Пирин" Бл (1:0) или пък още по-назад във времето – 3:0 срещу „Дунав" Русе. Именно това са трите спечели финала от пловдивчани.
„Ботев" изстада много и през целия сезон беше на ръба на съществуването. Първо имаше богати главни акционери, които крояха планове за светло бъдеще на тима. А една от освновните цели пред благодетелите бе „Ботев" да се завърне в родния си дом – стадион „Христо Ботев". Строежът обаче не само стои непокътнат, ами вече е развалина и бавно ръждясва. Тимът започна кампанията с Николай Костов начело. С него „жълто-черните" браха голям срам и след поредица загуби той напусна. Собствениците решиха на негово място да вземат сегашния треньор на „Левски" Николай Митов. Това обаче не се хареса на феновете и искрата се запали. Ултрасите изгониха треньора, а с него си тръгна и един от акционерите – Румен Чандъров. „Ботев" вдигна нивото и взе скалпа на някои съперници. Но и тогава се виждаше, че нещо в клуба куца. Така един след един проблемите отново се завръщаха. Започнаха да се бавят заплати, премиите се плащаха от заможни фенове, а не се знаеше и дали ще има пари за зимна подготовка. И така на куц крак до 24 май, когато Купата беше в ръцете на футболистите. След като вдигнаха трофея над главите си Неделев и другите момчета, готови да дадат мило и драго за „Ботев", разбраха и още добри новини. Бизнесменът Георги Самуилов остава в клуба и ще продължава да го издържа.
Спечелването на Купата върна спомените на всички към славните времена за пловдивския клуб. Към златния „Ботев", както наричат тима от 60-те години. Тогава когато футболисти като Виден Апостолов, Динко Дерменджиев, Райко Стойнов, Георги Попов и други правят чудеса с топката в краката. През 1963 година стават втори, а четири сезона по-късно идва и втората титла за „Ботев" (б.р – 1929 г е първата). Към пловдивчани вече гледат с друго око, тъй като играчите им са част от националните гарнитури. Решение на високите етажи на властта в България – реорганизиране на футбола в Пловдив, спира малко устрема на тима. „Ботев" е обединен със „Спартак" и „Академик" и го прекръстват на „Тракия". Под това име клубът се състезава в следващите 22 години. През това време „жълтата" фланелка обличат футболисти от ранга на Петър Зехтински, Славчо Хорозов, Георги Славков, Костадин Костадинов, Трифон Пачев, Атанас Пашев, Марин Бакалов, Антим Пехливанов, Димитър Вичев, Георги Георгиев и др. Новата генерация на „Тракия" блести в продължение на повече от десетилетие. В шампионата 1980/81 лидерът на отбора Георги Славков – Бенкса отбелязва 31 попадения и печели Златната обувка на „Франс Футбол" за топ реализатор на Европа! През същия сезон „жълто-черните" за пръв път след 14-годишно прекъсване, е в призовата тройка на шампионата и за втори път в историята си печели купата на България. По същото време в Пловдив идват отбори като „Барселона" и „Байерн" Мюнхен, за да се изправят с „Ботев" в турнира за КНК. Още се носят легенди и се водят спорове за това колко хора е имало на стадион „9 септември" под тепетата за двубоя с каталунците. Първата среща „Барса" бие 4:1, но в Пловдив за малко не отпада от турнира. Домакините бият 1:0 с гол на Бенкса, но съдията отменя гол на Коце Костадинов и си затваря очите за дузпа отново срещу него. На 29 ноември „Тракия" става отново „Ботев". Бъдещето изглежда сигурно – в първия състав навлизат млади и перспективни играчи като Тодор Зайцев, Борис Хвойнев, Ясен Петров, Христо Коилов и близнаците Гено и Иван Добревски. През 1993 г се извършва още една голяма промяна на Колежа. В началото на 1993 г. начело на клуба застават бизнесмените Христо Данов и Христо Александров, по-късно станали печално известни като кредитни милионери. Те и екипът им си поставят амбициозната цел „Ботев" да се превърне в отбор от средно европейско равнище. Започва мащабна селекция, която довежда в Пловдив много водещи футболисти в лицето на звездите на САЩ'94 Наско Сираков и Борислав Михайлов, и Георги Донков от „Левски", Дончо Донев и Стефан Драганов от ЦСКА и Коце Видолов от местния враг от „Локомотив". Шумното и гръмко наливане на пари води само до момента в който „брокерите" хвърлят кърпата и оставят клуба на произвола на съдбата. По време на управлението на Данов и Александров е написана една от най-срамните страници в международната история на родния футбол – през 1993 г. „Ботев" е изхвърлен за 1 година от Европа заради опита на тогавашния преводач Димитър Христолов (впоследствие поел клуба) да осъществи подкуп на италианската съдийска бригада, която свири срещу „Олимпиакос" предната година за Купата на УЕФА. На всичкото отгоре Георги Донков наплюва един от реферите.
Между есента на 1996 и пролетта на 1999 г. начело на „жълто-черните" се сменят четирима председатели – Георги Чакъров, Петко Моравенов, Веселин Коритарев и Васил Нинов. След фалита на последния само усилията на феновете спасяват отбора от изхвърляне от „А" група. Те винаги се намесват точно на време, за да качат на плещите си великия пловдивски клуб. За запалянковците предстоят нови тежки изпитания в ерата „Христолов". В един момент се случва логичното и предизвестено изпадане в „Б" група. Още на следващия сезон е извоювана промоция за връщане, но нещата с нищо не се променят – някога могъщият „Ботев" се превръща в асансьор между дивизиите; финансовата нестабилност и текучеството на играчи продължават. Машинациите на Христолов го правят едноличен господар с неоспорвана от никого власт. Неговата цел е да продаде клуба на висока цена, но неизменно отхвърля подадените оферти с искане за по-големи суми. Феновете му обявяват открита война – започват вандалски действия по чуждите градове и стадиони, за да го притиснат допълнително. Христолов обаче не се отказва, дори когато заплахите за живота му стават ежедневие, а не липсват и посегателства. През 2009-а пък настъпва италианска инвазия на „Колежа" и тима се напълва с футболисти от Ботуша със съмнителни качества. Отборът се разпада и „Ботев" е изваден от елитната група. Това е момент, който публиката не иска да си спомня, но и такъв, който я направи по-силна. Войната е спечелена и през 2010 година феновете възстановяват сдружението „Ботев". Тимът започва сезона във „В" група на чисто. „Ботев" прави бляскаво завръщане и завършва първи след само един равен мач и всичко останало победи. Появяват се Цветан Василев, който издържа клуба няколко години. Така „Ботев" след много перипети е отново в елита на футбола ни. И няма намерение да се предава, както не го е направил и патрона – Христо Ботев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
