Макаров: Активират се усилията за подкопаване на многовековните връзки на Русия с балканските страни

Макаров: Активират се усилията за подкопаване на многовековните връзки на Русия с балканските страни | StandartNews.com

В навечерието на първата среща между президентите на България и на Русия Румен Радев и Владимир Путин Н.П. посланиик Анатолий Макаров бе любезен да отговори на въпроси на Епицентър.бг.

- Ваше Превъзходителство, предстои визита на българския президент Радев при президента Путин. Какво очаква Москва от тази среща?

- За мен е очевидно, че необходимостта от контакт на най-високо ниво отдавна е назряла. Ще напомня, че последната среща между президентите на България и Русия се е състояла в далечната 2009 г. Съгласете се, че подобен период на „застой" за страни като нашите, които са толкова близки в исторически и културен план, е просто недопустим.

Визитата на Румен Радев в Москва е много позитивен знак и за Русия, и за България. Надявам се, че тя ще даде нов импулс за целия спектър на нашите двустранни отношения и ще стане начало за по-нататъшна интензификация на политическите контакти.

- Какво най-много хвърли сянка върху отношенията между нашите две страни в последните години?

- Отношенията между нашите страни през последните години наистина бяха нееднозначни. Върху тях се отразиха негативно и усложнената международна обстановка, и кризата в отношенията на Русия с ЕС и НАТО, чиито член е България, и не винаги конструктивното поведение на отделни български политици. Но въпреки това ми се иска да вярвам, че този период е в миналото. В Москва не остават незабелязани позитивните сигнали, отправяни от днешното ръководство на България. Така че мога да кажа, че ние гледаме с оптимизъм на бъдещето.

- В каква степен отношенията ЕС - Москва влияят на отношенията София - Москва?

- Разбираемо е, че Евросъюзът се опитва да действа като „единен фронт" на международната арена, той отдавна се стреми към това. Но съществуват и такива понятия като държавен суверенитет и национални интереси – аз често казвам, че един грамотен политик и дипломат трябва на първо място да се ръководи от тях, а след това да мисли за блоковата дисциплина. Както показа неотдавнашният пример със „случая Скрипал", когато българското правителство реши да не върви по гайдата на Лондон и не изгони руски дипломати, София е готова да изгражда с Русия отношения на взаимно уважение и сътрудничество. Нашите две страни са независими и свободни да следват прагматичен външнополитически курс, независимо от членството си в една или друга организация.

- Допринесе ли Българското европредседателство за "нормализиране на отношенията ЕС - Москва", каквато амбициозна цел си бе поставил българският премиер Борисов?

- Ние наистина следим с интерес вашия първи мандат като страна председател на Съвета на ЕС. Председателството на България в Съвета на ЕС обаче е в самия си разгар и затова ми се струва, че е рано да правим изводи. Предстои София да проведе още редица мероприятия като глава на Евросъюза, което на свой ред запазва и възможността да се намери допирна точка между интересите на Москва и Брюксел.

- Безспорно нивото на прагматичните връзки между двете страни е далеч под това, което бихме искали. От какво зависи те да бъдат активирани?

- Често ми се случва да чувам, че отношенията между нашите страни трябва да се развиват на базата на предсказуемост и взаимно уважение. И аз съм абсолютно съгласен с това – именно това предлага и Русия. За разлика от някои други водещи играчи на международната арена, ние никога не изискваме от страните, с които си сътрудничим, да жертват изгодни за техните икономики и за техните граждани проекти по чисто политически мотиви.

Русия е готова за активиране на двустранните отношения с България - на нас никой не ни казва с кого и как да водим диалог, с кого да дружим, а с кого – не. За нас България винаги е била и оставажелан партньор.

- До каква степен санкциите срещу Русия пречат на нашите икономическите връзки?

- Няма съмнение, че санкциите усложняват нашето икономическо сътрудничество, но влиянието им далеч не е толкова голямо, както мечтаеха техните инициатори. По предварителни данни през миналата година обемът на двустранната търговия е нараснал с 40% - до 3,8 млрд. евро, което не може да не ни радва.

Най-трудно се понасят ограниченията в селското стопанство, като тук щетите за България са осезаемо по-големи – косвените загуби на българските производители само за 2014 – 2015 г. се оценяват на около 100 млн. евро. Още по-печално е, че съществуващите ограничения имат негативен психологически ефект върху малкия и среден бизнес. Предприемачите започнаха да се отнасят предпазливо към стартирането на съвместни производства, към излизането, съответно, на българския и на руския пазар, опасявайки се, че политиката на санкции ще застраши целия им бизнес. От това не печели никой – нито вие, нито ние.

- Има ли доверие между Москва и София?

- Доверието не е константна величина нито в отношенията между държавите, нито между хората, нито даже в семейството. Застоят и продължаващата пауза в двустранните контакти явно не способстват за укрепването на доверието между нашите страни. И въпреки всичко, ще повторя – Русия е отворена за открит и честен разговор със своите български партньори. Ръководството на вашата страна също така демонстрира готовност за конструктивен диалог. Убеден съм, че с общи усилия ще успеем да върнем официалните руско-български отношения на това ниво на доверие, което съществува между народите на нашите страни. За щастие, на чисто човешко ниво доверието остава, хората продължават да изпитват искрено топли чувства едни към други независимо от политическата конюнктура.

- В доклада за състоянието на националната сигурност на България Русия е посочена сред заплахите за страната ни. Приемате ли това като адекватна оценка?

- Аз съм се изказвал вече няколко пъти на тази тема, така че ще бъда кратък. България – това са не само политиците, това най-напред са редовите граждани. Излезте на улицата и ги питайте дали Русия представлява заплаха за България. За времето на своето пребиваване тук, а това е повече от година и половина, аз такива хора не съм срещал.

- Разглежда ли Русия нашата страна като някаква заплаха? Ние сме член на НАТО, а НАТО провежда военни учения в Черно море, в близост до границите на Русия?

- Ние винаги сме се изказвали в полза на изграждането на честни отношения – това особено се отнася за България, с която ни свързват толкова много неща. Доколкото мога да съдя от своята работа, българските власти се ръководят от същия принцип. Вашият министър-председател Бойко Борисов каза веднъж, че Черно море трябва да бъде море на дружбата. Аз съм напълно съгласен с това и смятам, че нито Русия е заплаха за България, нито България – за Русия и тук членството в НАТО няма никакво отношение.

- А заплаха ли е Русия за ЕС? Такова е мнението например на Тереза Мей.

- Що се отнася до г-жа Мей, в последно време имахме възможност неведнъж да се убедим в недалновидността на нейните политически изявления и действия. А що се отнася до взаимоотношенията с ЕС, от който всъщност Великобритания се кани да излезе, бих искал да отбележа, че трябва да върнем загубеното доверие в отношенията между Русия и Европейския съюз и да възстановим предишното ниво на сътрудничество. И ние независимо от всичко, винаги сме насреща. Важното е отношенията ни с нашите партньори да се изграждат на равноправна основа.

- Балканите остават ли зона за влияние на Русия?

- За съжаление, все по-често наблюдаваме как се активират усилията, насочени към подкопаване на многовековните връзки на Русия с балканските държави. От тях се изисква непременно да направят избор – или сте с Москва, или сте с Брюксел и Вашингтон. Целта на подобни действия е очевидна – да превърнат Балканите в още един фронт на противопоставяне в Европа. Сигурен съм, че балканските народи са настроени против подобни сценарии. На свой ред ние разглеждаме Балканите като регион за конструктивен диалог и взаимодействие в интерес на държавите и народите тук. Искам да ви уверя, че нашият принос в регионалните въпроси и занапред ще бъде изключително съзидателен.

- Как оценявате активността на българския премиер за присъединяването на шестте страни от Западните Балкани към ЕС?

- Българските власти не за първа година се позиционират като „локомотив" за евроинтеграцията на Балканите, това ни е известно. Неслучайно този въпрос е един от главните в дневния ред на текущото европредседателство. Ние от своя страна нямаме нищо против европейската интеграция. Ние самите активно участваме в интеграционните процеси на Евразийския континент и сме убедени, че бъдещето принадлежи на сътрудничеството във формата Европейски съюз – Евразийски икономически съюз.

- Някои анализатори предупреждават, че добрите връзки между Путин и Ердоган са заплаха за България. Възможно ли е това?

- Според мен такава постановка на въпроса е просто абсурдна. Да изграждаш илюзии върху несъществуващи заплахи – това е работата на провокаторите и русофобите. Тук ще отбележа отношенията на доверие, които наблюдаваме между Бойко Борисов и Реджеп Ердоган. Това, естествено, не ни дава повод да ги разглеждаме като заплаха за нашата сигурност.

- Кои отношенията са по-важни за Русия: с Китай и Турция или с ЕС, чиито член е България?

- Знаете ли, не бих искал да участвам в пазарлък по темата коя държава е по-важна за нас. Това е непрофесионално, а и няма кой знае какъв смисъл – всяка страна е уникална, с всяка страна ние имаме отделни отношения. И към всички ние имаме един подход – сътрудничеството трябва да бъде взаимоизгодно и равноправно, на базата на взаимно уважение. Тогава то ще дава положителни резултати за двете страни, в което е и смисълът на двустранните отношения.

- Проектът за изграждане на газоразпределителния хъб "Балкан" край Варна, който получи одобрение от ЕК, представлява ли интерес за вас?

- Ние внимателно следим развитието на проекта за хъб „Балкан" - за вашата страна това е реален шанс да се позиционира като газов транзитен център в Югоизточна Европа. Няма да крия, че този проект е интересен що се отнася до транзита на руски газ през територията на България към други европейски страни. Преговорите в тази насока вървят и мисля че предстоящите контакти на най-високо ниво ще спомогнат за по-нататъшния им прогрес. Главното е, както вече неведнъж казвах, Европейската комисия да приеме окончателно решение за хъба „Балкан" и за потенциалното участие на Русия в неговата реализация, за да не повтори той печалната съдба на „Южен поток".

- Има ли шансове България да се включи в проекта "Турски поток" като компенсация за спрения "Южен поток"? Президентът Путин поиска "железобетонни аргументи" за разклонение на тръбата през нашата територия. Има ли движение в тази посока?

- Както знаете, наскоро имаше среща между министъра на енергетиката на България Теменужка Петкова и председателя на управителния съвет на „Газпром" Алексей Милер, на която бяха обсъдени „Турски поток", българо-турската интерконекторна връзка и хъбът „Балкан". Ние наистина не изключваме варианта България да се включи в проекта „Турски поток", но това изисква допълнителна работа. Допълнителен тласък тук би могло да даде заседанието на Междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество между Русия и България, която не се е събирала повече от две години.

- Изясни ли се кой стои зад опита за убийства на Скрипал?

- Вие сигурно сте забелязали, че в последно време подетата от Великобритания медийна кампания около „случая Скрипал", поутихна. Ясно е, че когато дойде време да се дават точни отговори на конкретни въпроси, нашите западни колеги загубиха интерес към цялата тази история. А и те се оплетоха доста в нея – какви ли версии само не чухме!

Естествено, никакви факти и доказателства за тази откровена провокация така и не се появиха. Ние обаче имаме намерение да продължим да предприемаме всички необходими действия истината да се разкрие.

- Имате ли обяснения защо държат дъщерята на Скрипал във военна база?

- Обяснението е същото – британската страна явно няма желание да се стигне до истината в тази история. Независимо от нашите многобройни настоявания, напълно правомерни впрочем, така и не ни беше предоставена никаква информация за реалното състояние и местонахождението на Сергей и Юлия Скрипал. Това се прави в нарушение на международното право, в нарушение на двустранните договори и ние имаме всички основания да квалифицираме действията на Великобритания като насилствено задържане на наши граждани.

- Как ще се отрази, според Вас, едностранното излизане на САЩ от ядрената сделка с Иран? Канцлерът Ангела Меркел вече обяви, че този ход поставя под заплаха международния ред.

- Решението на президента на САЩ Доналд Тръмп едностранно да се откаже от изпълнението на задълженията си по Съвместния всеобхватен план за действие по иранската ядрена програма предизвиква единствено дълбоко разочарование. Ние сме обезпокоени от това, че Вашингтон за пореден път действа изключително в свой интерес без да се съобразява с мнението на повечето държави и в нарушение на нормите на международното право. Няма и не може да има никакви основания за отказ от съществуващото споразумение. То доказа своята пълна дееспособност и ефективно се справя с всички задачи, които му бяха поставени. От своя страна, ние сме отворени за по-нататъшно взаимодействие с останалите участници в ядрената сделка и продължаваме активно да развиваме двустранното сътрудничество и политическия диалог с Иран.

- Конфликтът в Сирия на пръв поглед върви към своя логичен край – унищожаването на „Ислямска държава". Последните събития, обаче, като въздушната атака на Израел, изглежда не предполагат скорошно умиротворяване на този регион. Какъв е най-вероятният изход от кризата?

- Ние смятаме за неприкосновена резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, в съответствие с която сирийският народ, всички негови етнически и религиозни групи, сами ще се договарят за бъдещето на своята страна при подкрепата на международната общност. Няма съмнение, че ракетните удари, които бяха нанесени от САЩ, Великобритания и Франция, а след това и от Израел, са огромна крачка назад по пътя към мира в Сирия. Независимо от това Русия ще продължи да изисква да бъдат спазвани тази резолюция, решенията на Конгреса на сирийския национален диалог в Сочи и договореностите по процеса от Астана. За нас е важно самите сирийци да определят своята съдбапри безусловно уважение на суверенитета на републиката и нейната териториална цялост от страна на други държави.

- Какво очакват руснаците от четвъртия мандат на президента Владимир Путин?

- Не мога да се изкажа от името на цяла Русия – ние сме голяма страна. Лично аз очаквам Русия да остане силна и самостоятелна, твърдо да следва националните си интереси и да се развива за благото на всички граждани. Времената сега не са лесни и аз много се радвам, че начело на страната стои силен, опитен президент – това означава, че нашето бъдеще е в надеждни ръце през следващите шест години.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай